|
Хората си мислят, че е много лесно да направиш и извършиш един ритуал. За разлика от поповете, който ако сбъркат литургията си, не губят нищо, то на нас маговете всичко ни се връща. Идеята тук при нас е следната – да съчетаем знанието си с действието.. Все пак ние сме длъжни да се съобразяваме с обстановката, с това, което става около нас..
На теория всичко изглежда от просто по просто. Уви, не е така! На теория всичко е еднакво за всички – когато има пълнолуние ритуалите, извършени тогава стават по-силни и т.н. Идеята е да намерим подходящото за нас място, време, пространство и психическа подготовка, за да успеем да извършим ритуала правилно..
Като за начало един начинаещ трябва да е на ясно със силата, която притежава. Защо? Всеки трябва да си знае възможностите като цяло.
Но всъщност има една доста тънка граница, която много малко хора осъзнават, а именно гранизата между теорията и практиката. Казано нагледно ако имаме даден ритуал за освещаване на амулет, то трябва да знаем видовете освещавания. Един (и най-разпространен, може би) от тях е чрез 4те елемента (въздух, земя, вода и огън). На теория е даден метода и последователността от действия и думи, които трябва да се извършат и да се кажат. .
Но кое е онова, което почти не се споменава никъде из дадените ритуали?
Като за начало трябва преди ритуала да сме медитирали, за да може съзнанието да се освободи от мислите и чувствата ни. Това се прави с цел да се избегне вкарване на емоция, която сме преживяли през деня, който може би е бил адски изнервен и вместо да постигнем положителен ефект, ние постигаме обратното, което ни се й връща като за капак на цялата тая работа. Идеята е в чистотата и съсредоточеостта на изпъление, поемане на глътка уверенност.
След това е добре да се издигне защита. Тя ни е необходима, поради няколко причини. Представете си, че правите ритуал, който изисква да бъдете агресивни към жертвата си. Ако ние нямаме изградена защита, то това което ще ни сполети след това е, онази агресия, която ние сме пратили, която не е достигнала жертвата и се връща при нас тройно. Не звучи забавно нали?! Другата причина е, че когато извършваме даден ритуал, ако евентуално се появи някого на астрално ниво, то той може спокойно да се намеша в заданието, което правим и да уплескаме много злобно нещата. Чрез защитата на тялото си, ние се изолираме от външните влияния.
После трябва да отворим кръга, в който работим. Защо го отваряме? Истината е, че всичко, което правим ние го извършваме със самите си мисли. Но тук магическите прибури служат за помощно средство. Когато ние отворим този така наречен кръг, ние мисленно се свързваме с материалните прибури и се обръщаме към тях, един вид за помощ.
Сега вече можем да започнем ритуалът, който сме изготвили. Разбира се, както и аз, така и вие ще изпитате голяма доза притеснение от изпълнението, задавайки си въпроса „Дали ще стане?”. ГРЕШКА! Никога, ама НИКОГА не се съмнявайте в това, което правите! Една доза или нотка съмнение може да доведе до провал на ритуала и постигане на обратен ефект. Както сами знаете всичко се гради на вярата в успеха.
Когато привършвате ритуала е добре да заторите отвореният кръг, който е бил в началото. Идеята тук е, че по този начин затваряте мислите си към дадената цел и подсъзнателно си казвате „Така да бъде!”. Следователно – „мисия – изпълена”.
Хубаво е когато след ритуала и затварянето на кръга останете в поне 5 минуте покой, медитирайки. Това отурсване от работата, която сте извършили би ни била полезна защото първо ние сте изтощени психически от това, което сте направили и второ, ако сте правили ритуал за причиняване на болка(черна магия), то в тялото ни остава остатъчна енергия, която запушва чакрите ви. На другият ден, ако пак правите ритуал, ще се чувствате смазани и изтощени.
Поздрави Леда
|