|
5.12.2011, 12:59ч.
Клипчета по Тенсегрити в Ютуб има десетки :) Стига да се намери човек дето да не го домързи да ги намери и да пусне линковете тука...
Клипчета по тай-чи в taiji-bg.com - трябва да се разровите, но са десетки поне. Собственика на сайта е пуснал и два филма в замунда, но са на английски. Единия филм не е само за тай-чи, има интересни неща и за други интересни вътрешни стилове бойни изкуства.
Ци-гун е добра идея - предполагам в Ютуб също ще има десетки клипчета.
---------------------------------------------------------------------------------------------
Това горното всички го знаят, така че можеше да минем и без него, за това предпочитам да редактирам текста и да добавя малко личен опит, пък бил той полезен или не и за друг.
При мен резултат дават движения, които по някакъв начин възприемам като упражнения.
Мисля, че йогата би дала резултат, който постигнах с движения от класически балет (има го в друга тема, няма да се повтарям). Конкретните движения от балета изправят гърба, при мен има момент на пълен покой, преди да се завъртя или да скоча (или каквото там ще равя). Сега осъзнавам, че всъщност този момент на покой ми позволява да направя движението леко и естествено, все едно до вчера съм тренирала редовно.
От момента на покой и лекото и свободно дишане тръгва и осъзнаване на тялото. Къде какво се усеща - предимно от рода на комфорт/дискомфорт, свобода/скованост и т.н.
По същия начин съм се усещала при някои упражнения от йога - стойката на глава примерно. Тя изисква равновесие (сега като се замисля - и движенията от класическия балет изискват много равновесие).
Имах подобен вид усещане за осъзнаване и когато ходя пазейки равновесие по високи трамвайни релси или на бордюра.
Равновесните движения изобщо карат тялото само да намери най-оптималната позиция, която е позиция на осъзнаване. Включва се лекият елемент на опасност да не би да паднеш - това автоматично те поставя нащрек и осъзнатостта се повишава.
Доколкото съм намерила някакви тайни при сънуването, най-съществените са били състоянието да си нащрек, осъзнаване на тялото и напомняне честичко през деня с какво всъщност си се захванал (писане на сънищата, записване на възникнали идеи, каквито и да било упражнения за вниманието - само и само да си спомняш с какво се занимаваш, за д асе пренесе по навик и насън).
Който си има котка, може да се взира в нея докато се разхожда наоколо или прави каквото и да е. После да опита да я имитира :) - пада смях, но успявах да докараш лекото състояние на котката, която минава все едно никога не е съществувала в тази точка на пространството и в този момент. Има някаква лекота в котката, някакво незанимаване с неща, които не я интересуват директно, което не прави вниманието и' излишно тежко.
Да предупредя, че преди два дни, когато опитах да имитирам котарака ни едно към едно като дебнеше, миличкиш ми пухчо умря от страх и ме нападна :) внимателно разбира се, защото му е ясно, че съм много по-голяма от него. Ако го имитирам директно докато прави нещо, нещата стават супер лесно - все едно се гледам в огледало. Но пък котката може да се уплаши ако имитирате начина и на ловуване (нищо че тя в момента си играе, за нея вие ставате хищник, който иска да я яде...).
Не помня дали имаше ефект на сънищата, но усещанията са освобождаващи като онези, които действат на сънищата.
|