|
Както Месни Заговезни, така и Сирни Заговезни е празник, който е свързан с Великденския календарен цикъл. Седмицата между двата празника се нарича Неделя Месопусна.
През това време не се яде месо. Това не се отнася за млякото, млечните продукти и яюцата. След Месните Заговезни хората се приготвят за строгия 40 Великденски пост. Той започва един ден след Сирница. Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, поради това той има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В същото време в Ропската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. На него ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната За разлика от вече споменатите райони в Сероизточна България този празник е известен като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница са характерни за Североизточните части на България.
Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самия огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важна място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното мястго. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия мегдан ( площад ).
След като се разгори огъня хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи разностранни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.
На Сирни Заговезни се извършва и един друг обряд. На този ден младите мъже пращат огнени стрели в дома на своите избраници. Този обред се нарича стрелкане или туйкане.
На този ден младите семейства ходят при своите кръстници за прошка. Те задължително носят подаръци за тях. Често пъти това са баница, вино и ракия. Понякога кумците носят на своите кумове печена кокошка или пуяк. Прошка искат и децата от своите родители. На този ден те целуват ръка на своите родители и другите възрастни роднини. Затова и празника се нарича още и прошка.
Богатата обредност на този празник се допълва от кукерските игри. Те са най-разпространени в Източна България и най-вече в Източна Тракия. Тези традиционни представления имат ритуален характер. Тези игри също имат много стар езически произход. Участниците в тях се наричат кукери. В някои райони на страната те са известни и като бабугери, джамали, старци, арапи и други.
Кукерски групи по подобие на Коледарските и Сурвакарските имат водач, който ръководи останалите членове на групата по време на ритуалите. Това е тъй наречения цар. Той извършва ритуалното засяване на нивата. Докато трае този ритуал останалите кукери подръкват със звънците и хлопките. По време на обредните игри, той бива носен от останалите членове на кукерската дружина. Тогава кукерския „ цар “ произнася заклинания, които са насочени срещу злите сили. Кукерите обхождали подобно на коледари и сурвакари хорските къщи и благославяли техните стопани.
След като приключи обредното заораване на земята кукерите в някои райони на страната се извършва ритуално убийство. Има случаи, когато това убийство не се практикува, тогава кукерите събарят на земята царя. След тези действия, ако царят е убит, то той възкръсва.
В по-ново време освен кукерските игри се появяват и нов тип народни театрални преставления. Често те отразяват съществуващата действителност. Така на този ден сред маскираните лица могат да се срещнат свещеник, младоженци, циганин, мечка и други. По-късно се появяват и образите на стражари, политици и лекари. Всички роли включително и женските се изпълняват от мъже. На празника булката и младоженеца симолират полов акт. По този начин се извършва ритуално оплождане на природата. Това също се извършва за плодородие и берикет.
Обредните костюми са направени от животински кожи. Най-често за тяхната направа са използвани овчи и кози кожи, които са обърнати с вълната и козината на навън. Много важен елемент от кукерското облекло е маската, чийто изображения играят важна роля в ритуалните танци. Срещат се различни видове маски . Обикновено за тяхната изработка се използват материали от животински и растителен произход като кожа, рога от едър рогат добитък и различно оцветена вълна, лен и коноп. Наред с маската друг много важен елемент от кукерския костюм е колана с чанове. Някои от които тежат около 3 кг. Те имат същата роля в обредния кукерски танц като маската. Чановете засилват магическия заклинателния ефект на кукерите. По този начин те плашат и гонят всички зли сили.
Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.
Един от най-интересните ритуали е тъй нареченото хамкане ( амкане ). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помоща на ръцете. След като това приключи връвта на която е стояло яйцето ( халвата ) се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството.
Пролетните обичаи са били сред най-почитаните още в древността, тъй като повечето древни народи се занимавали със земеделие. Така тези празници съвпадали с началото новата селскостопанска година. Което има голямо значение за античните общества. Това важало с пълна сила и за нашите прадеди. От нас зависи да ли ще можем да съхраним тези традиции дошли от далечното минало.
Използвана литература
„ Календарные обычаи и обряды в странах зорубежной Европы конец ×І× -нач. ××в “ М. 1977г.
|
