Постите

А ето и нещо интересно за да видите какво всъщност е поста. В тоя материал който копирах много добре го обясняват:

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, 
а душата ти се надува от гордост? 
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? 
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? 

И така, като постим телесно, нека постим и духовно; 
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, 
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; 
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, 
с милост към всички наши ближни. 

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас. 
Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа. 
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.

източник http://www.pravoslavieto.com/docs/post/postite_v_BPC.htm

Не постя .Личната ми практика показа ,че правенето на каквото и да е без осъзнаване е 100% вреда .Преди доста години изкарах един пост ,резултатът бе ...великолепен урок...два дни преди да го свърша ,ме приеха в болницата със срината ендокринна систерма ...

та ,от този случай ми светна ,че всичко е просто един ритуал целящ вътрешна ,а не външна и физическа метаморфоза.За непосветения единственният начин да го накараш да не се ,,самозатрие,, е да му представиш физическите гл.точки и да направи нещо.Но ,ако започнем поста  от ,,невидимото,,,то няма като как да не се прояви и във видимото .Явно е въпрос на ред ,дали от видимо или не видимо -резултат има винаги ...е друг е въпроса дали е очакваното.

Вече не правя подобни глупости да постя ,с вътрешния пост ми отпадна желанието за много храни съвсем естествено ,като сладко,месо ,разни пържени неща ...

И не е ли поста просто начин за самоконтрол ?

За мен физическия пост е точно това, което е описано и по-горе- безсмислено занимание, ако се остави/изпълнява само и единствено физически- това си става просто поредната диета.

Но защо да го пазим само като диета? Нима не можем да го превърнем в начин на живот? Ако не физическия, поне вътрешно това е възможно.

А що до пълното гладуване- това си има своето значение, което поне за мен се обяснява с това, че при продължително гладуване организмът заслабва, а от там и съзнанието и може да се стигне до получаване на халюцинации(или откровения).