|
Голямата болест, засягаща все повече хора, е "загуба на душата". Когато душата е пренебрегната, тя не просто си отива; тя симптоматично се проявява в мании, пристрастявания, жестокост и апатия. Изкушаваме се да изолираме тези симптоми или да се опитаме да ги отстраним един по един; но изначалният проблем е, че сме изгубили своята мъдрост по отношение на душата дори интереса си към нея. Днес има малко специалисти по душата, които да ни посъветват, когато се поддадем на настроения и емоционална болка или когато нацията се окаже изправена пред застрашителния призрак на злото. Невъзможно е да бъде дадена точна дефиниция на душата. Ние интуитивно съзнаваме, че тя предполага естественост и дълбочина например когато твърдим, че определена музика е задушевна или една забележителна личност притежава дълбока душевност. Когато се вгледаме внимателно в представата за душевността, откриваме, че тя е свързана с живота във всичките му детайли - добрата храна, приятният разговор, истинските приятели и преживяванията, които остават в паметта и докосват сърцето. Душата се разкрива в привързаността, любовта и общуването, както и в уединението в името на вътрешното общуване и интимност. Душата няма нищо общо с егото. Тя е тясно свързана със съдбата, а нейните обрати винаги противоречат на очакванията и често на желанията на егото. Дори идеята на Юнг за Аза, прецизно дефиниран като смесица между съзнателно разбиране и неосъзнати внушения, е все още много лична и твърде човешка за разлика от идеята за душата. Душата е извор на онова, което сме, и въпреки това е отвъд нашите способности да я създаваме или контролираме. Можем да развиваме душата, да й се наслаждаваме, да се грижим за нея и да участваме в делата й, но не сме в състояние да я мамим, ръководим или оформяме според желанията на властното его. Грижата за душата е вдъхновяваща. Навлизането в мистериите на душата без сантименталност или песимизъм кара живота да разцъфне по свой собствен начин и в собствената си непредсказуема красота. Грижата за душата не разплита ребуса на живота; напротив, тя е да се ценят парадоксалните загадки, които смесват светлина и мрак във великолепието на онова, в което биха могли да се превърнат човешкият живот и култура. Надявам се да би хареса |
|
Отговори:
|
