|
Вчера (Луната - в първа четвърт, растяща) набрах жълтия кантарион и го накиснах в олио, та се сетих да споделя тук рецептата за мехлема, който ми върши работа вече толкова години. Преди берях кантариона на 24-ти, Еньовден, но "нещо" ме сръчка и вчера набрах за тазгодишната направа.
Кантариона се накъсва (цветове, листа) в стъклен буркан - не го натискате- докато напълните буркана най-малко 2/3 или до горе. Заливате с олио, да го покрие и оставяте на стайна температура, на тъмно.
След ок. месец време се изцежда кантариона, ползва се олиото. Премервам го, като ориентир (за една доза) е едно бурканче от бебешко пюре. Изцеждането става, като изсипвам в гевгир и изчаквам да се отцеди хубаво. След това доизстисквам останалото по кантариона олио. Кантариона може да се използва за налагане на болни стави, но аз го изхвърлям, зцащото не е много траен.
И така - продукти и начин на приготвяне на 1 доза мехлем (според количеството на изцеденото от ж.кантарион олио):
Приготвяте си, преди да започнете:
5 гр. мастикс (медицинска дъвка)
5 гр. бял тамян
1 кибритена кутийка пч.восък
лико от бъз (остъргвате/обелвате онова, зеленото, между кората и сърцевината; след остъргването прилича на омотана прежда) - ок 2 шепи, рехава
1 ч.л. захар
Загрявате олиото на слаб огън, добавяте по ред, като бъркате (с дървена лъжица) непрекъснато: тамяна (не се разтопява), мастикса - бъркате до стопяване; като се разтопи - пчелния восък; като се разтопи - слагате ликото от бъз. Олиото изведнъж възвира силно - затова съдът ви трябва да е по-дълбок. Когато ликото се "запържи" леко (като спре да се опитва да излезе от тенджерката), махате от огъня и прибавяте ч.лъжичка захар.
През цялото време бъркате (с дървена лъжица).
Насипвате по бурканчета (желателно е да са от тъмно стъкло; аз използвам кафяви-стъклени, от суха сметана, събирам си ги през годината за тая цел), изчаквате да изстине няколко часа, затваряте с капачка, слагате в хладилника. Като изстине, мехлема се стяга, не остава течен. Съхранявате в хладилник.
Използва се за изгорено от всякакъв характер, вкл. и когато изгорите силно от слънцето (кожата веднага потъмнява), от огън, киселина, основа; при вторично зарастване на всякакви рани (издърпва гнойта, изкарва я отвън). Изгореното не се превързва, но това предполагам го знаете. Раните се почистват със самия мехлем върху марля; ако има изхвърлен върху повърхността "секрети", може да се почисти със запарка от кукувича прежда (руй). Върху раната може да се сложи (от хигиенична гл.точка, да не влизат разни гадове, особено ако е някъде по тялото, под дрехи) тънко парче марля, което залепвате. Но раната трябва колкото може повече да "диша", без превръзка - затова щом сте в къщи, веднага махайте това, с което сте покрили.
п.п. Е, върху капачката на буркана начертах няколко руни и сложих отгоре и една двойна пирамида за вливане на доп.енергия, но това си е от мен, не влиза в "рецептата" - такава, каквато ми бе казана от старата жена преди 16-17 години...
|