Архетипните лабиринти
Превод и подготовка: Aya
В крайна сметка има 2 типа лабиринти – архетипни (общи за цялото човечество) и лични (имащи индивидуално отражение към човек). Към първата категория се отнасят : лабиринтът на живота (ЛЖ), лабиринтът на събитията (ЛС) и лабиринта на привързаностите (ЛП).
Тези три формации пронизват тонала. Срещаме ги както в реала, така и в съновиденията. За разлика от индивидуалните лабиринти, архетипните лабиринти имат специфично проявление в материалния свят. Например, трудно е да ги изобразиш в картата на сънуване като конкретно място, макар че слоевете на картата са свързани с тях по сложен начин.
Навярно някои от вас имат опит с Колелото на съдбата или пътешествия по “лабиринта на случайностите”.
И така – ЛЖ. Концепцията му подразбира кълбо, пронизани от радиални тунели, които се пресичат с други милиони проходи. Сънувачите, мистиците, шаманите и вещиците работят по различен начин с ЛЖ. Преместванията по тунелите на ЛЖ са много интересни и пряко зависят от “волята” и опита. Стените на тунела се възприемат в сложен зрително-осезателно-вкусов комплекс. Там има и цветове, и звуци, и тактилни усещания за сочност, мекота, влажност и независим от нас живот. Предвижвайки се по тунелите на ЛЖ, човек преживява различни трансформации на личната сила (може да бъде чувство за летене, парене, прилив на енергия, някакви изменени състояния на съзнанието). Но преди всичко, преместването по тунелите на ЛЖ довежда до изменения на жизнената ситуация. Някои хора попадат в капан – животът им придобива елемент на стагнация – всеки ден едно и също, нищо ново, всичко сиво и бледо. Нашето неосъзнато движение по ЛЖ (а то се явява такова при 99.999%) се определя от сложна програма. Във формулата са задействани фактори като модалността на времето, влиянието, което оказват на живота ни обкръжаващите хора и събития, вашите енергетични загуби и т.н. Именно заради това възрастните хора са слабо подвижни и живота им е сив. Нямат “гориво”. Нямат сили да приведат в движение Колелото на съдбата или сами да се приплъзнат в друго негово проявление. Може да се каже, че ЛЖ е подобен на рулетка: въртим колелото, хвърляме самите себе си вместо топчето, а то подскача по различните полета на живота.
ЛЖ включва в себе си човешкия сектор, животинския и растителния свят, а също така – неорганичните. Секторът на неорганичните се докосва с нашия, някаква негова част е достъпна за нас, а нашият сектор е досъпен за тях. Неорганичните са намерили начин за удължаване на живота. Те са станали част от ЛЖ и постепенно го “овладяват”, разширявайки експанзията си.
ЛС. Навярно знаете какво е пинбол. Баща ви е пуснал “пусковия механизъм”. Вие, “топчето” сте се понесли по “направляващата тръба” на мама, втурвайки се в света и сте полетели през сектора на събитията: ясли, детска градина, училище, армия/вуз, брак, деца, работа, пенсия... По пътя се сблъсвате с препятствия, отлитате настрани, пресичате сектора на сполуката и несполуката, мятате се по неведомите пътища на съдбата. И всичко това се случва с пинбола, наречен Лабиринт на съдбата. Тази игра е обща за всички хора, т.е. налага ви се да срещнете с много други “топчета”. Последното място в играта е за дупка метър на два, която предполага смърт. Можем да считаме ЛС за някаква причинно-следствена матрица, със сложни правила и взаимосвързани събития. Всеки от нас знае, че някои комбинации от събития изпълняват желанията ни, а други правят мъка живота ни. Волята на случая не се харесва на много хора. И някои от тях като ДХ и КК се стараят да я подменят със собственото си намерение. Хакерите са разработили методика за съзнателна постановка на събитията, които, включени във веригата на събитията ни дават необходимите резултати.
ЛС в сънуването е значително опростен. Например транзитите в сънуването са много по-чести, отколкото в реала. Преместванията в пространството – по-резки и непредсказуеми. От друга срана изучаването на транзитите в реала носи баснословно удоволствие, защото понякога започваш да се чувстваш вълшебник. Работата с ЛС в много се определя от успеха на практики като сталкинг (основно преглед) и изучаване изкуството на намерението.
Най-неприятният от трите архетипни лабиринти се явява ЛП – лабиринтът на привързаностите. Привързаностите са не само “нежните чувства” към нещо или някого. Те преди всичко са капан на вниманието. Нашите “малки слабости” крадат личната ни сила. Всички котета, писета, приятели и приятелки заплитат около нас непробиваем пашкул от емоционални зависимости. Прибавете и привързаността към цигарите, алкохола, наркотиците, телевизора, книгите, компютрите, форумите и маса подобни “питони”, които заплитат нашето внимание и крадат време, сили и възможности. ЛП прилича на вътрешността на хармоника: маса дупки (малки лични бездни). От дупките постъпва въздух от мяховете. Когато се отпускате на някоя от тях, то започвате да изпитвате комплекс усещания (все едно звучите с определена нота). Но за разлика от хармониката, имайки привързаност и попадайки в дупката й, вие ще звучите по един и същи начин с една нота, ставайки МИ-лите хора, ДО-бри приятели, РЕ-довни клиенти или ЛА-скави любовници.
Шаманите и вещиците са се научили да зиползват елементите на ЛПза свои нужди: растения на силата, някои ритуали, НЛП, методи на зомбиране и др. ЛП дава мощни средства за различни манипулации с човешкото съзнание. Но както знаем, пътят на мага се отличава от пътя на човека на знанието, а хакерите търсят не знание, а лична сила. Всяко учение, с помощта на което от вас “изгребват” ресурси, дори най-класното – ДЕИР, Екология на човека, Белият лотус или дарения в полза на гладуващия Занзибар – това е манипулация с вашето съзнание.
Хакерите отдават знанията си даром. Нещо повече - всеки от вас може да влезе в групата при едно условие – че го направи в ОС. Влезте в ОС, изразете намерение и установете контакт с едни от известните ви хакери. И ние ще ви намерим. Ако у вас възникне това безумно желание, погрижете се за следното: пригответе си мотив за изчезване от вашия свят, приведете делата си в порядък, напишете завещание (хи-хи-хи), но преди всичко – купете си кашон тоaлетна хартия! Защото “първия враг” хакерите на сънуването побеждават със своите ... По-точно казано – заливат със своите ... С тази оптимистична нотка ще завърша първата част от разказа за лабиринтите.
Езотериците на 20 век (и в частност Кенет Грант, духовният син на Алисър Кроули) утвърждавали, че една от окултните английски групи е намерила древен гримоар с описания на Лабиринтите на Сет. Какво е това? Някакъв многомерен конгломерат, позволяващ на мага да манипулира времето. Лабиринтът на Сет имал множество “запечатани” входове. Запечатани от древните посветени. Но съвременните окултисти възприели печатите като нарушение на правото им на знание и счупили някои от тях. В резултат на това били създадени контакти с Външните предели. Много сили, повечето хищни, нахлули в нашия свят и започнали да се проявяват в реалността с предимно неведоми феномени – радиация, нови болести, НЛО и др. В древните времена, по описание на Кастанеда вече е имало такова отваряне на Външните врати (на една от тях). Древните виждащи се запознали и сприятелили с неорганичните. Те научили хората на много трикове, в т.ч. пътешествия по други светове. Но в своите пътешествия неорганичните лепнали паразити, от които не могли да се избавят. Това били воладорите – енергетични вампири. Контактувайки с хората, нашите “приятели” предали бремето си. Но ако за неорганичните воладорите били от типа на комарите, то за хората “паразитите” станали стопани. Ние сме храна за тях. Тя поглъщат нашето съзнание. В съзнанието ни има импринтирани блокове (ментални подпрограми), които блокират разума ни – като пример може да се посочи пълната неспособност на хората да се осъзнават в сънуване. Даже опитните сънувачи могат да говорят само за 10-12% осъзната дейност в сънуване. При повечето хора става дума за една стотна процент.
За да се избавят от воладорите, маговете предприемали различни хитрост – от енергетичен вампиризъм на близките си до изменение на собствената енергетика, за да станат “кисели” за “стопаните”. Говорейки за Външните врати, могат да се дадат като пример Печатите на Соломон и като антитеза – посвещенията на Изида за взлом на тайните печати на съсъдите на знанието. Принципно, не сме в състояние да спрем взлома на вратите, тъй като тях обичайно ги чупят самотници, нямащи отношение към общественото мнение. Ако някои желае да се отдели от нашия свят, ще му потрябва печат на “взломения” участък на Лабиринта на Сет, както и разбиране на истинската многомерна структура, с портали, канали и потресаващо многообразие на разумни същества, които се преместват по Лабиринта на Сет.
**И така узнахме, че в края на 19 и началото на 20 век е съществувал окултен мистичен орден Сребърна звезда. В него са членували много известни личности като Уайт (създателя на традиционната колода Таро), Ани Безант, Елена Блаватска, на смяна на които дошло новото поколение Даян Форчън, Алисър Кроули, Огюст Буше, Остин Спеар и т.н. Между първото и второто поколение имало конфронтация. Били създадени няколко окултни школи: теософия, мaгика, гоетия и т.н. Функционирали няколко подразделения с различни наименования. Накратко – котелът кипял и се варяло варивото. Някои от представителите на ордена били гениални хора, напр. Блаватска и Кроули. Те били “деца на Изида” – хора, посветени в тайнството на древния култ Amenta, останал или от атлантите или от лемурийците.
(Ето няколко имена за по-нататъшно търсене от заинтересованите: Aleister Crowley, M'Calmont, Austin Osman Spare, Templars, Hesketh St.Clair, Black Eagle, Dark One, Helen Vaughan, Outer One, Yeld Paterson, Charles Stansfeld Jones, Richard Upton Pickman, Besza Loriel, Suvasini.)
Култът Amenta разглеждал времето не като линейна функция, а като сложно релефно поле. Например животът на човек се описвал не с последователност от събития, разтегнати от рождението му до момента на смъртта, а с многообразни различни времеви цикли или примки. Според древните египтяни (или атланти?), човек преживявал късче от живота си, например от 18 до 23 години, след това попадал в транзитна точка, преминавал в период от 3 до 12 години, след това се се пренасял в участък от 78 до 93 години, връщайки се по транзита в цикъл от 20 до 25 години и т.н. Съзнанието стотици пъти превъртало едни и същи моменти от живота, но програмата за превъртане била устроена така, че всеки път моментът “настояще” се възприемал като нов. И в живота на човек само понякога се случвали моменти на дежа ву, когато се пробуждала паметта за предишното преминаване през този времеви цикъл.
Естествено, докато съзнанието ми участва в процеса на превъртане на “жизнените събития”, не мога да възприемам цикличността на времето. Моето съзнание е изцяло въвлечено от тази програма и се подчинява на нейните закони. Все пак съществуват няколко метода за “изход” от този “плен”. Именно “плен” са наричали тази ситуация древните магове - пленът на нормалното съществуване.
Жреците на Amenta измислили (или наследили) два способа за изход от времевия поток. Първият от тях предполагал създаване на изкуствено времево пространство – “ями”. Постепенно се изяснило, че някои “ями” се сливали със сложна надвременна или по-точно казано подвременна структура, която била наречена ТУНЕЛИТЕ НА СЕТ. Тази структура позволявала на човек да пътешества не само във времето на своя живот, но и да се скита по времевия отрязък, който определя съществуването на планетата. Освен това в манускриптите има намеци за Външните врати. А маестро Кроули обявил себе си за апостол на звездите.
