Shifting & Lifting – начинът за трансформация


Какво е събирателна точка (СТ)?

Предполага се, че повечето от нас са чели Кастанеда...

Тя е фокус на възпиятието, обединяващ външните и вътрешни еманации и т.н и т.н.

Възможно ли е да излезем от интерпретационната си система (познато-приемане-непознато-отричане)? Можем ли да съберем огромната налична информация, интерпретирайки я практически?

Асемблиращата (събирателна, монтажна) точка е до голяма степен загадка за нашето осъзнаване.

Основната “хитрост” на нелинейното мислене е, че предизвиквайки следствията, можем да творим първопричината (и да ги комбинираме произволно, разбира сеJ).

И така – малко теория.

Събирателната точка /СТ/ има здраво фиксирано положение в енергийното тяло на човека. Тук елементите на сензорния поток оформят определена структура, където се извършва извличането на едни сензорни данни и пренебрегването на други. Перцептивната „картина на света" възниква именно в това преплитане на енергийните влакна и е резултат на нашата психическа дейност.  

Като уникален елемент на пашкула фокусира всички излъчвания - и външни, и вътрешни - тук се събират „нишките" отвсякъде, и отвътре, и отвън. СТ не просто поема в себе си външните излъчвания, но и се движи към тях чрез множество светещи снопчета. Раз­делянето на импулсите на визуални, аудиални и т.н. става чак след като нишките са събрани и в съответствие със стереотипите, присъщи на нашия перцептивен апарат.

На биологично равнище фиксацията й е заповед на Орела; на психо-социално – резултат от обществен консенсус. Изместването й предизвиква промяна на общия режим на енергообмена на субекта с външното поле, като всяка определена позиция на СТ активизира едни или други полеви структури.

Двете най-важни точки на стабилността на нашата енергийна форма - събирателната точка отзад и „пролука­та" на фронталната пластина на „пашкула", се намират във фино равновесие и по този начин осигуряват нашата безо­пасност и неизменчивост. Хомеостазата на нашия „аз" е най-вече психоемоционална и биохимична. Природата на нашето енергийно тяло се е погри­жила добре за неговата стабилност.Трансмутацията на фи­зическото тяло е сериозна опасност за изпитателя, дори само защото категорично налага разрушаването на опазващата ни от промени хомеостаза.Ригидността й е поддържана от: всеобщия консенсус; затвърдената себепредстава, проекцията ни в представата на околните за нас и в трите ремъка (чувството за собствена значимост /ЧСЗ/, жалостта към себе си и страха от смъртта).

Един от аспектите на трансформацията е не само промяна на режима на възприятие /обикновено плаващо и трудно за фиксация от първо внимание/, а получаване на нова стабилност. Обемът на натрупаната лична сила определя вектора на преместване на СТ и отразява огледално нивото на безупречност на всеки един от нас.

Между СТ и пъпната „пролука" минава атавистичен енергоканал, прокаран още в предродилния период на съзря­ването на съществото. Докато зародишът расте, СТ все повече се оформя енергийно и в същото време постепенно се отдалечава от пъпа към гърба на плода и чак след раждането се оказва между плешките му. Съществуването на този атавистичен енергоканал води до това, че всяко колебание на СТ се отразява на формата и размерите на пъпната „пролука", като отклоняването на СТ от цен­тралната траектория на канала непременно довежда до увеличаване на размерите на „пролуката" на фронталната пластина. Биофизичните последици от това състояние са: рязко се увеличават загубите на енергия, понижава се тонусът, влошава се имунитетът на организма, бързо се увеличава психическата слабост, която може да прераснете в неврози и психози. Общото намаляване на имунитета провокира възникването на най-различни соматични заболявания, като се стига и до онкологични.

Егоистичните установки могат да ни накарат отново и отново да преживяваме отрицателни емоции от един и същ характер, като по този начин посте­пенно изтласкват събирателната точка към десния край на „вдлъбнатината" й. СТ деформира „пролуката", организмът започва да губи енергия, а онези отрицателни емоции, които преди това са се подхранвали единствено от самовлюбеното ни его, придобиват почти физиологи­чен характер - стават досадни и мъчителни като чисто фи­зическа болка.

При психоенергийната транформация на тялото финото управляване на всички психоемоционални механизми е абсолютно необходимо, за да се удържи събирателната точка в центъра на „човешката ивица", или естествената траектория на изместването.

Именно за това толтекските магове обръщат голямо внимание на така наречения „път на воина" или „безупречността". Психоемоционалният контрол, култивиран в обичайната позиция на събирателната точка, води до двояк резултат. Първо, чрез тази практика се привиква към абсолютно необходимите безстрастие и предпазливост, необходими в другите светове на възприятието, и второ - правилното положение на събирателната точка в центъра на „вдлъбнатината", т.е. правилната позиция за старт. Нещо повече, при непрекъснатото практикуване на “безупречност" събирателната точка проявява тенден­ция леко да се потапя в повърхностните пластове на пашкула. В това ново положение тя непрестанно получава увеличен приток на енергия от съседстващите с нея излъчвания. Резултатът е забележимо повишаване на енерготонуса на организма - личната сила.

Лесно е да се досетим, че постоянното практикуване на безупречност неизбежно оказва именно такъв ефект върху СТ.

Спирането на вътрешния диалог е универса­лен тригер за изместването на СТ. Ако спирането с постигнато, ефектът винаги е рязък и ясно забележим. Егоистичните установки просто спират да рабо­тят, защото СТ се оказва сред излъчва­ния, които нямат подходящ материал за тях. Този вътрешен вакуум понякога дори се усеща като че тялото e увиснало във въздуха, като загуба на тегло.

Сънуването е много по-бърз начин за изместванe на събирателната точка. Рязкото изчезване на отделни егоистични базални мо­тиви и поведенчески установки обаче може да провокира ексцентрично, от гледна точка на обикновените хора, и дори асо­циално поведение. Сънувачите минават през трансформацията така да се каже с взрив и във върхови моменти на психически промени са непредсказуеми, затова социума не ги обича и те му отговарят със същото. Обикновено сънувачите са затворени и предпочитат самотата.

Съсредоточаването на вниманието върху дишането или върху енергийното тяло е метод, който се отнася към техниката на „не-правенето". В този смисъл той е близък до практиката на сънуването. Но така или иначе, и в този случай механизмът на егото губи материа­ла, с който е свикнал и блокира.

Късайки последователно „веригите" на своя его­истичен апарат, вие в крайна сметка можете дотолкова да отслабите навиците му на реагиране, че без съзнателно усилие от ваша страна СТ да ви отнесе в други светове на осъзнаването.

 

СТРОЕЖ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА

 

фронтална пла­стина e разположена на 60-70 сантиметра от гърдите и ко­рема на онази структура, която наричаме физическо тяло, като дебелината й е 5-10 сантиметра.

Пролуката" или “Просвета”, “ЗЕВ”, за която говори дон Хуан, прилича на фуния и е разположена малко вляво от пъпа, на същото равнище. Тесният й край опира в пъпа, което ни позволява да твърдим, че центърът на пъпа е център на волята, и пораж­да неизбежни асоциации с манипура чакра в метафизиологията на ортодоксалната йога. И наистина, концентрирай­ки вниманието си в областта на пъпа, субектът неволно (не­осъзнато) влияе върху енергоактивността на цялата „пролука". Енергийно е възможно пролуката да бъде видяна като тъмна сплесната елипса.

Задната пластина е малко по-тънка. Дебелината й е око­ло 5 сантиметра. Основната й особеност е това, че на нея се намира събирателната точка (на 30-40 сантиметра от точката, разположена между левия ъгъл на дясната плеш­ка и гръбнака). Когато СТ се измества, тя не излиза извън „вдлъбнатината" (куповидно образувание в задната пластина, на чието дъно пластината е де­бела само милиметри).

Както виждате, пашкулът прилича не толкова на яйце, колкото на чаша за коняк. Под кръста енергийното тяло започва да се свива и покрай коленете приближава обвив­ката на пашкула до физическото тяло на 15-20 сантиметра. На равнището на гърдите обвивката е най-отдалечена от физическото тяло: на 60-70 сантиметра отпред и на 30-40 зад гърба.

Раменете и главата са защитени почти също толкова до­бре. Върхът на пашкула е на около 20 сантиметра над теме­то, вратът е обвит от пашкула така, че отвсякъде има поне 35-40 сантиметра невъзпринимаеми полеви структури.

При човека напри­мер най-интензивното поглъщане на енергия става през слабинния канал и през събирателната точка. Най-мощ­ното излъчване става през „пролуката" - канала, свързан с пъпния център. Освен това много „второстепенни" канали са раз­положени на границата между сегментите на ЕТ - центърът на тимуса, така нареченият „център на вземането на реше­ния" или каналът, разположен на задната пластина на паш­кула в областта на кръста (своеобразна проекция на пъпния център отзад).

Слабинният канал е енергиен вихър, разположен в цен­тралната област на пашкула, като разширяваща му се част е насочена към Земята. В нормално състояние той интен­зивно поглъща енергия и единствено в моменти на не­управляема сексуална активност може взривно да изхвърля енергия навън останалите центрове на енергообмен могат по-често да влизат в реверсивно състояние (от поглъщащи да стават излъчващи и обратно).

Обикновено СТ е фиксирана на зад­ната повърхност на пашкула на равнището на плешките, отдясно, съвсем близо до цетралното сечение, минаващо през гръбнака. Това необикновено нарушаване на симет­рията (защото всички основни канали на енергообмена са разположени като проекция на централната линия, раз­деляща пашкула на дясна и лява страна) най-вероятно е свързано със спецификата на човешкото възприятие и мис­лене. Доколкото в състоянието на „повишено осъзнава­не" СТ лесно се измества в централна позиция, т.е. заема положение между плешките, има основания да пред­полагаме, че по времето на възникване на човешкия вид тя се е намирала точно там. Очевидно последователното развитие и усложняване на тонала в течение на много поколения е довело до изместването вдясно, което става причина за много други асиметрични явления в енергий­ното тяло на човека - например изместванията наляво в „пролуката".

СТ формира около себе си така на­речената „вдлъбнатина" - област от извити във вътреш­ността на пашкула „нишки", осветени от относително ярко сияние. Сиянието е пръстеновидно и очевидно е зоната, в която протича активирането на избраните снопчета излъчвания, които идват извън пашкула и от него. Кастанеда нарича тази сияйна структура „хало" или „светлина на осъзнаването". В границите на „вдлъбнатината" събирателната точка може да извършва колебателни движения и незначително да потъва в пашкула. В резултат на тези колебания може да се променя сте­пента на активираност на едни или други задействани при събирането снопчета, но сиянието никога не преминава от едни излъчвания към други, както става при истинското изместване на събирателната точка.

При промяна на структурата на егото индивидът само намалява силата на фиксация на СТ, което създава благоприятни условия за следваща практика на премест­ване на перцептивния център. Освободената СТ започва да плува в гра­ниците на „вдлъбнатината". Подобно „плуване" се изживява като странно безразличие, отчужденост, безстрастие.

Неустойчивостта на СТ поражда неустойчивост на интерпретационните схеми. В тази ситуация тоналът естествено избира режим на не-реагиране.

Посочените колебания постоянно присъстват в обик­новения режим на възприятие. Възникват в резултат на ди­намичното реагиране на външни и вътрешни дразнители и могат да предизвикват известни изкривявания на перцептивната картина и да пораждат доловими флуктуации в психоемоционалното ни състояние. Тревогата, раздразнение­то, злобата, обидата, тъгата, възбудата и други ежедневни преживявания, от една страна, карат събирателната точка да вибрира, а от друга - самите те могат да бъдат индуцирани от нейните колебания. Когато силата на преживява­нията достига екстремалния си праг, събирателната точка се измества, което възприемаме като промяна на режима на перцепция.

В обичайното си положение СТ е най-интензивно свързана с полевите структури, които имат отношение към очите на физическото тяло, към ръцете, слънчевия сплит и черния дроб. Безусловно съществува и обратна връзка. Тя се про­явява особено ярко, когато се опитаме да преместим центъ­ра на вниманието, с който сме свикнали, от очите към ушите или променяме характера на фиксацията на вниманието върху ръцете (както в случая с техниката „походка на Силата"). В подобни случаи, при наличието на достатъчно вътрешна енергия, СТ може да излезе от обичайното си положение и да се потопи в пашкула. Подобно потапяне в никакъв случай не означава, че възприятието почва да се съсредоточава върху вътреш­ните енергийни процеси. Напротив, външните излъчвания се събират още по-компактно и интензивността на енергообмена с външното поле нараства последователно.

Както е известно, всяко забележимо изместване на съби­рателната точка оказва непосредствено влияние върху ра­ботата на най-мощния излъчващ енергия канал на човека - пъпния център, наричан от дон Хуан „пролука". Между събирателната точка и „пролуката" има атавистичен енергоканал, резултат от процеса на формиране на пашкула. Интересно е да се наблюдава, че връзката между СТ и просвета е диагонална  (от горе леко дясно зад плешките – през оста – към долу леко в ляво в областта на пъпа), като поради това изместване пролуката също не е центрирана, а изместена леко в ляво.

Може дори да твърдим, че „пролуката" и СТ са елементи на една единна структура, възникваща в момента на зачатието на ембриона. Ако събирателната точка се измества в резултат на натрупания в процеса на дисциплината излишък от енергия, увеличаването на “пролуката" не застрашава с нищо хомеостазата на енергийното тяло. Този процес просто е отражение на повишеното равнище на енергообмен и дава възможност за активно из­ползване на излъчващия канал за полево взаимодействие със средата. Ако ли пък събирателната точка се измества в резултат на интоксикация, психически стрес или изтоще­ние, резервната енергия може бързо да излезе от пашкула през „пролуката"! Последиците могат да са печални: щом плътността на излъчването от пъпния център се понижи до прагово равнище, разширяващата се „пролука" става опасно уязвима за натиска на външните излъчвания, което предизвиква по-нататъшно неуправляемо разширяване на канала, като може да се стигне до разрушаване на енергий­ната обвивка на пашкула, което непременно завършва със смърт на физическото тяло. В нормално състояние това не става, защото ширината на „пролуката" е здраво свързана с енергийния тонус на организма.

Интересно е, че и тук има обратна връзка. Не всички знаят, че съзнателните упражнения за контрол на излъчва­нията от пъпния център енергопоток обикновено водят до изместване на събирателната точка. Именно с тази цел дон Хуан обучава Кастанеда на техниката „метене на пода" с въображаем лъч, който излиза от пъпа. Освен това продължителното съсредоточаване на вниманието върху „пролуката" провокира специфични измествания на съби­рателната точка - тя се стреми да потъне надолу, в областта на плътните енергийни потоци. В тези области само много силен и опитен маг може да контролира фиксацията и преместванията й.

Тантрическата Кундалини-йога използва много близки до тази техника. Древните тантристи са успявали да запазят равновесието на системата за сметка на значи­телно активизиране на поглъщащия промеждутъчен канал. На фона на това мощно енергийно подхранване „отваря­нето на манипура-чакра" довежда до тотална промяна на режима на енергообмена, а не до разрушаване на тяло­то. Но дори тези майстори предупреждават неофитите и непрекъснато им напомнят за сериозните опасности за ду­шевното и физическото здраве, заплашващи практикува­щите „издигането на Кундалини". С „пролуката" може да се работи сериозно едва на високо равнище на натрупване на енергия.

Дясната страна е в по-го­ляма степен ориентирана към излъчването на енергия, ля­вата пък - към нейното поглъщане. Толтеките активно из­ползват тази асиметрия на енергийните си тела при разра­ботването на учението си и в частност на магическите па­сове (например усилват процеса на протичане на енергия от лявата страна на пашкула в дясната, натрупването на силата в осовата структура и т.н.).

Разделянето на пашкула на лява и дясна страна минава през една интересна вътрешна полева структура, наречена  „човешка­та ивица" на излъчвания (органична ивица).

„Човешка ивица" е условно название, доколкото става дума за ивица излъчвания, присъщи не само на човешкия вид. Има се предвид областта на енергийно равновесие меж­ду двете половини на пашкула, тоест между областите, ори­ентирани към поглъщане или отделяне на енергия. Тя све­ти по-ярко от останалото яйце и минава през него като самостоятелен слой светеща сила. Може да се каже, че “човешката ивица” представлява нещо като пита кашкавал, дигонално и странично апликирана в сияйното яйце и преминаваща през него изцяло.

Сметището на световете

В левия и в десния край на лентата се намират странни купчини човешки „боклук от съзнание", наричени „лява и дясна халда”. В лявата халда сънувачът намира видения на религиозност, духовност и страх от Бога и пр., докато в дясната халда преобла­дават видения и чувства на груба сила, сексуалност, сладо­страстие и телесна активност. И в краищата, които граничат с региона на нор­малността, на „здравия човешки разум", има такива халди. Хора, които постоянно държат фиксирана - т. е. в будно състояние – СТ в такава позиция, обикно­вено наричаме „радикални" или „фанатици".

Когато настъпва така нареченото „странично изместване" – в крайно ляво или крайно дясно на човешката ивица, събира­ните излъчвания влизат в конкуренция с вътрешните проце­си, които протичат в човешкия пашкул. Някои снопчета от­слабват, други усилват светенето си, като резонират с поглъ­щащите или излъчващи вътрешни структури. Точно тези из­кривявания пораждат виденията за „рай" и „ад".

При „човешката ивица" имаме възможността непосредствено да наблюдаваме тясната връзка между емоционал­ните и енергийните състояния, това как те взаимно се по­раждат, дори нещо повече - как всяко от тях е причина за другото.

Осъзнатото сънуване не се из­вършва по краищата на лентата, а в средата й. Краищата, халдите, правят контрола невъзможен поради сил­ните емоционални вълнения, които се усещат там.

Когато изпитваме отрицателни емоции, ние активно излъчваме енергия. Ако в този момент СТ е излязла от твърдо фиксираното си положение и е потъ­нала навътре в пашкула, активиралата се дясна страна неизбежно ще я повлече. Следва „странично изместване" и събираната картина ще бъде изкривена. Ако изпитвате по­ложителни емоции, ще стане същото, но с тази разлика, че събирателната точка ще се измести вляво. В какво е глав­ната опасност на перцептивните изкривявания?

При леките хоризонтални премествания – реалното движение на СТ по собствено желание е умението за преход от едно настроение към друго. Това са неголеми премествания в използваната зона (халото), като се използва паметта за оживяване на познати усещания, както приятни, така и неприятни. Радост – печал; гняв – тъга и т.н., без да «засядаме» в някое от тези настроения, а с лекота да ги редуваме произволно. По такъв начин се придобива умение за преместване на СТ в неголям диапазон, но полезно за по-нататъшни придвижвания. Напр. на сън СТ се премества достатъчно далече от обичайното си положение, но това не пречи, дори ни носи необходимият отдих и прилив на енергия.

Сънувачите могат да изместват СТ на всяко възможно място в сияйното яйце. По сре­дата на органичната лента се възпри­ема светещ свят не от обекти, а от енергийни полета. Ако такива измествания в дъл­бините на органичната лента не стават при сънуване, а непосредствено в будна осъзнатост, гово­рим не за сънища, а за „виждане". „Виждането" по принцип прилича на съ­нуването, само че става от различни изходни точки. При сънуването се използва естествения импулс на из­местването в съня, докато за „виждането" СТ трябва да бъде придвижена волево.

Прикриването като контрол на поведението в ежедневния свят, също е подчинено на тази централна цел. Виждащите са измислили тази система, защото са установили, че необичайното поведение, ако го поддържаме непрекъснато, кара СТ да завибрира, да затрепти. В такъв смисъл всички техники на неправенето създават такъв ефект върху СТ. С времето този ефект се натрупва и най-накрая прикривачите стават способни да движат монтажната си точка волево и свободно посредством манипулации със собстве­ното им поведение.

Сънувачите за разлика от това използват естествено­то изместване на СТ при осъзнат сън. При всеки човек, когато спи и сънува, СТ се придвижва много навътре в светещото яйце, но средни­ят човек няма никакъв контрол върху тези процеси. Осъзнатото сънуване позволява имен­но такъв контрол. Сънувачите не контролират из­местването на СТ само по себе си, защото трябва да разчитат на съответната посока на естествено изместване в съня. Те пo-скоро се научават - и това е раз­ликата от нормалните сънища - да я закрепват здраво на новата позиция. Единствено по този начин е възможно събирането на цялостен нов свят, като с опита практикът добива и кон­трол върху посоката на изместването.

Трети метод за изместване на СТ е „овладяването на намерението".

Едно от интересните премествания е когато СТ се доближи до средата на светещото яйце и се появяват различни типични съдържания: първо, напр. срещата с „човешката фор­ма", която толтеките отъждествяват със западноевропей­ската представа за Бог. Това е онази същност, която ни е създала по свой образ и подобие - независимо как се описва това в юдеохристиянската история за сътворението. Най-често тя се явява като фигура от светлина, ко­ято иначе е оформена досущ като човек. Тя е нашият ис­тински праобраз, матрицата, по която сме формирани. Труд­но е да се опише несравнимото чувство на щастие, което можем да имаме при среща с човешката форма. Съгласно толтекските учения тази форма обаче няма действителна власт, защото не е идентична на онези сили, които управля­ват съдбата ни.

Тоналът ясно различава собствени­те си конструирани образи от външните сензорни комплекси само в условията на енергиен баланс. Дори най-повърхностните странични измествания на СТ могат да породят илюзии и разстройства на възприятието. Всички знаем, че в състояние на силен пси­хичен стрес човек може да приеме собствените си продукти на безсъзнателното (образи, идеи, думи и т.н.) за външен сигнал. („стори ми се", „привидя ми се" и т.н.). Понякога дори възникват кратки халюцинации - визуални, слухови, кинестетични.

Какъв ефект може да пре­дизвика страничното изместване на събирателната точка в променен вече режим на възприятието, когато тоналният механизъм е в състояние на значително напрежение и се опитва да „сглоби" света от непривични комбинации на непознати сигнали? Някои снопчета излъчвания ще са прека­лено засилени, други - неадекватно отслабени вследствие на резонансните процеси, характерни за лявата или дясната страна на пашкула. Тоналът започва сам да продуцира сензорна информация, като използва архетипните конструкции, залегнали в личното несъзнателно или в несъзнателното на вида. В полето на възприятието се появят или плашещи, или прекрасни образи, пейзажи и ситуации. Които на свой ред могат да предизвикат силен изблик на емоции, съпровождан от поглъщане или отделяне на енергия. Следва повторно странично изместване, което поражда още по-емоционални видения. И през цялото това време ще ви се струва, че наблюдавате някаква последова­телност от външни събития: или все по-ужасен кошмар, или все по-безбрежен океан от блаженство.

Много мистици, които не са знаели за съществуването на „човешката ивица" и за това как тя функционира, съвсем убедено са вярвали в откровенията, получени от странич­ните измествания на събирателната точка. И са си мисле­ли, че наистина слизат в „ада" или се издигат в „небесата". Нещо повече - мъчели са се да повторят тези съвсем безплодни опити.

Важното е да запомним, че тоналът лошо разграничава външните и вътрешните сигнали. Това трябва да се има  предвид при всяко изместване на СТ, дори то да е добре уравновесено. Ако се поддадете на емоциите си или усетите, че няма да можете да ги овладеете, знайте, че съдържанието на перцепцията при изместване на събирането почти изцяло ще е плод на въображението ви.

Тези процеси се пораждат не само от емоционалния,  но и от енергийния дисбаланс. Има ситуации, в които чо­век изпитва наглед безпричинна потиснатост, меланхолия, или обратното - бодрост, веселие и оптимизъм. Обикновено това е резултат от неосъзнаваните взаимовлияния на вътрешните и външните полета! Организмът и сам, без вли­янието на психиката ни, от време на време излиза от равновесие и започва по-активно да поглъща или излъчва енергия. От енергийният тонус зависи траекторията на изме­стване на СТ.

Дина­мика на трансформационните процеси в Енергийното тяло. Тригерът (включващият механизъм) винаги е зоната на възбудените нишки, които изискват по-активен и целенасочен енергообмен, след като СТ ги е „бранувала" с изместванията си. Този рай­он обхваща част от задната пластина на пашкула и някои други излъчвания, намиращи се под съответния фрагмент на задната пластина.

Енергообменът на пашкула се осигурява от контакта му със Земята - най-мощния източник на енергия, който подхранва всичко живо на нейната повърхност. Тъй като естественият и най-активен канал, по който минава енергията, е в „коре­на" на човешкия пашкул, тъкмо там почва да се променя структурата, общият обем и усуканите енерговлакна.

1. „Корен"

„Коренът" на човешкия пашкул започва под стъпалата на физическото тяло и свършва малко под ко­ленете. Наблюдавайки този сегмент на енергийното тяло, може да се разбере докъде са стигнали трансформационните процеси в пашкула. В областта на краката „коренът" на пашкула променя конфигурацията си: удебелява се, защитните му пластове стават по-здрави и плътни, централните снопчета излъчва­ния стават по-ярки, но най-важното е, че започват да се движат също както започва да се движи събирателната точка.

Магът, който изцяло е развил второто внимание, има поне четири ярки дебели сплита - въжета, които тръгват от повърхността на Земята и стигат до коленете: два от тях подхранват дясната страна на пашкула, другите два - ля­вата. Яркостта им е практически еднаква. Ако магът е във второ внимание, ореолът, състоящ се от по-тънки полеви нишки, засиява. Впечатлението е, че лявата страна на „корена" е по-дебела и по-ярка от дясната. Докато сте в първо­то внимание, всичко това изглежда наопаки.

С редки изключения обикновеният човек има в „коре­на" си само два сплита - десен и ляв. Освен това нито един от сплитовете никога не се покрива с ореол. Нещо повече, откакто човекът е измислил обущата, дебелината на тези два сплита е намаляла; яркостта им е станала непостоян­на, а някои техни участъци на практика са изгаснали или са се присъединили към онези, които все още запазват актив­ността си. В резултат естественото разпределение на енер­гията в пашкула е претърпяло пагубни промени, което, раз­бира се, води до заболявания и до общо понижаване на тонуса на имунната система, до увеличаване на невротизацията, на психическата неустойчивост и подобни.

Трансформационните процеси приличат за сезонни проби в магазин за обувки - изглеждат все едно че той /тя/ обува свете­щи обувки - първо половинки, после високи (или нещо като боти), накрая ботуши, които постепенно стигат до коленете. На равнището на долната част на прасците от двата спли­та се образуват четири. Двата нови сплита са по-дълбоко от първите и отначало са мъждиви. След това (с трансфор­мационните промени) яркостта им се увеличава, появява се ореол, който може да се слива с ореолите на първите два - най-често този ярък и наистина красив тъмнокехлибарен букет се появява, когато магът придобива способност да се телепортира, да създава двойник, да преминава заедно с физическото тяло в някой от паралелните светове.

Особено странно изглежда „двойникът": събирателната точка, която го конструира, е на самия връх на структурата. Надолу, към Земята, се протяга нещо като издължена светеща луковица, а „коренът" се разплесква като недовтасала питка, съдържа­ща четири сплита с общ ореол. Сиянията на събирателната точка и на корена са приблизително еднакви; светлината на самия пашкул значително отстъпва по сила на тази на паш­кула на физическото тяло.

Тежките болести например се отразяват много силно на „корена". През по­следните часове на живота „коренът" се откъсва от Земя­та, навива се на спирала и се скъсява. Пръв изгасва левият сплит (той поддържа структурите, създадени от тонала и нуждаещи се от повече енергия). Левият сплит продължа­ва да свети дори в състояние на клинична смърт (именно него окултистите понякога наричат „сребърната нишка"); той винаги е готов да се разгъне, щом пашкулът започне да се възстановява. Ако това не стане, левият сплит първо се връзва на възел, след което рязко и бързо изгасва. Това обикновено става малко след изгасването на събирателна­та точка и означава окончателната смърт на организма.

2. “слабини - колене". Това е резер­воар на сексуална енергия; има мощен канал на енергообмен със Земята (слабинен канал). Този канал се блокира само в случай на сериозно заболяване, което води до смърт.

Трансформационните процеси го засягат последен и се състоят в забележимо разширяване на енергийния слаби­нен канал.

При жените този канал е отворен винаги - при тях транс­формацията се изразява в рязко нарастване на обема и плътността на енергопотока. Това активира матката и я превръща във „втори мозък". Смисълът на това преобразу­ване е в това, че жената с помощта на вниманието на матка­та може да измества събирателната си точка много по-лес­но от мъжа, тъй като матката е извън вниманието на тонала и дори при слабо усилие го увлича в пашкула - в нагуала.

По време на менструация цялата област около матката активно поглъща и отделя енергия по неструктуриран начин, т. е. така, както това става не при хората, а при живите същества без упорядъчено съзнание (неорганичните). В тези дни енергийното тяло на жената в областта на матката „диша” с цялата си повърхност - сякаш тя изобщо ня­ма тонал. Несъмнено това влияе на силата на фиксация на съ­бирателната й точка. (Навярно именно затова дон Хуан казва, че на жените веднъж в месеца им се открива „процепът между световете”.)

3. „Пъп - слабини". Лесно се подда­ва на трансформационни процеси. Обикновено се измест­ва надолу, към разширилия се слабинен енергоканал.

По същата причина значително се разширява „пролу­ката", през която маговете целенасочено индуцират пото­ка енергия (волята), като я използват за осъществяване на магични актове. В този случай изразходваната енергия минава през слабините, а излъчването е през пъпния център.

Ако събирателната точка се измести в този сегмент, магът става мощен, но необуздан. Доминиращата тук цир­кулация на енергия има висока плътност и почти не подле­жи на контрол. (При жените не е така поради дейността на „втория мозък" - матката.)

Маговете, които редовно прибягват към изместване в „точката на звяра" (между пъпа и гениталиите), са склон­ни да вредят на другите живи същества, тъй като в тази област доминират енергии, кодирали в себе си инстинкти­те, които сме наследили от хищниците, т.е. прекалената агресивност.

4. „Пъп - тимус". Централен сегмент, в кой­то е основната маса траектории на изместванията на СТ. В средната област на този сегмент се на­трупва много енергия. Тук „нишките на света" са най-много и най-ярки. По периферията се наблюдава голямо дви­жение: нишките непрекъснато се местят, като по този на­чин отразяват емоционалните и интелектуалните флуктуации на света на психиката. Съзнанието от първото внима­ние разполага тези процеси в главата, т.е. в кората на глав­ния мозък и в други негови части. От гледна точка на първо­то внимание, това е правилно, защото колебанията на ни­шките са най-компактни и организирани именно там. И въпреки това източникът им е в сегмента „пъп - тимус".

Когато СТ се измества, траекторията й най-често е в райоина на този сегмент.  Тук, между пъпа и тимуса, нишките се извиват, „уплътняват" се в едни об­ласти и се “разреждат" в други. Това води до промяна на психическото състояние на индивида, настроението му, нагласата на мисленето му, качеството на вниманието му - всичко това се променя. Тоналът автоматично разполага тези промени някъде в главния мозък, а това не отговаря. Източникът на доброто настроение например се намира най-вероятно отляво на физическото тяло на разстояние 15-30 сантиметра между раменния пояс и далака, малко по-ниско от лявата проекция на сърдечния мускул. Източникът на злобата пък е в района на щитовид­ната жлеза - и т.н., и т.н. Добра база за интерпретиране, нали?

Интересно е, че в задната част на този сегмент, някъде между кръста и плешките, се намира обширната „зона на страха". Тя е не само на повърхността на физическото тяло, но и в областта, разположена зад гърба на разстояние 5-10 сантиметра от кожата. Това е нещо като „тъмната (обрат­на) страна на човека". Пак тук е разположен центърът на излъчване на енергия. Обикновено той е слабо забележим за виждащия, тъй като няма толкова ясна структура като останалите канали и не е много активен. Вероятно този център се е формирал в процеса на еволюцията на човека като биологично съще­ство, именно гърбът е бил най-уязвимото мя­сто за първобитния човек и тъкмо тук се е формирал стабилният източник на несъзнателния страх. Концентра­цията на вниманието в тази област лесно може да предиз­вика странично изместване на събирателната точка и в резултат промененото възприятие ще събере ужасяващи видения.

Зад гърба винаги се възприема евентуалния враг - навярно недостъпен за идентификация, по­ради което - внушаващ страх.

От друга страна успокояващото физическо или енергийно погалване може да отпусне напрежението в тази област.

Центърът на слънчевия сплит - в тази област е съсредоточена значителна част от еманациите, свързани с нашето психоемоционално състояние. Като канал за енергообмен с външното поле той е много слаб, но даже нищожен приток на свежа енергия тук може съществено да повлияе на еманациите, отговарящи за нашите емоции - мо­же да ги усили или отслаби, което незабавно ще се отрази на позицията на събирателната точка. Това се отнася особено за „напречните” й премествания, „оцветяващи” възприятието. Тук може по желание да се разгръща или „нагнетява” страх, жа­лост, чувство за собствена важност.

Твърди се,че именно от областта на слънчевия сплит излизат енергийните нишки, които ни привър­зват към другите хора и предизвикват любов или ненавист.

5. „Тимус - точката между веждите". От ди­намична гледна точка това е най-активната зона на пашку­ла и най-тясно свързана с психическите преживявания на личността. Долната част на сегмента е въвлечена в ин­тензивната „вихрушка" на гьрловия център. Тук протича енергийното проявление на речта и мисленето.

Тъй като речта е естественото средство за самоосъществяване на разума, дейността на гьрловия център при обикновено състояние не прекъсва дори за секунда -центърът продължава да работи дори насън.

Значението на тази активност е толкова голямо, че в курса си за „магическите пасове" Кастанеда нарича този център Център за взимане на решения (ЦВР).

Неуправляемата работа на психиката поддържа този център в режим на излъчване. През него ние губим по-го­лямата част от енергията, получавана от събирателната точка от външните излъчвания. Спирането на вътрешния диалог обаче може радикално да промени положението на нещата. Когато спрем „вътрешното дърдорене", ние прев­ключваме гърловия център от режим на излъчване в ре­жим на поглъщане. Това оказва непосредствено влияние върху поведението на събирателната точка като за броени се­кунди в тази област на пашкула се събира излишък от енер­гия, който кара събирателната точка да напусне обикнове­ното си място на фиксиране.

По време на това изместване осъзнаването активизира голям брой вътрешни излъчвания и за няколко мига влиза в контакт с намерението. Точно затова гьрловият канал се нарича ЦВР - като поглъща енер­гия, той осигурява възможност за реализиране на предва­рително формулираните намерения.

Частта на полевия сегмент, която е разположена пред лицето, проектира навън целия комплекс съзнателни и несъзнателни напрежения, които непрекъснато бушуват във вътрешния ни свят.

Горната част на сегмента образува центъра между веж­дите. Неговата работа е свързана със степента на концен­триране на вниманието. Ако човек е разсеян, този център може дори да не бъде забелязан. Но при всички, които ре­довно се занимават с работа, изискваща мисловна дисциплина, а също така у медитаторите от всички школи, у йоги­те, окултистите и т.н. този център е достатъчно активен. По неговото състояние може да се определи степента на организираност на психиката.

При обикновения интелектуалец например центърът между веждите забележимо пулсира, като периодично про­меня ритъма и амплитудата на пулсациите си. При доб­рия медитатор центърът работи стабилно почти не­прекъснато. Центърът може с еднакъв успех да излъчва и да поглъща енергия, като се подчинява на намерението на индивида.

6. „Център между веждите - връх на пашку­ла". Този сегмент е изключителен на първо място с това, че е полеви скелет на един много важен канал на енергообмена, който върви от темето към върха на пашкула.

Плътността на излъчванията тук не е висока. Енергий­ният поток, свързващ върха на пашкула с външните излъчвания, на пръв поглед изглежда като цялостно лъче­ние. Внимателното виждане обаче разкрива, че в самия център на излъчваното нагоре светене има няколко нишки, които притеглят енергия отвън.

Някои техники, за концентри­ране на вниманието върху темето, позволяват многократ­но да се усили способността на центъра да поглъща енер­гия. Страничен резултат на тези упражнения понякога е значително изместване на събирателната точка нагоре.В областта на върха на пашкула силата на фиксация на събирателната точка отслабва дотолкова, че тя лесно излиза навън. Именно тук за пръв път се формира сънува­ното тяло, което впоследствие може да се превърне в „двойник".

Ако СТ попадне в областта на излъчва­нията, по които пашкулът излъчва енергия навън, тя може с невъобразима скорост да се премести в най-отдалечени по­лета на възприятие.

Главните струк­тури за натрупване на енергия са разположени в центъра на пашкула - в областта на гръбначния стълб. Централната ос, има две точки на съприкоснове­ние с външното поле - зоната на перинеума и средата на темето (сахасрара чакра). Можем чувствително да повишим своя енер­гиен потенциал, ако усвоим методите за хармонично активизи­ране на двата канала. При това на първия етап от работата (както показва практиката) е по-добре да се отдели основно внимание на средата на темето. Има няколко причини за това: а) каналът в средата на темето е по-слаб; б) плътността на пашкула е по-ниска; в) зоната лежи на пътя на една от оптималните траекто­рии на преместване на събирателната точка при преход към сънуване и към второто внимание.

Много ефективен начин да се работи с центровете и ка­налите в първите няколко години от практиката е превключва­нето на вниманието върху енергийното тяло. Това е и забеле­жителен метод за неправене, а и реална възможност да се усети в някаква степен как работи нашето тяло - една от непостижимите тайни на нагуала. Уп­ражнението занижава фиксацията на събирателната точка и да­же води до нейното преместване.

 

Формата и състоянието на енергийното тяло на човека са до голяма степен резултат от разпределянето на неговото внимание. Именно вследствие на това, че основ­ният акцент в интерпретацията на сензорните сигнали е върху визуалния канал, предната част на пашкула е по-ак­тивна и съдържа по-плътни излъчвания. Много манипула­ции с невидимата част на пашкула се осъществяват с по­мощта на специална концентрация на произволното вни­мание пред лицето, гърдите и корема.

От друга страна, ние обикновено не обръщаме голямо внимание на краката, поради което долният сегмент на пашкула е разреден, аморфен и с него трудно се работи. А именно в него е разположен „коренът" - главната енергий­на магистрала, подхранваща тялото ни от планетарното поле. Ефектът на йогийските асани, ци-гун и други телесни техники е свързан не толкова с механичното развитие на едни или други групи мускули, колкото със специалното привличане на вниманието към различните зони на тяло­то. С тях може да се работи непосредствено, но затова е Необходимо да имаме много добре развити навици за произволна концентрация на вниманието.

И така, енергийното тяло изобщо не е нещо отвъдно, призрачно, ефимерно, съществуващо само в променените режими на възприятие и във виденията на екстрасенсите. То е съвсем реално и отчасти осезаемо дори в обикновено­то състояние на съзнанието. Просто ние никога не му обръщаме внимание. В резултат пашкулът расте стихийно, като от време на време се деформира, става вял и лесно излиза от хомеостатичното равновесие. Физическото тяло, което е неразривно свързано с тези невидими за обикновеното зрение полета, започва да страда от различни дисфункции, да боледува и чрез това издига понякога почти непреодо­лими прегради по пътя на трансформация на психиката. От друга страна, от правилното развитие на осъзнаването до голяма степен зависи и телесното здраве на индивида. Точно затова дон Хуан има здраво и силно тяло, което просто не иска да старее.

 

ИЗМЕСТВАНЕТО НА СТ КАТО ОСНОВЕН МЕХАНИЗЪМ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА. ТРАЕКТОРИЯ НА ИЗМЕСТВАНЕ.

Когато се говори за „обработване и предаване на информация", става дума именно за начина на възприятие.

Концепцията за СТ свързва всички процеси, протичащи в човеш­кото тяло, с модуса на перцепция. Човекът е способен да промени на­чина на възприятието си под влиянието на получена ин­формация с абстрактен характер. Търсенето на сензорни сигнали, потвърждаващи приетата за сведение информация автоматично измества СТ в тази област, където е възможно да се синтезира съвкупност излъчвания, съдържащи търсения или близък до него по съдържание сигнал.

При незначително изместване на събирателната точка мо­гат да се наблюдават феномени като (от загадъчните изцеления и ходенето по жарава до появата на стигмати). Мащабните измествания на перцептивния център, възможни само в резултат на придържането към специална дисциплина, довеждат до мащабни метаморфо­зи на човешката природа.

Лесно е да се разбере, че търсенето на сензорна инфор­мация и следователно изместването на СТ се осъществява от страна на човека с помощта на про­изволното внимание, благодарение на практикуващият придобива реалната възможност съзнател­но да регулира цялата съвкупност на енергообменните про­цеси, протичащи в организма на субектите на възприятие­то.

Вниманието е ключът за промяната на режима на перцепция, тоест за специфичната промяна на енергообмена.

Из­вестно е, че главният регулативен център на вниманието е свързан основно с челните дялове на главния мозък и час­тично - с теменната област. Оттук следва, че концентрацията върху сахасрара-чакра и аджаня-чакра (центровете на темето и между веждите) неизбежно влияе върху качеството на произволното внимание на субекта. Един от ефектите на ширшасана (стойката на глава в класическата йога) също е подобряване на работата на вниманието поради усилване на притока на кръв в тези зони на мозъка. Техниката на разсейване на вниманието във визуалното поле например, която наглед няма пряко отношение към дадения обект, въпреки това поражда доста го­лямо напрежение именно в челните дялове (това е лесно забележимо дори без специални прибори: дългото „разфокусиране на погледа" може да доведе до усещане за тежест или известна болка в областта на челото). Ще рече, това упражнение има двойствен ефект: пренагласява визуалната перцепция и повишава качеството на вниманието. И едното и другото добре подготвят възприемащия апарат за непривичен режим на работа.

Произволно внимание: Основното при него е концентриране на вниманието върху произволно избрани обекти, точки. Изолира (и определя) избрана група сензорни сигнали, като подтиска и отслабва другите. Сталкингът, като изкуство за работа с вниманието, е насочен към фиксиране на всяка промяна на възприятие. Съчетан със съответното намерение, той е най-сигурният път за преместане на СТ. При трансформацията на големи обеми от енергийното поле, преместването на СТ е предимно усещане на енергийното тяло /ЕТ/ и това е свързано със специфично осъзнаване – чувствителност, водеща към реактивно поведение. Изчистеният тонал тук играе голяма роля.

Обикновено телесните кинестетични усещания са туширани пред водещата визуална перцепция. Чувството на прохлада в гърдите, определени трептения в тялото, повеи на вятър и др. са обикновено усещания, които дават странна дезориентация на привичното осъзнаване по отношение на пространство и/или време.

За постигането на цялостност във второ внимание е необходимо да се построи условен модел на възприятие, система от координати; да се структурира опитът от модела на първо внимание. Фиксиращите “котви” на възприятие карат изследователя да интерпретира външни за привичното осъзнаване сигнали, придавайки нов, вариабилен облик на съществуването. Фиксирането върху нетипичните за първо внимание процеси на ЕТ “изтласква” самоусещането и възприятието в неиизследвани области. Последващото им продължително енергийно ефективно отработване освобождава пътя на СТ към света на второто внимание и абстрактното намерение. Поддържането на активни социални взимоотношения и запазването на социално приемлива маска е доста труден, но и ефективен вариант на практиката. Не е лесно поддържането на немерение за променено възприятие,  защото тонала има сконност за връщане към обичйната си ригидност. Съхраняването на вътрешно съзерцание на фона на активната комуникация в стандартния тонал е истинско предизвикателство. Импринтните ядра са подвижни и са способни на безкрайни мутации. Сталкингът фиксира СТ в произволно избрано положение и обезпечава пълноценния енергообмен на тялото с външните полета, като поддържа състояние на безупречност, проследявайки първо внимание и отваря врати към ...

Произволното внимание лесно сменя своята посока и интензивност, като използва модели на възприятие, които не изискват потвърждения. Сложните семантични конструкции и работата със шаблони кара вътрешния диалог да повтаря законите на описанието, използвайки произволно внимание. Произволното внимание се проследява лесно, тъй като е свързано с усилие на осъзнаването – обхваща най-плътните области на описанието, предлагащи няколко /ограничен брой/ избора на поведение.

Про­изволното внимание може успешно да се конкурира с имприн­тите /базалните компоненти на общочовешкия тонал/ и - в резултат на правилно и последователно използване на точните технологии и да ги трансформира така, както и тези ус­ловности и конвенции, внушени на възприемащия в процеса на социалното научаване.

Не се замисляме над същността на извършваната работа, а нали всичко се свежда до СТ - даже тогава, когато произволно концентрираме вниманието си върху опаш­ната кост или дланите. Енергийният смисъл на актовете на със­редоточаване е в отделянето и усилването на снопа от емана­ции, събран от перцептивната матрица. И само оттам, от мат­рицата („СТ”), обратният сигнал на възбуде­ните от вниманието еманации „предава” активността към оп­ределена област на енергийното тяло.

По такъв начин вследствие на произволната концентрация на вниманието сигналът на активността („курсиращ” между из­брана точка или канал от енергийното тяло и събирателната точка) непрекъснато се усилва, създавайки нов (избран от нас) режим на енергообмен със средата.

Така че техническите навици за съсредоточаване и релакса­ция са съвършено необходими аз-ове в работата за самотрансформация.

При произволното внимание /възприятие съществува активност на съзнанието, насочена към възприятие на самото възприятие. Там обект на осъзнаването са не толкова външните обекти, колкото усещанията. Това състояние се нарича “гранично”, тъй като вниманието се колебае между лявата и дясна страна. Непривързаността дава свобода на осъзнаването и това не са само думи.

Произволното внимание е пряко свързано с намерението. Можеш да преместиш СТ, само възнамерявайки го. Понякога лудостта на човека се изразява в това, че усещайки, че е преместил своята СТ, той се опитва да я придвижи по-натък, по-далече, да я фиксира към безкрайните линии на света и да се опита да издърпа осъзнаването си там. Какви смели опити...

Упражнения: Практически упражнения за произволно преместване фокуса на внимание биха могли да бъдат напр. “свалянето” или “издигането” на вниманието съответно под и над обичайно възпринимаемата зрителна област. Изключително лесно е преместване на вниманието /виждането/ на около 30-40 см зад теменната област. Физическите проявления са “дърпане” на цялата глава назад, всмукване назад и пр., а психоенергийните са подобни на тези при “походка на силата”.

Цяла поредица упраж­нения са насочени към усъвършенстване на произволното внимание и активизиране на несвойствени за нормалното съзнание начини на възприятие и задействането на различ­ни, необичайни интерпретационни схеми и всички те на първо място са средство за промяна на формата и на функционирането на енергийното тяло. Към този вид упражнения се отнасят: не-правенето, правенето, прегледа, прикриването и, разбира се, сънуването и др., а неизбежен резултат от тях е трансформацията на енергийното поле на субекта.

Всяка тра­ектория на изместване на СТ остава ви­дима (т.е. заобиколена от по-интензивно светене) още известно време след момента на самото изместване. Оне­зи снопчета нишки на „пашкула", които са били на пътя на движещия се перцептивен център, биват подложени на активиращото му въздействие и проявяват това с по-ярко светене на осъзнаването отколкото нишките извън траекторията на изместване на събирателната точка. СТ започва да “разпознава” необхванатите досега снопове.

Съществуват някои „зони" или „пластове", около които събирателната точка се премества най-лесно. Първо, те са разположени на диска в „пашкула", който дон Хуан нари­ча „човешка ивица на излъчванията". Второ, като цяло мо­жем да посочим две статистически усреднени траектории, по които обикновено се придвижва събирателната точка. Траекторията А води нагоре, към темето, и често изкарва перцептивния център извън енергийното поле на субекта, като предизвиква феномена на астрална проекция или „из­лизане от тялото/напускане на тялото". Траекторията Б е насочена навътре (към центъра или надолу), към фронтал­ната пластина на „пашкула", т.е. към гърловия център, гръдния център или по-надолу - към областта на генита­лиите. Тази траектория е характерна за събирателната точка по време на сън, а също и по време на сънуване наяве, т.е. по време на потапянето на перцепцията в световете на вто­рото внимание.

Трансформацията на енергийното тяло се изразява в това, че активираните области променят характера на енергообмена си с външното поле: енергообменът става много по-интензивен и във все по-голяма степен се контролира от полето на ясно осъзнаване. В резултат на тези процеси СТ придобива способността не само от­носително свободно да се движи в тези зони, но и лесно да се фиксира във всяка област, принадлежаща на съответни­те полета. Всяка волева или случайна фиксация видимо разширява „халото" около себе си. Психологически това се изразява в забележимо разширяване на осъзнаваното психическо пространство (както вътрешното, така и отнасящото се към външната перцепция). Енергетичният ефект са по-ярки “бразди” – пътища за преместване на СТ в човешката ивица.

Постепенно „следите” се сливат и се разпространяват вътре в енергийното тяло - от обвивката (обикновено откъм задната пластина) към оста. Така след дългогодишна прак­тика се подготвя своеобразен полигон за свободно пресича­не от събирателната точка на целия „пашкул" - от задната пластина към фронталната, в областта на „пролуката".

Според терминологията на дон Хуан този перцептивен „взрив" се нарича постигане на третото внимание. Цялото сияйно яйце става СТ. Толко­ва рязко разширяване на енергообмена вероятно води до верижна реакция и целият обем на енергийното тяло става достъпен за полето на ясното осъзнаване.

Когато СТ се движи хаотично - предимно по повърхността на „пашкула", понякога се потапя в близките до повърхността пластове, където често се върти като пумпал, вероятно в опит да извлече възможно повече потенциално информативни структури от все още неидентифицируемия сензориум - само на първите етапи на из­граждане на осъзнаването (преди пълноценното включва­не на социалните стереотипи на перцептивното научава­не). За съзнанието на едно бебе подобни моменти могат да бъдат наистина драматични, но те обикновено се изтласк­ват напълно от доминиращите перцептивни схеми - от све­та на възприятие на първия тип внимание. На възраст 4-5 години децата обикновено забравят „странните" си съни­ща, „чудните" си фантазии и т.н. Светът на тонала на възра­стните поема пълната власт.

И все пак СТ винаги запазва потен­цията си за движение и я проявява, стига стандартният (нормативен) сензориум да се отдръпне или да се промени. Дви­жението й обаче при наличието на обучен (социално ори­ентиран) тонал вече съвсем рядко бива хаотично.

Разликата между придвижване и преместване на СТ. Преместването е цялостна промяна на позицията, толкова крайна, че СТ може дори да достигне до други снопове от енергия вътре в нашата всеобхватна сияйна маса от енергийни полета. всеки енергиен сноп представлява съвършено различна вселена за възприемане. Придвижването от своя страна представлява своеобразно малко преместване вътре в снопа от енергийни полета, който ние възприемаме като „света на ежедневието". Магьосниците гледат на непреклонното намерение като на катализатор, задействащ техните неизменни решения, или обратното - неизменните им решения са катализатор, тласкащ събирателната точка към нови позиции, които на свой ред предизвикват появата на непреклонно намерение. Магьосниците навлизат в този друг свят, за да черпят оттам енергия, мощ, разрешение на главни и второстепенни проблеми, или за да срещнат невъобразимото.

Може да се каже, че непреклонното намерение е лъка, волята – тетивата, а произволното внимание – стрелата.

СТ се дви­жи обикновено по определени траектории, като всяка траекто­рия има 1-2 или повече точки, в които перцептивният център най-лесно може да сглоби удобна за себе си мозайка от нови сензорни снопчета (снопчета излъчвания).

1. Траек­торията на „излизане от тялото". Този ефект не е първото следствие от последователната работа с толтекската ма­гия, но всеки практикуващ, минал началната степен (не-правенето, безупречността - поне в някаква степен, спира­нето на вътрешния диалог, прегледа, основите на прикри­ването и др.), ще потвърди, че „излизането от тялото" (out-of-the-body projection) е най-честият и убедителен феномен, с който се е сблъсквал като начинаещ маг. Някои са изва­дили късмет и именно благодарение на този метод за пръв път са получили „двойник".

Психофизически това е движение на събирателната точ­ка нагоре по повърхността на енергийното тяло или в под-повърхностните пластове. Приплъзването на събирателната точка не се забавя чак докато тя стигне до „оста" - енергий­ния „стожер", който пронизва целия „пашкул" и излиза навън в областта на темето. Формацията му устойчиво се запазва дори на разстояние 18-25 сантиметра от темето на физическото тяло. Все пак малко по-нагоре претърпява метаморфози и оста един вид се разтваря, „разцъфва" и прилича на центробежен водовъртеж, напомнящ с нещо колелото на чакрата.

При спазването на необходимите условия (пълна физи­ческа и психическа релаксация, когато сте легнали по гръб; при съсредоточаване на вниманието и на всички чувства – без ни най-малко телесно напрежение - върху точката, раз­положена на 10-15 сантиметра от темето; при спиране на вътрешния диалог; при съсредоточаване над шума, който възниква в ушите при пълна тишина) събирателната точка много бързо се издига в областта на „оста", без при това да прониква в самия „пашкул".

Пo-нататък всичко зависи главно от психоемоционалното ви състояние, от намерението ви и от равнището на­личната ви сила. Кришнаистите например, когато се озовават в „осевия" поток на мощните енергии, насочени обикновено към духовния търсач някъ­де „отгоре" в поток, впечатляващ не само със силата, но и с красотата си, с изживяването на „любовта" (тази емоция лесно влиза в екстатичното съзнание), искрено вярват, че са стигнали до целта на странстването си, т.е. че са се сле­ли с онова, което наричат „Вселенското съзнание на Кришна".

За да променим това положение, трябва да имаме, мъничко повече лична сила, безупречност (безпристрастие)  и най-важното, намерение - намерението да направим още една крачка, да не си позволим заблудата, че с това вели­колепно сияние сме постигнали всичко

Днес точката на фиксация на „оста" привлича само на­ивно религиозните. Новата ера (new age) е полезна дори само с това, че усилва изследователския рефлекс, който и навремето е подтиквал напред ригидната маса на цивилизацията ни. Днешният „толтек" обикновено отминава „мълниите", „гръмотевиците", „озаренията", инсайта става фоново състояние.

При наличието на достатъчно лична сила СТ, като следва естествената си траектория, изли­за от енергийното тяло и е готова да „сглоби" друг перцептивен режим - нещо повече, да сглоби тотален свят-извън-себе си.

Възможно е под въздействието на емоционалните изживявания неговата събирателна точка непрестанно се люшка и затова перцептивният му неустойчив и е изложен на вътрешнопсихични атаки - на мислоформи, отразяващи страховете и опасенията му.

Природата благоразумно дава възможност да запа­зи психиката си: превъзбудата, страхът и отчаянието уравновесяват „биологичното махало", което успокоява опас­но възбудените дялове на мозъка с необходимата релакса­ция или със сън.

И така, СТ продължава да се движи по траекторията си, отминава „оста" и екраните и накрая стига в околофронталната зона, разположена в предната част на пашкула и близо до проекцията на центъра между веждите. Тук има още една област, подходяща за устойчи­вата й фиксация. Фронталните зони на мозъка най-добре концентрират човешкото внимание и намерение психо-енергийно. Освен това тук се наблюдава интересен перцептивен ефект - можете да се видите един вид преобърнат. Усещането е, че се виждате съвсем отблизо, например сед­нал - но така, сякаш някой е обърнал картинката. Това яв­ление се обяснява лесно и в него няма нищо опасно - като се обръща около „пашкула", самата събирателна точка също се обръща и известно време продължава да трупа впечатления, като използва предишната си ориентация за горе и долу, дясно и ляво.

Щом перцептивният ви механизъм свикне с новите ориентири (2-3 минути), вие отново ще почнете да възпри­емате нещата в перспективата, с която сте свикнали. Един­ствената разлика е, че ще усетите „второ тяло" (както го нарича Робърт Мънро): то е малко встрани от физичес­кото и е способно да преодолява всякакви прегради, миг­новено да преминава от една точка до друга и дори да оставя материални следи от присъствието си там. С две думи, вече можете да се наричате „летящ маг" - това е първото равнище на практиката, което наистина струва нещо.

Упражнение: Когато сте „излезли от тялото си", се помъче­те да съсредоточите вниманието си върху собственото си физическо лице, по-точно в точката между веждите. Може би не веднага, но ще изпитате едно двойствено усещане: че гледате точката между веждите си отвън и същевременно усещате студено петно на челото си на същото място. Щом постигнете това, значи сте се справили с по-важната част от упражнението. Почнете постепенно да измествате фо­куса на вниманието си върху студеното петно и съсредото­чено „изградете" студен лъч от точката между веждите навътре в главата на физическото тяло. Ако нещата се по­лучат, може да видите блясъци (обикновено бели или светлосини). Не им обръщайте внимание. На заключителния етап на упражнението би трябвало изцяло да изгубите усе­щане за тялото си. Тук вече няма значение дали очите ви са отворени, или затворени. Може да се почувствате като ня­каква „тръба", насочена към съзерцавания обект. Не се ра­зочаровайте, ако първия път видите само неясна светлина: успехът на „ясновидството" зависи от силата и яснотата на намерението, а те идват с практиката.

2. „Пазителят на тъмата (мрака)" („Черния Чикомосток"). Областта на мрака; физиологически областта от епифизата към тилната кост, обхващаща малкия мозък. В нея се съдържа негативната визуална информация - всичко, което е изтласкано, забравено и блокирано от защитните механизми на психиката. По-голямата част от тази инфор­мация представлява отрицателни халюцинации, които на езика на символите могат да предават на съзнанието не­приемливи и неприятни за него неща.

Пълният преглед непременно изисква и преход из „пе­щерите на Чикомосток", които според толтекската мито­логия са мрачната прародина на тези отблъскващи неща. Магът-ясновидец рано или късно е длъжен да по­сети „пазителя на мрака", иначе виденията му ще станат несвързани, безсмислени и глупаво възторжени.

Позицията на СТ, която поражда „ясновидството", активизира снопа излъчвания, стигащи до епифизата и до по-отдалечени области.

3. Траекторията на сънуването. „Толтекското сънува­не" обикновено предизвиква два типа изместване на съби­рателната точка.

Първия можем да наречем „прав", по­неже траекторията му е почти хоризонтална по отноше­ние на първоначалната позиция („вдлъбнатината"). В осъзнавания сън събирателната точка се измества към щитовидната жлеза или малко по-надолу, като обикновено не навлиза в областта на гръбнака; интерпретацията в рамките на тоналния механизъм е доста по-сложна, ако събирателната точка пресече сърцевината на „пашкула". Осъзнатото сънуване е най-просто в случаите, когато събирателната точка се движи отляво надясно и относително хоризонтално, т.е. към гърловия център. Тук, както свидетелстват практикуващите Тенсегрити, обикновено се натрупва голям запас психична енергия, която се използва за сънуване или за прикриване.

Основата на гърлото е естествен резервоар за интересуващата ни енер­гия, тъй като именно говоренето фиксира събирателната точка и ни лишава от перцептивна свобода. Ние сме привързани към света, за който непрекъснато говорим; когато млъкнем поне за няколко минути, получаваме глътка свеж въздух - натрапчивият „аз" млъква, собстве­ната ни значимост се оказва абсолютно ненужно бреме, а  самосъжалението поражда неприязън.   

Центърът на говоренето (гърловият център) е така здра­во свързан с мозъка механизъм, че да го спрем означава почти същото като да изключим безсмислено работещата половина на главата си. Цялата рационална дейност на психиката е изградена върху онова, което англичаните на­ричат self-talking: непрекъснатата психическа реверберация, потвърждаваща и затвърждаваща всеки външен сигнал, обсъждането, о-значаването, структурирането, преработ­ването на потока сигнали във функционални модели - конструкти, концепти, гещалти, които в цялата си съвкупност творят описанието на света - подредената целокупност, в която живеем, нещо повече, която се опитваме да преобра­зуваме по такъв начин, че ratio да не остави място за чуж­ди елементи, противоречиви фрагменти и неща, отричащи изградената система.

Зоната на Вернике - делът на мозъка, в който протича вербализацията и семантизацията на информацията - е не­врологично пряко свързана с гърловия център (центъра на речта). Когато се измества в гърловия център, събирател­ната точка активизира зоната на Вернике чрез артикулаци­онния център, зоната на Вернике на свой ред активизира онези области на мозъчната кора, които управляват осмис­лената, значеща реч, а чрез тях - и нервните структури, управляващи артикулацията.

Ще рече, имаме пред себе си затворен цикъл: събира­телната точка активира съответните дялове на мозъка (като с това провокира дискурсивния начин на мислене), а мозъчните центрове активират речта (вербализацията и артикулацията).

Оттук следва, че центърът на говоренето е едновремен­но и тригер, и начин на реализация на описанието на света.

Спирането на вътрешния диалог е естественият и най-ефек­тивен начин на „спирането на света", на проникването в променени режими на възприятие.

Когато СТ се движи почти хоризон­тално покрай „човешката ивица" (отдясно наляво) и тра­екторията й съвсем леко се понижава в областта на горна­та част на гръдния кош, основният център на психоенергийната активност е в гьрловия център (ЦВР – центъра за вземане на решения) и „обявяването на намерението" става конкретна магична практика.

Същевременно спирането на вътрешния диалог се превръща в невероятно силен магичен акт: често то означава или „спиране на света", или задължителен преход в друг режим на възприятие.

 

Традиционното „толтекско сънуване" не винаги непре­менно се придружава от спиране на вътрешния диалог. Ако гьрловият център е активиран, сънуването може да се съпровожда от вътрешен разговор и обширни коментари по повод на видяното; нещо повече, „гласът на пратеника", толкова често споменаван от Кастанеда и приписван на „безмълвното знание", по принцип е само проекция на безсъзнателния материал, приел вербална форма, върху визуално-аудиалния продукт на сънуването.

При хоризонтално изместване на събирателната точка психоенергийният пресинг влияе основно върху зоната на Вернике-Брок, ретикуларната формация, епифизата и, как­то се смята, върху кохлеарната част на слуховия лабиринт.

„Звукът" или неговата имитация се пораждат в по-дълбо­ките структури на мозъка - там, където протича сензорни­ят синтез и неговият последователен анализ в различните сензорни канали (аудиалния, визуалния, кинестетичния, обонятелния, полевия и др.). Ще рече, „гласът на пратеника" или е специфична халюциноза, или специално „разла­гане" на излишната интерпретация, идваща от необичай­ния режим на перцепция.

Колкото до визуалния канал при сънуването, той без съмнение не бива да се пренебрегва. Трябва да отчитаме нестабилността на визуалната перцепция, наличието на архетипи и мислоформи, пробудени за живот от миналия опит, подвижността и своеобразието на сънуваните фе­номени, съвсем не случайното им „съвпадане" с реални­те на първото внимание, и дори нещо повече - че проро­ческите им и загадъчно синхронни случаи и често лесно разшифруемият им символизъм пораждат очевидни подозрения.

Можем да предположим, че в дадения случай гърловият център се явява своего рода транслатор на невербализуемото знание на нагуала. Очевидно разговорът е един от начините да се влезе в контакт с тонала, символичен начин, който трудно се поддава на разкодиране, начин, демонстриращ принципно различен, недискурсивен тип мислене.

Едно друго изместване на СТ можем да наречем „косо", понеже се извършва от първоначална­та „вдлъбнатина" към долната част на гръдната кост.

Като пресича енергийното тяло на човека под този ъгъл, събирателната точка отначало се фиксира в пластовете близо до задната страна на пашкула. Тук се сьбират онези светове на възприятието,

за които знаят поне две-три години практикуващите толтекска магия. По-близо до оста фиксираните позиции на събирателната точка по­раждат съновидения с все по-космически характер: други планети, незнайни същества и подобни. Обикновените сънувачи не могат да преодолеят „оста" на пашкула. Следва или „излизане от тялото" (по най-нео­чакван начин), или пропадане в така наречената „светеща пустота". (За някои мистици именно тя е целта на упражненията им.)

Сънувачът, който преодолее,,оста", полага с това на­чалото на тотална трансмутация на цялото си енергийно и физическо тяло.

4. Траекторията на прегледа. Прегледът е просто повторно изживя­ване на собствения ни живот, което се интензифицира от ритмичното дишане. Важни са само два момента: 1) по­следователността на прегледа и 2) правилното използване на дишането.

Прегледът винаги се почва от настоящия моменти свършва с началото на живота, като събирателната точка винаги се движи покрай човешката ивица от началната си позиция към наталната и дори пренаталната област (т.е. приблизително под ъгъл 45 градуса надолу). Пo този начин събирателната точка отбелязва последователните фази на растежа на енергийното тяло. Всеки незавършен гещалт, психична травма или друг емоционален опит непроизволно фиксират движението на събирателната точка по този път, като довеждат до ярки и не винаги приятни спомени.

Перинаталната фаза се придружава от бурни соматични прояви - гърчове, почервеняване на кожата, неконтролирано уриниране, дефекация, пристъпи на задушаване, причинни страхове, немотивирана двигателна активност и т.н. Наталната фаза се характеризира с апатичност, често придружена от коматозно състояние. Пренаталната пък - с много парапсихологични прояви, защото СТ излиза от пашкула през фронталната пластина в областта на „пролуката"; може да се наблюдава психокинеза, астрална проекция, телепатия и пр.) С други думи прегледът е „биография наобратно” и събирателната точка се държи по съответния начин.

Холотропното дишане и/или ребърдинга спомага за директното преместване на СТ в тези позиции.

5. Сънуване наяве. Това е едно от най-загадъчните състо­яния. Особеното в него е в непрекъснатостта на осъзнава­нето при прехода от един режим на възприятие в друг. Интересно е съчетаването на устойчиви перцептивни еле­менти, характерни за състоянието на бодърстване, с цял спектър възприятия, достъпни само на различни равнища на сънуването.

В това състояние СТ непрекъснато се движи: систематично се връща в изходното положение на първото внимание, след което потъва по траекторията на сънуването на дълбочина, зависеща от количеството на­трупана енергия. Предизвикваният от подобно „сканира­не" ефект по нещо прилича на характерна стереоскопия - обикновените перцепции на първото внимание се наслаг­ват върху повтарящите се по определен начин конструкти от областта на второто внимание, при което това наслаг­ване е именно „стереоскопично" в точките, които са про­екции на едно и също енергийно снопче. С други думи, един и същ обект (структура, енергоформа, снопче излъчвания) се възприема като че ли от няколко перцептивни позиции едновременно.

Трябва да отбележим също и че сънуването наяве е не­стабилно състояние. Когато го изживява, човек е склонен да изпада в повече или по-малко дълбоко сънуване, като през това време „затваря", изключва изцяло съзнанието си от света на първото внимание.

Да сънуваш на­яве не става веднага. Обикновено е необходим мощен енер­гиен импулс, който стига до възприеманата в първото вни­мание картина. Това може да е неорганично същество.

Често пътешествията в сънуването наяве са много по-драматични. При високо равнище на личната сила те мо­гат да включват телепортация, непроизволно внушаване на собствения образ на друг, отдалечен субект, детайлно и ясно предвиждане на бъдещето, изключително странни и изискващи специално изследване перцептивни явления (на­пример когато много хора ви виждат не там, където сте реално; когато ви виждат на две или дори три места едно­временно; когато възприемането на образа ви е неустой­чиво - ту за момент изчезвате и пак се появявате, ту се променя външният ви вид: дрехите, прическата, дори ръстът ви и цветът на очите ви).

Според мен степента на външния ефект на сънуването наяве зависи от енергийния ресурс на колебателните дви­жения на събирателната точка. С други думи, ако натрупа­те достатъчно енергия, чрез сънуването наяве можете да се представите пред познатите си като „истински маг".

6. Точката на звяра. Тъй като „точката на звяра" е доста далече от обичайните траектории на движение на СТ, тя се достига трудно, с наистина мощно на­мерение. Енергията, нужна за това, е колосална, но и перцептивните ефекти, постигани в тази позиция, са наистина уникални. Първият (най-лесният) е изчезването от полето на възприятието на първото внимание. При което можете да предприемате каквито си искате магически (или физи­чески) действия, като оставате извън обсега на обикнове­ните хора (и извън обсега на повечето магове, които не са стигнали до тази „точка").

Вторият ефект (който изисква много повече усилия) е физическото превръщане в животното, което си изберете, като става дума не за перцептивния ефект на превръщане, а за физическо (тонално) превръщане, т.е. за та­кава промяна на конфигурацията на енергийните полета, съставящи пашкула ви, че за всички околни вие преставате да бъдете човек, а ставате например вълк. Някои смятат, че до „точката на звяра' се стига най-лесно при пълно­луние, други са на мнение, че „проходът" се намира по-лесно няколко дни преди това. Има и такива, които смя­тат, че най-подходящо е новолунието. Това не значи, че в тези неща няма никаква закономерност; просто връзката на човешката енергия с Луната е строго индивидуална.

„Точката на звяра" е в долната част на пашкула, в об­ластта на гениталиите. При такова изместване на събира­телната точка „пролуката" силно променя формата си - издължава се и се разширява, което води до много мощен енергообмен с външното поле. Дългото фиксиране върху „точката на звяра" е изключително опасно - то може да доведе до голямо енергийно изтощение (включително до колапс) и дори до смърт. Точно затова „върколаците" са необикновено силни. Те просто трябва да имат свръхвисоко равнище на енергия, за да „посещават" животинския свят по този начин.

Освен това качеството на осъзнаването в „точката на звяра" се различава до такава степен от всичко човешко и околочовешко, че понякога е трудно да се върнеш в изход­ното състояние. Субективното пребиваване в „точката на звяра" е много приятно: тук бушуват мощни потоци енер­гия, освобождава се „скритият" материал на несъзнател­ното, а спомените за човешката ти природа изчезват или са твърде неприятни. Има легенди за магове, избрали „точката на звяра" и останали там…

7. Повишеното осъзнаване

„Повишеното осъзнаване" може да се из­ползва като трамплин за състояния, изиск­ващи особено голяма подвижност на СТ: за сънуване наяве, за достигане на „точката на звяра", в прикриването и за общуване със съюзниците. Придобитият опит естествено не се е забравял - щом толтекът е мо­жел да използва даден прийом самостоятелно, без чужда помощ (като удара на дон Хуан по гърба), осъзнаването и съответно паметта са били неизличими.         

За да се постигне на самостоятелно навлизане в „повишеното осъзнаване", усърдно се практикува неправенето и съответното намерение.

Безмълвното познание е една основна позиция на СТ, която преди векове била обичайната позиция при човека, но поради неопределими причини събирателната точка се е отдалечила от тази позиция и е заела нова, наречена разум.

изместването не толкова навътре, колкото по повърхността на пашкула, вля­во от нормалната позиция, с характерна фиксация, свойст­вена изключително на това състояние. Събирателната точка не „плува", както в много други случаи, а се държи така, сякаш това е второто й естествено положение. Самото изместване винаги е рязко, като взрив, и се придружава от бурна реакция на тялото: силно пукане в ушите, внезапно изостряне на възприятието, обща емоционална и физичес­ка възбуда.

Във всеки случай човек придобива ясното усе­щане, че на някакъв по-ранен етап на еволюцията това перцептивно състояние е било естествено и привично и необходимо за оцеляването му. Вътрешният диалог на практика спира, рефлексите стават светкавични безпогрешни. Интелектуалната дейност от по-късния тип е невъзможна: не можеш нито да четеш, нито да пишеш, много е трудно да излагаш идеите си последователно, макар че ги възприе­маш съвсем лесно и ясно. Речта става спонтанна, логични­те връзки се игнорират почти изцяло. Разговорите между хора, намиращи се в състояние на „повишено осъзнаване", според мен са ясни само за самите тях.

8. „Символичната смърт." Въпреки че достигането на тази позиция на СТ се придружава от изключително драматични изживявания, в енергиен план самото изместване изглежда доста скромно - това е про­сто влизане в малка вдлъбнатинка по същата траектория, както при обикновеното сънуване, т.е. към „оста" на паш­кула, с незначително повишаване или понижаване на събирателната точка в енергийното тяло. Особеното на това положение на събирателната точка е в това, че по самата си природа то е нестабилно - при всяко живо същество и на първо място при човека на това равнище на потапяне събирателната точка се стреми да се върне на повърхност­та. Полетата, които я изтласкват, са наистина силни. Хитростта е в това, че удържането на перцептивния център в това неестествено положение предизвиква верижна реакция за разширяване на светенето на осъзна­ването - именно там отива натискът на полевите сегмен­ти. В резултат осъзнаването става значително по-ярко и се разпространява последователно на голяма площ, независимо от това с какво се занимава войнът. 

Запазването на позицията на “символичната смърт” автоматично довежда до непрекъснато засилване на съзнанието.

След" изве­стно време енергообменът се променя така, че връщане­то на събирателната точка в началното й положение ста­ва изобщо невъзможно.Изтласкващите полета се оказват енергийно по-малко плътни от самия център на осъзна­ване.

От този момент събирателната точка започва непре­станния си „дрейф" навътре в пашкула и да се спре това движение е също толкова трудно, колкото и да я накараш отначало да се задържи в тази особена позиция. Това е не особено разработвана, смятана за “трудна” позиция.

В толтекския нагуализъм изкуството да се използва „символичната смърт" е било на специална почит, като последователите на това направление са се нари­чали „мъртвите воини". В края на краищата те най-често са ставали господари на намерението.  

9. Мястото без жалост. Постигането на това положение на СТ - „мястото без жалост" - обикновено се  постига автоматично чрез дългата безупречност и практикуването на „пътя на воина".  Често срещано е е достигането на това състояние при изживяване на силни емоции /припомнете си психо-соматичното състояние след катастрофа или силен стрес напр./. Тук ясно се проявява феномена на преместения център на възприятие – може да наблюдавате физическото си тяло отгоре или отстрани.

Човешко­то енергийно тяло има цял пласт полеви структури, който генерира чувството на жалост към самия себе си; подобни пластове са намерени и в качеството на „генератори на страх" и „генератори на чувството за собствена значимост". Толтеките дори ги наричат „трите ремъка", удържащи съби­рателната точка в нормалната й позиция.

И „трите ремъка" се намират основно в плоскостта на „ивицата на човешките излъчвания":

1. чувството за жалост към самия себе си - в зона­та на слънчевия сплит, понякога и по-нагоре - на равнището на сърдечния център;

2. генераторът на страха - в зоната под пъпа, като излъчванията му отиват навътре, към кръста;

3. ге­нераторът на чувството за собствена значимост - енергийно е свързан с областта на полевите структури, насочени към основата на мозъка (особено към ретикуларната формация), т.е. покрай гръбначния стълб, като интензивно обхващат надбъбречните жлези, черния дроб и задстомашната жлеза.

Достигането на “мястото без жалост” е в частност установяването на такъв вид енергообмен, при който горепосочените зони (слънчевият сплит и сърдечния център), които се намират отдясно на “човешката ивица”, свободно изхвърлят дисхармонични елементи (блокове, незавършени модели, затворени конструкти, носещи невротична информация и пр.) през СТ и “пролуката”. В следствие на това областта на енергообмена около „човешката ивица" се уплътнява и нараства. Особено в зоните, близки до фронталната пластина, където вътрешните излъчвания по принцип са в неосъзнаваем, почти автоматичен режим. Психо-физическа индикация е студена вълна от от областта на центъра на гърлото и на слнчевия сплит, странно без­различие, мигновено рухване да цяла парадигма социални и комуникативни ценности. СТ не плува, а веднага се фиксира с тази позиция. Състоянието на енергийното тяло в зона на безжалостност е далеч от съзерцателността и спокойното уединение. Безжалостността означава трезвост. Един от методите за  достигане на безупречност е да стигнеш до “мястото без жалост”.

Заедно с девалвацията на повечето социални мотиви обикновено се късат и централните емоционално-комуникативни връзки.

Именно тук воинът започва да изпитва „възвишената самота на мага"; общуването му с обикновените хора или значително намалява (сънуване), или се трансформира в своеобразна манипулативна „игра" - игра. с един играч, защото само самият прикривач знае смисъла, правилата и крайния й резултат. При подобен тип комуникация обикновените хора винаги са статисти, макар нито за миг да не го подозират.

Макар и да е далече от нравствеността, намерението на “безжалостния войн” винаги е насочено  към разширяване на осъзнаването на околните. Твърдостта, безразли­чието, дори от време на време жестокостта в психиката на „безжалостния" прикриван са само инструменти. Техните „партньори в игрите" са способни да се справят с такава безпристрастна атака и да не се обиждат, да не се озлобя­ват, да не изпитват отвращение (стандартните модели на реагиране в нашия свят) при едно-единствено условие: да приемат нещата леко, да са променливи, да не приемат нищо насериозно, включително увлечените в играта „безжалостни" прикривани. Хората, способни да участват в по­някога съвсем не безобидните игри на безжалостните вои­ни, дон Хуан нарича „добри тонали".

Той почти мигновено губи съвкупността съвкупността от личностни смисли („кой съм аз", „какъв искам да бъда, „каква е ценността на уникалната ми лич­ност" и т.н.), които за обикновения човек цял живот са аб­солютно необходима психическа опора.

Известно време магът изобщо не знае за какво да говори с околните. Някои воини, предразположени в по-голяма степен към разгово­ри, започват да измислят „приказки". “Разказването на приказки” става един от любимите методи на прикривачите. При него истинската информация или изобщо не може да се схване или се предава в неузнаваем вид, но пък на съплеменниците им е било интересно.

Психоенергийното преместване на събирателната точка в „мястото без жалост", разбира се, е съвсем тривиалното потъване на перцептивния център от „вдлъбнатината" навъ­тре и надясно в енергийното тяло (ЕТ) на практика по същата траек­тория, характерна за толтекското сънуване.

Има известен риск СТ да попадне в енергоинформационната зона, запълнена с агресивни конструкти на безсъзнателното, и да се отклони към крайно десния край на „човешката ивица".

В такива случаи магът става все по-жесток и личното му намерение започва само да вреди на обикновените хора.

При трансформиране на базисните комплекси, СТ променя своята позиция, отклонявайки се нагоре, навътре и наляво, като се стреми към положението, типично за ранните етапи от еволюцията на човешката раса. Това положение на СТ е много подобно на позицията на повишено осъзнаване, която обаче е разположена по-дълбоко и точно по централния меридиан на ЕТ. Звучи изключително лесно или неясно при прочитане, но изисква сериозна задълбочена работаJ

10. „Обръщане” (завъртане) на прикривания. Тази транс­формация на енергийното тяло довежда до неочаквани, дра­матични, понякога неразбираеми резултати. На първо мя­сто самата работа на прикривача го принуждава все по-дълбоко и по-дълбоко да изучава оптимално стереотипите на обикновената силно рационализирана психика. Ре­зултатът е, че СТ постепенно започва да се фиксира на дясното полукълбо на ЕТ, без при това да потъва в пашкула.

Принципът на „следите", за който вече говорихме, не позволява на събирателната точка да се откъсне от първо­началната „вдлъбнатина" - „следата" се удължава, а СТ бавно се върти по повърхността на ЕТ, докато не се окаже на фронталната пластина. На предната част на пашкула събирателната точка по принцип се стре­ми да намери най-стабилната точка - позицията, диамет­рално противоположна на предишната й позиция.

В известен смисъл това е идеално положение за влиза­не в „сънуването наяве": общуването с недостъпните за възприятието същности и енергии става естествено и ре­довно. Прикривачът посещава светове на съня, които са трудно достижими за сънувачите, започва и да се телепортира по-лесно. Пространствено-времевият континуум се променя: про­странството се възприема огледално, а времето тече назад.

Понякога онези, които са преживели „обръщането на прикривача", намират свят на сънищата, който ги привлича, намират гуахо (съюзници), които могат да ги отведат там, и с тяхна помощ предприемат самотна и безвъзвратна телепортация.

Прикриваните, преживели „обръщането", рядко нами­рат нещо общо със сънуваните, които се движат от другата страна. Техният жребий най-често е самотата и странстванията из светове, недостъпни за повечето магове.

Тези магове открай време са смята­ни за „свръхсилни". Любимите им номера са: изчезването, телепортацията, призоваването на „съюзник", манипула­ции с двойник, темпоралните и пространствените дефор­мации. На практика всичките им спътници са неорганични същества и самите сталкери, изживели „обръщането", с времето все повече заприличват на тях. Този път е впечатляващ, но е за изключителни воини.

11. Измествания по повърхността. По повърхността на енергийното тяло различаваме три измествания на съби­рателната точка: встрани, нагоре и надолу. Всички тези пре­мествания на перцептивния център имат незначителен трансформативен ефект като основната после­дица от тях е нарушаването на перцепцията за външния възприемащ. Изместването встрани например води до промяна на възприятието по такъв начин, че магът се „превръ­ща" в светеща същност; чертите му се променят непред­сказуемо и непрекъснато, лицето и цялото му тяло сякаш стават „течни", неопределени, целият той започва да пул­сира с променяща се по сила и място светлина.

Изместването на събирателната точка нагоре по мери­диана предизвиква обща прекъснатост на възприемането му отвън; той може да предизвиква илюзии, свързани с промяна на външността Психоенергийно това е свързано с прекаленото акти­виране на горните полеви сегменти на енергийното тяло, т.е. на онези структури, където се формират мислоформите, въздействащи на перцепцията на неофита.

Накрая, изместването на СТ надолу по повърхността на пашкула може да породи страш­ните и впечатляващи видения. Практи­ката, водеща до подобни измествания, е много фина и спе­цифична, макар и да не изисква голям разход на енергия.

Понякога при преместването на СТ може да се чуе като рязък пукот /при повишено осъзнаване/ или грохот в ушите /при виждане на линиите/. Възможно е също така да се изолира едно специфично усещане за физическо преместване.

12. „Изместване към корена." Сливане със Земята. Това е една от най-древните техники на толтекската магия. Много нейни аспекти вече са изгубени. Днес са известни само два метода: „използването на тласъка на Земята" и “заравянето с цел натрупване на лична сила”. Непреклонното намерение, насочено към сливане със силите на Земята, ще възроди у практикуващия мълчали­вото знание за основните прийоми на този своеобразен праксис.

Изместването към корена" е свързано с транс­формацията на дълбинните пластове на пашкула и съще­ствено разширява канала на енергообмена на мага с поле­то на Земята. Или иначе казано, „изместването към корена" е на първо място един от най-мощните методи за ускоряване натрупването на лична сила и за постигането на необходимата безупречност.

тласъка на Земята" - с такива мощни енергии човек трябва да е особено вни­мателен.

Упражнение: Един от фрагментите на тази техника при толтеките е било дългото неподвижно седене на някой хълм или друго естествено високо място от здрач до изгрев слънце, като през това време маговете съсредоточавали цялото си внимание в основата на гръбна­ка и „разгаряли вътрешния огън", влизащ в тях от недрата на майката Земя.

13. „Стената от мъгла"или “успоредните линии”. Специфичен перцептивен ефект, възникващ в случаите, когато събирателната точка се оказва дълбоко в лявата периферия на „човешката ивица излъчва­ния". Своеобразен опит за интеграция на едновременно сглобяване на света на първото внимание и на излъчвания, които изобщо не подлежат на сглобяване. Вихрушкоподобните структури на лявата страна на пашкула теглят СТ навътре, към „оста"; същевременно фиксацията на „човешката ивица на излъчванията" пречи на по-нататъшното движение на перцептивния център.

Често възприемана като серножълта стена от мъгла, това е „бариера на възприятието", която отделя органичния свят, който познаваме, от фактическите други светове. Обикновено „стената от мъгла" се явява междинна област за преминаване при събиране на цялостни светове на второто внимание. Ко­гато СТ се измести близо до средата, е въз­можно човек да напусне органичната лента и да проникне в останалата част от светещото яйце.

14. „Към неорганичните същества."

Освен органичната лента там има още седем други лен­ти, които можем да направим достъпни за нашето възпри­ятие. Тези седем ленти принадлежат в същинския смисъл на думата на други живи същества, които съществуват на нашата Земя, но не са органични; т. е. тези същества нямат видими за нас тела. Толтеките ги наричат „неорганич­ни". Тези същества се наричат още „съюзници", понеже магьосниците често влизат с тях в контакти, които могат да са изгодни за двете страни.

Съюзниците живеят в седем паралелни светове, които съществуват тук, на нашата Земя, но са разделени един от друг посредством бариера на възприятието.

Пълните със съюз­ници светове стават достъпни за възприятието на мага, когато СТ се намира в среднното сечение на енергийното тяло, т.е. в равнината, минаваща през слънчевия сплит (или малко по-надолу) и областта на кръста на задната пластина на пашкула.

В случая, когато СТ се плъзга по повърхността и се фиксира в района на кръста, самият маг външно се възприема като подобие на неорга­нично същество. При това в областта на осъзнаването му попадат съюзници, които се намират наблизо, и компанията им може да му е доста неприятна.

Непосредственото проникване в света на неорганични­те същества е възможно, когато събирателната точка на толтека потъва доста надълбоко в пашкула и се фиксира в споменатото вече „срединно сечение". Тук енергообменът със съюзниците е плътен толкова, колкото е възможен и с обекти в света на първото внимание. Външно такова посе­щение на неорганични същества може да не се различава с нищо от обикновеното толтекско сънуване, но последици­те му са много по-сериозни.

От една страна, известна част от човешката енергия (особено мъжката) е устремена към области, населени със съюзници. В света на неорганичните същества обаче се затъва като в тресавище: рискувате да фиксирате осъзна­ването си там завинаги.

От друга страна, гуахо са пристрастени към човешката енергия и умело се „хранят" с нея през цялото време, дока­то сте сред тях.

Най-сигурният (и същевременно най-опасният) начин за изместване на събирателната точка в световете на съюзни­ците е „сънуването наяве". Нестабилността на тази позиция лесно може да доведе до „прехлъзване" на събира­телната точка във фиксирано положение на контакт със све­товете на неорганичните същества. Единственият начин да се задържиш “между световете”е високото равнище на безупречност или непосредствената помощ на по-опитен маг. Съюзниците помагат на маговете с достатъчно енергия, за да се съпротивляват на всмуква­щата им сила.

15. Световете на второто внимание – Когато СТ се придвижва извън пределите на сияйното яйце, яйцеобразната му форма се променя и става по-приплесната, вретенообразна. В такива положения възприятието излиза от човешките рамки и могат да се възприемат съвършено “чужди” светове.

16. Състо­яние на свободно странстване на събирателната точка из цялата „ивица на човешките излъчвания" с възможност за произволната й фиксация във всяка избрана позиция. Като цяло характеризира готовността на толтека за „окончате­лен полет" - влизането в третото внимание. Заключителен етап в практиката.

17. Ентазъм. Състоя­ние на неопределена перцепция. Изключване на всички ме­ханизми за идентифициране на тонала, придружавано от усе­щането за неописуемо блаженство и еуфория, свързано със спирането на работата на всички стереотипи на социализи­раното его „Сливане с Битието (Божеството, Нищото)", което за много мистични школи е висшето и последно по­стижение. Предизвиква се от фиксирането на събирателна­та точка в областта на „оста" на енергийното тяло. Огром­ното количество енергия и информация, което минава през този канал и свързва човека с цялата маса на външното поле, надвишава възможностите на тонала и не позволява на перцептивния център да „сглоби" картина на света. Оттук следва немотивираното блаженство (отказът от егото); чувството за сливане (unio mystica) и това, че виждаме бездънен океан от светлина с различни оттенъци. Тази позиция на събирателната точка няма трансформативна ценност.

18. Спиране на света – премахване фиксацията на СТ, последваща от непредсказуемо изместване. Промяна на цялата перцептивна картина на възприятие.

19. ДВОЙНИКА /ДРУГИЯ/ Същинският ефект от изместването на СТ в средата на светещото яйце - главно при сънуване - е обаче навлизането в двойното възприятие, което се нарича също „достигане до двойника". В този момент преживява­ме отцепването на една част от нашето Аз от нормално единната ни личност. Достигането и управлението на двойника се счита за висш пилотаж в магическата практика.

Как да местим СТ?

По какъв начин да картографираме местата на преместване?

Как да фиксираме /запомним/ позициите при преместване?

С помощта на произволното внимание и сталкинга. Има опит за обяснение на произволното внимание по-горе.

Основната идея е да екстрахираме и групираме, подобно на несъзнателните процеси в първо внимание, създавайки глоси от няколко маркера. Напр. “летлива светлина” за вас може да не означава нищо, а за мен да е маркер на цяла гама визии, придружени със съответните психо-физични усещания. Запомнянето /маркирането/ на съчетаването на няколко такива главни жалона позволява повторното и произволно връщане на позицията на СТ в тези фиксации. Връщането й в тези или позиционирането й в нови позиции създава т.нар. “енергийни магистрали” на придвижване на СТ, което й позволява както голяма скорост при достигане, така и достатъчна отдалеченост на новите позиции. Липсата на фиксация на СТ води до откъслечни, калейдоскопични видения. Целенасоченото преместване  и фиксиране на СТ позволява цялостното поддържане на една или няколко различни позиции.

Обикновено отчитаме последствията от преместване /по-слабо при придвижване на СТ/. Водеща идея на целия материал е, че можем да разглеждаме и действаме обратно – чрез психо-енергийните фиксирания да местим СТ. Събирателната точка е енергетичен обект. Въпрос на възнамеряване е да излезем от описанията, предприемайки реални действия. Eдна от целите може да бъде и промяна на формата на ЕТ. Можем да преместим СТ си точка, възнамерявайки го. Опитвайте! Възнамерявайте! Намерението няма край!


Intent

 

Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/

Превод и компилация: aya

 

 

 

 

 

 

 

ХАОС МАГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА

Хаос магия:

Хаос Монашество Liber KAOS
Семинар по сигил магия. Част 1

Семинар по сигил магия. Част 2

Семинар по сигил магия. Част 3

Семинар по сигил магия. Част 4

Хаос магията - магически тероризъм

Приложение и практическа работа с  Хаосферата

Principia Chaotica

Трик за ума

Урано-варварски речник

Сигили, жезли и животът на един хаос магьосник
Изследване на практиките на Сеидр
Еклектизъм срещу Хаос Магия
Гнозис - методи за постигане
Сянката знае...пермутации при работата с двойника
Техники за развиване на енергийното тяло
Псевдономикон
Сигилион
Формулиране на намерение
Три етапа на намерение
Архетипните лабиринти
Комплекса на звяра

 

Биографии

Алистър Кроули
Остин Озман Спеър


Скандинавска митология

Тор Гръмовержец
Фрея
Нордическото световно дърво
Один
Балдар
Залезът на Боговете

Осъзнато сънуване и ОИТ:

Биохимия на осъзнатото сънуване
Liber LLL - Осъзнато сънуване
Някои жалони на сънувача
Хакери на сънуването
Тибетска йога на съня - встъпителна практика.
Проект  Lucida Momenta
Смъртоносните сънища за сила
Техники за развиване на енергийното тяло

 
OBE речник на някои термини и съкращения
ОВЕ или как да напускаме съзнателно тялото си - Етап 1
ОВЕ или как да напускаме съзнателно тялото си - Етап 2
ОВЕ или как да напускаме съзнателно тялото си - Етап 3
OBE - Техники за бързо намиране на обекти
ОВЕ - Техники за излизане от фаза

Сталкинг

Как е устроена събирателната ни точка /СТ/?
Shifting & Lifting – начинът за трансформация
Випасана for Dummies
Сталкинг в практиката на сънуване
Огледално поведение Как огледалните неврони ни позволяват да общуваме с другите


Дискордианство:

Митът за Ябълката на раздора
Що е то дискордианство?
Пътят на объркването
Какво Дискордианството не е ?
Новият IOT - Дискордиански разказ от автора на The Chaos Chronicles

Работа с елементи:


Инвокация на елементите - предварителна медитация
Инвокация на елементите
Инвокация на елемента Вода
Инвокация на елемента Въздух
Инвокация на елемента Земя
Инвокация на елемента Огън


Йоруба култове

Произход на популярните религиозни култове в Бразилия
Лоа във вуду магията
Жу-жу
Ве-Ве
Вуду кукли - направа и използване
Дамбала
Отвари

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

Illuminates of Thanateros:

IOT България
IOT Северна Америка
IOT Австрия
IOT Австралия
IOT Великобритания
IOT Бразилия
IOT Германия
IOT Швейцария

Саитове за Хаос Магия:

ChaosMagazin (на немски)
The Autonomatrix

Thanateros.org
Страница на Фил Хайн

In Chaos!

Chaos Matrix

Страница на fra.717

Boudicca's Bard

Chaostatic.com

Ordered Chaos
Spiralnature Thee

Temple of Psychick Youth

Arcanorium College

Блог на Дейв Лий

Baphomet
Austin Osman Spare
IOT’s Ouranian Barbaric Online Dicitionary
An Interview With Peter J. Carroll
An Interview with Peter Mastin
Страницата на Питър Карол

Дискордианство

Discordian.com
23 Apples of Eris
Summa Discordia
Principia Discordia Forum
Eris
Official Erisian Klock Measure
The Principia Discordia
Discordianism
Discordian and Erisian Oline Resources
PrincipiaDiscordia.com
Apocrypha Discordia
ErisWerks.org
Pages from the Book of Life

Магически библиотеки:

Hermetic.com
Sacred Texts
Arcane Archive

Магически библиотеки с
раздел за Хаос магия:

Eight of Wands
Chaos Magic: Encyclopedia
 
Phil Hine: E- books

Sacred Texts: Chaos Magic

Chaos Spells from the AutonomatriX

Chaos Matrix

Occult Underground

Real Magick

The Arcane Archive

Chaoism and Chaos Magick

LibraryThing

Sigils, Servitors, Egregores, and Godforms

Осъзнато сънуване и ОИТ:

Хакери на сънища - форум
Хакери на сънища - лаборатория
Целостность
Dream hackers: forum
Хакерос: материали
SecondAttention.org
The Monroe Institute
OBE Research Foundation
Michael Raduga: School of OBE Travel
Lucidology.com
Lucidity.com
DreamPush.com
Tibetan Dream Yoga Part 1
Tibetan Dream Yoga Part 2
Dream Yoga

Трансперсонална псохология

Transpersonal.hit.bg
Българска асоциация по трансперсонална психология
Холотропна психотерапия
Holos-bg.com

Кастанеда и нагуализъм:

Клиъргрийн БГ
Cleargreen.com
Тенсегрити групи в България
Energia-info.ru
Nagualist.com
The Four Winds
Castaneda.start.bg
Nagual.net
Carlos Castaneda
Анти – Кастанеда
AlchemyLab.com

Руни:

Рунна гилдия
Runaraven.com
Sunnyway.com
Runic Alphabet/ Futhark
Tarahill.com

Crystalinks.com

Arild-hauge.com

Runemaker.com
Runesecrets.com

Блог на Едред Торсън


Сатанизъм:

Temple of Set
Temple of Set: FAQ on Satanism
NineAngles Info
Order of Nine Angles
Joy of Satan
Church of Satan
Broderhood of Satan
Satanic Network
SpiritualSatanist.com
TheisticSatanism.com
Black Goat Cabal

Демонология:

Demonic Bible
EsotericArchives.com: Goetia

Goetia Magick
The Lesser Key of Solomon
Demonolatry
DeliriumsRealm: Goetia
DeliriumsRealm: Demon List
JOS: Demons, the Gods of Hell
The 72 Goetia Spirits
Sacred-texts.com: Goetia article
Demonology Guide

Таро

Колелото на съдбата (на руски)
Галерия Таро
Taroteca
InterTarot Gallery
Albideuter.de
Arcana XV

Енохова магия:

Enochian Magic
Sacred-texts.com: Enochia
Sacred- texts.com Norton’s Imperium
Hermetic.com: John Dee
Hermetic.com: Enochia
DonaldTyson.com
GD: Enochian
Enochian Handbook
Enochian Books

Телема:

Thelema.org
SanctuaryOfThoth.com
Thelemic Golden Down
OTO
Hermetic Order of the Golden Dawn
Magickal Library

Kenneth Grant and the Merovingian mythos
Kenneth Grant “Aie Memory” by Ian Fries
The Sword Of Horus
Kenneth Grant Gallery
666books.com
Kenneth Grant and Typhonian OTO

Теургия:

Theurgia Goetia
Аlchemywebsite.com
Theurgia or On the Mysteries of Egypt
The Art Theurgia Goetia
Abramelin The Mage
Sacred-Texts.com: Sacred Magic of Abramelin

Египетска магия:

Modern Egyptian Ritual Magick
Temple of Set
The Egyptian Mystical Rites
Scholl of Ancient Egyptian Religion & Magic

Чернокнижие

Русское Чернокнижие
Черная Магия

ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ Copyright © 2009 Colors of Magic