Shifting & Lifting – начинът за трансформацияКакво е събирателна точка (СТ)? Предполага се, че повечето от нас са чели Кастанеда... Тя е фокус на възпиятието, обединяващ външните и вътрешни еманации и т.н и т.н. Възможно ли е да излезем от интерпретационната си система (познато-приемане-непознато-отричане)? Можем ли да съберем огромната налична информация, интерпретирайки я практически? Асемблиращата (събирателна, монтажна) точка е до голяма степен загадка за нашето осъзнаване. Основната “хитрост” на нелинейното мислене е, че предизвиквайки следствията, можем да творим първопричината (и да ги комбинираме произволно, разбира сеJ). И така – малко теория. Събирателната точка /СТ/ има здраво фиксирано положение в енергийното тяло на човека. Тук елементите на сензорния поток оформят определена структура, където се извършва извличането на едни сензорни данни и пренебрегването на други. Перцептивната „картина на света" възниква именно в това преплитане на енергийните влакна и е резултат на нашата психическа дейност. Като уникален елемент на пашкула фокусира всички излъчвания - и външни, и вътрешни - тук се събират „нишките" отвсякъде, и отвътре, и отвън. СТ не просто поема в себе си външните излъчвания, но и се движи към тях чрез множество светещи снопчета. Разделянето на импулсите на визуални, аудиални и т.н. става чак след като нишките са събрани и в съответствие със стереотипите, присъщи на нашия перцептивен апарат. На биологично равнище фиксацията й е заповед на Орела; на психо-социално – резултат от обществен консенсус. Изместването й предизвиква промяна на общия режим на енергообмена на субекта с външното поле, като всяка определена позиция на СТ активизира едни или други полеви структури. Двете най-важни точки на стабилността на нашата енергийна форма - събирателната точка отзад и „пролуката" на фронталната пластина на „пашкула", се намират във фино равновесие и по този начин осигуряват нашата безопасност и неизменчивост. Хомеостазата на нашия „аз" е най-вече психоемоционална и биохимична. Природата на нашето енергийно тяло се е погрижила добре за неговата стабилност.Трансмутацията на физическото тяло е сериозна опасност за изпитателя, дори само защото категорично налага разрушаването на опазващата ни от промени хомеостаза.Ригидността й е поддържана от: всеобщия консенсус; затвърдената себепредстава, проекцията ни в представата на околните за нас и в трите ремъка (чувството за собствена значимост /ЧСЗ/, жалостта към себе си и страха от смъртта). Един от аспектите на трансформацията е не само промяна на режима на възприятие /обикновено плаващо и трудно за фиксация от първо внимание/, а получаване на нова стабилност. Обемът на натрупаната лична сила определя вектора на преместване на СТ и отразява огледално нивото на безупречност на всеки един от нас. Между СТ и пъпната „пролука" минава атавистичен енергоканал, прокаран още в предродилния период на съзряването на съществото. Докато зародишът расте, СТ все повече се оформя енергийно и в същото време постепенно се отдалечава от пъпа към гърба на плода и чак след раждането се оказва между плешките му. Съществуването на този атавистичен енергоканал води до това, че всяко колебание на СТ се отразява на формата и размерите на пъпната „пролука", като отклоняването на СТ от централната траектория на канала непременно довежда до увеличаване на размерите на „пролуката" на фронталната пластина. Биофизичните последици от това състояние са: рязко се увеличават загубите на енергия, понижава се тонусът, влошава се имунитетът на организма, бързо се увеличава психическата слабост, която може да прераснете в неврози и психози. Общото намаляване на имунитета провокира възникването на най-различни соматични заболявания, като се стига и до онкологични. Егоистичните установки могат да ни накарат отново и отново да преживяваме отрицателни емоции от един и същ характер, като по този начин постепенно изтласкват събирателната точка към десния край на „вдлъбнатината" й. СТ деформира „пролуката", организмът започва да губи енергия, а онези отрицателни емоции, които преди това са се подхранвали единствено от самовлюбеното ни его, придобиват почти физиологичен характер - стават досадни и мъчителни като чисто физическа болка. При психоенергийната транформация на тялото финото управляване на всички психоемоционални механизми е абсолютно необходимо, за да се удържи събирателната точка в центъра на „човешката ивица", или естествената траектория на изместването. Именно за това толтекските магове обръщат голямо внимание на така наречения „път на воина" или „безупречността". Психоемоционалният контрол, култивиран в обичайната позиция на събирателната точка, води до двояк резултат. Първо, чрез тази практика се привиква към абсолютно необходимите безстрастие и предпазливост, необходими в другите светове на възприятието, и второ - правилното положение на събирателната точка в центъра на „вдлъбнатината", т.е. правилната позиция за старт. Нещо повече, при непрекъснатото практикуване на “безупречност" събирателната точка проявява тенденция леко да се потапя в повърхностните пластове на пашкула. В това ново положение тя непрестанно получава увеличен приток на енергия от съседстващите с нея излъчвания. Резултатът е забележимо повишаване на енерготонуса на организма - личната сила. Лесно е да се досетим, че постоянното практикуване на безупречност неизбежно оказва именно такъв ефект върху СТ. Спирането на вътрешния диалог е универсален тригер за изместването на СТ. Ако спирането с постигнато, ефектът винаги е рязък и ясно забележим. Егоистичните установки просто спират да работят, защото СТ се оказва сред излъчвания, които нямат подходящ материал за тях. Този вътрешен вакуум понякога дори се усеща като че тялото e увиснало във въздуха, като загуба на тегло. Сънуването е много по-бърз начин за изместванe на събирателната точка. Рязкото изчезване на отделни егоистични базални мотиви и поведенчески установки обаче може да провокира ексцентрично, от гледна точка на обикновените хора, и дори асоциално поведение. Сънувачите минават през трансформацията така да се каже с взрив и във върхови моменти на психически промени са непредсказуеми, затова социума не ги обича и те му отговарят със същото. Обикновено сънувачите са затворени и предпочитат самотата. Съсредоточаването на вниманието върху дишането или върху енергийното тяло е метод, който се отнася към техниката на „не-правенето". В този смисъл той е близък до практиката на сънуването. Но така или иначе, и в този случай механизмът на егото губи материала, с който е свикнал и блокира. Късайки последователно „веригите" на своя егоистичен апарат, вие в крайна сметка можете дотолкова да отслабите навиците му на реагиране, че без съзнателно усилие от ваша страна СТ да ви отнесе в други светове на осъзнаването.
СТРОЕЖ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА
фронтална пластина e разположена на 60-70 сантиметра от гърдите и корема на онази структура, която наричаме физическо тяло, като дебелината й е 5-10 сантиметра. „Пролуката" или “Просвета”, “ЗЕВ”, за която говори дон Хуан, прилича на фуния и е разположена малко вляво от пъпа, на същото равнище. Тесният й край опира в пъпа, което ни позволява да твърдим, че центърът на пъпа е център на волята, и поражда неизбежни асоциации с манипура чакра в метафизиологията на ортодоксалната йога. И наистина, концентрирайки вниманието си в областта на пъпа, субектът неволно (неосъзнато) влияе върху енергоактивността на цялата „пролука". Енергийно е възможно пролуката да бъде видяна като тъмна сплесната елипса. Задната пластина е малко по-тънка. Дебелината й е около 5 сантиметра. Основната й особеност е това, че на нея се намира събирателната точка (на 30-40 сантиметра от точката, разположена между левия ъгъл на дясната плешка и гръбнака). Когато СТ се измества, тя не излиза извън „вдлъбнатината" (куповидно образувание в задната пластина, на чието дъно пластината е дебела само милиметри). Както виждате, пашкулът прилича не толкова на яйце, колкото на чаша за коняк. Под кръста енергийното тяло започва да се свива и покрай коленете приближава обвивката на пашкула до физическото тяло на 15-20 сантиметра. На равнището на гърдите обвивката е най-отдалечена от физическото тяло: на 60-70 сантиметра отпред и на 30-40 зад гърба. Раменете и главата са защитени почти също толкова добре. Върхът на пашкула е на около 20 сантиметра над темето, вратът е обвит от пашкула така, че отвсякъде има поне 35-40 сантиметра невъзпринимаеми полеви структури. При човека например най-интензивното поглъщане на енергия става през слабинния канал и през събирателната точка. Най-мощното излъчване става през „пролуката" - канала, свързан с пъпния център. Освен това много „второстепенни" канали са разположени на границата между сегментите на ЕТ - центърът на тимуса, така нареченият „център на вземането на решения" или каналът, разположен на задната пластина на пашкула в областта на кръста (своеобразна проекция на пъпния център отзад). Слабинният канал е енергиен вихър, разположен в централната област на пашкула, като разширяваща му се част е насочена към Земята. В нормално състояние той интензивно поглъща енергия и единствено в моменти на неуправляема сексуална активност може взривно да изхвърля енергия навън останалите центрове на енергообмен могат по-често да влизат в реверсивно състояние (от поглъщащи да стават излъчващи и обратно). Обикновено СТ е фиксирана на задната повърхност на пашкула на равнището на плешките, отдясно, съвсем близо до цетралното сечение, минаващо през гръбнака. Това необикновено нарушаване на симетрията (защото всички основни канали на енергообмена са разположени като проекция на централната линия, разделяща пашкула на дясна и лява страна) най-вероятно е свързано със спецификата на човешкото възприятие и мислене. Доколкото в състоянието на „повишено осъзнаване" СТ лесно се измества в централна позиция, т.е. заема положение между плешките, има основания да предполагаме, че по времето на възникване на човешкия вид тя се е намирала точно там. Очевидно последователното развитие и усложняване на тонала в течение на много поколения е довело до изместването вдясно, което става причина за много други асиметрични явления в енергийното тяло на човека - например изместванията наляво в „пролуката". СТ формира около себе си така наречената „вдлъбнатина" - област от извити във вътрешността на пашкула „нишки", осветени от относително ярко сияние. Сиянието е пръстеновидно и очевидно е зоната, в която протича активирането на избраните снопчета излъчвания, които идват извън пашкула и от него. Кастанеда нарича тази сияйна структура „хало" или „светлина на осъзнаването". В границите на „вдлъбнатината" събирателната точка може да извършва колебателни движения и незначително да потъва в пашкула. В резултат на тези колебания може да се променя степента на активираност на едни или други задействани при събирането снопчета, но сиянието никога не преминава от едни излъчвания към други, както става при истинското изместване на събирателната точка. При промяна на структурата на егото индивидът само намалява силата на фиксация на СТ, което създава благоприятни условия за следваща практика на преместване на перцептивния център. Освободената СТ започва да плува в границите на „вдлъбнатината". Подобно „плуване" се изживява като странно безразличие, отчужденост, безстрастие. Неустойчивостта на СТ поражда неустойчивост на интерпретационните схеми. В тази ситуация тоналът естествено избира режим на не-реагиране. Посочените колебания постоянно присъстват в обикновения режим на възприятие. Възникват в резултат на динамичното реагиране на външни и вътрешни дразнители и могат да предизвикват известни изкривявания на перцептивната картина и да пораждат доловими флуктуации в психоемоционалното ни състояние. Тревогата, раздразнението, злобата, обидата, тъгата, възбудата и други ежедневни преживявания, от една страна, карат събирателната точка да вибрира, а от друга - самите те могат да бъдат индуцирани от нейните колебания. Когато силата на преживяванията достига екстремалния си праг, събирателната точка се измества, което възприемаме като промяна на режима на перцепция. В обичайното си положение СТ е най-интензивно свързана с полевите структури, които имат отношение към очите на физическото тяло, към ръцете, слънчевия сплит и черния дроб. Безусловно съществува и обратна връзка. Тя се проявява особено ярко, когато се опитаме да преместим центъра на вниманието, с който сме свикнали, от очите към ушите или променяме характера на фиксацията на вниманието върху ръцете (както в случая с техниката „походка на Силата"). В подобни случаи, при наличието на достатъчно вътрешна енергия, СТ може да излезе от обичайното си положение и да се потопи в пашкула. Подобно потапяне в никакъв случай не означава, че възприятието почва да се съсредоточава върху вътрешните енергийни процеси. Напротив, външните излъчвания се събират още по-компактно и интензивността на енергообмена с външното поле нараства последователно. Както е известно, всяко забележимо изместване на събирателната точка оказва непосредствено влияние върху работата на най-мощния излъчващ енергия канал на човека - пъпния център, наричан от дон Хуан „пролука". Между събирателната точка и „пролуката" има атавистичен енергоканал, резултат от процеса на формиране на пашкула. Интересно е да се наблюдава, че връзката между СТ и просвета е диагонална (от горе леко дясно зад плешките – през оста – към долу леко в ляво в областта на пъпа), като поради това изместване пролуката също не е центрирана, а изместена леко в ляво. Може дори да твърдим, че „пролуката" и СТ са елементи на една единна структура, възникваща в момента на зачатието на ембриона. Ако събирателната точка се измества в резултат на натрупания в процеса на дисциплината излишък от енергия, увеличаването на “пролуката" не застрашава с нищо хомеостазата на енергийното тяло. Този процес просто е отражение на повишеното равнище на енергообмен и дава възможност за активно използване на излъчващия канал за полево взаимодействие със средата. Ако ли пък събирателната точка се измества в резултат на интоксикация, психически стрес или изтощение, резервната енергия може бързо да излезе от пашкула през „пролуката"! Последиците могат да са печални: щом плътността на излъчването от пъпния център се понижи до прагово равнище, разширяващата се „пролука" става опасно уязвима за натиска на външните излъчвания, което предизвиква по-нататъшно неуправляемо разширяване на канала, като може да се стигне до разрушаване на енергийната обвивка на пашкула, което непременно завършва със смърт на физическото тяло. В нормално състояние това не става, защото ширината на „пролуката" е здраво свързана с енергийния тонус на организма. Интересно е, че и тук има обратна връзка. Не всички знаят, че съзнателните упражнения за контрол на излъчванията от пъпния център енергопоток обикновено водят до изместване на събирателната точка. Именно с тази цел дон Хуан обучава Кастанеда на техниката „метене на пода" с въображаем лъч, който излиза от пъпа. Освен това продължителното съсредоточаване на вниманието върху „пролуката" провокира специфични измествания на събирателната точка - тя се стреми да потъне надолу, в областта на плътните енергийни потоци. В тези области само много силен и опитен маг може да контролира фиксацията и преместванията й. Тантрическата Кундалини-йога използва много близки до тази техника. Древните тантристи са успявали да запазят равновесието на системата за сметка на значително активизиране на поглъщащия промеждутъчен канал. На фона на това мощно енергийно подхранване „отварянето на манипура-чакра" довежда до тотална промяна на режима на енергообмена, а не до разрушаване на тялото. Но дори тези майстори предупреждават неофитите и непрекъснато им напомнят за сериозните опасности за душевното и физическото здраве, заплашващи практикуващите „издигането на Кундалини". С „пролуката" може да се работи сериозно едва на високо равнище на натрупване на енергия. Дясната страна е в по-голяма степен ориентирана към излъчването на енергия, лявата пък - към нейното поглъщане. Толтеките активно използват тази асиметрия на енергийните си тела при разработването на учението си и в частност на магическите пасове (например усилват процеса на протичане на енергия от лявата страна на пашкула в дясната, натрупването на силата в осовата структура и т.н.). Разделянето на пашкула на лява и дясна страна минава през една интересна вътрешна полева структура, наречена „човешката ивица" на излъчвания (органична ивица). „Човешка ивица" е условно название, доколкото става дума за ивица излъчвания, присъщи не само на човешкия вид. Има се предвид областта на енергийно равновесие между двете половини на пашкула, тоест между областите, ориентирани към поглъщане или отделяне на енергия. Тя свети по-ярко от останалото яйце и минава през него като самостоятелен слой светеща сила. Може да се каже, че “човешката ивица” представлява нещо като пита кашкавал, дигонално и странично апликирана в сияйното яйце и преминаваща през него изцяло. Сметището на световете В левия и в десния край на лентата се намират странни купчини човешки „боклук от съзнание", наричени „лява и дясна халда”. В лявата халда сънувачът намира видения на религиозност, духовност и страх от Бога и пр., докато в дясната халда преобладават видения и чувства на груба сила, сексуалност, сладострастие и телесна активност. И в краищата, които граничат с региона на нормалността, на „здравия човешки разум", има такива халди. Хора, които постоянно държат фиксирана - т. е. в будно състояние – СТ в такава позиция, обикновено наричаме „радикални" или „фанатици". Когато настъпва така нареченото „странично изместване" – в крайно ляво или крайно дясно на човешката ивица, събираните излъчвания влизат в конкуренция с вътрешните процеси, които протичат в човешкия пашкул. Някои снопчета отслабват, други усилват светенето си, като резонират с поглъщащите или излъчващи вътрешни структури. Точно тези изкривявания пораждат виденията за „рай" и „ад". При „човешката ивица" имаме възможността непосредствено да наблюдаваме тясната връзка между емоционалните и енергийните състояния, това как те взаимно се пораждат, дори нещо повече - как всяко от тях е причина за другото. Осъзнатото сънуване не се извършва по краищата на лентата, а в средата й. Краищата, халдите, правят контрола невъзможен поради силните емоционални вълнения, които се усещат там. Когато изпитваме отрицателни емоции, ние активно излъчваме енергия. Ако в този момент СТ е излязла от твърдо фиксираното си положение и е потънала навътре в пашкула, активиралата се дясна страна неизбежно ще я повлече. Следва „странично изместване" и събираната картина ще бъде изкривена. Ако изпитвате положителни емоции, ще стане същото, но с тази разлика, че събирателната точка ще се измести вляво. В какво е главната опасност на перцептивните изкривявания? При леките хоризонтални премествания – реалното движение на СТ по собствено желание е умението за преход от едно настроение към друго. Това са неголеми премествания в използваната зона (халото), като се използва паметта за оживяване на познати усещания, както приятни, така и неприятни. Радост – печал; гняв – тъга и т.н., без да «засядаме» в някое от тези настроения, а с лекота да ги редуваме произволно. По такъв начин се придобива умение за преместване на СТ в неголям диапазон, но полезно за по-нататъшни придвижвания. Напр. на сън СТ се премества достатъчно далече от обичайното си положение, но това не пречи, дори ни носи необходимият отдих и прилив на енергия. Сънувачите могат да изместват СТ на всяко възможно място в сияйното яйце. По средата на органичната лента се възприема светещ свят не от обекти, а от енергийни полета. Ако такива измествания в дълбините на органичната лента не стават при сънуване, а непосредствено в будна осъзнатост, говорим не за сънища, а за „виждане". „Виждането" по принцип прилича на сънуването, само че става от различни изходни точки. При сънуването се използва естествения импулс на изместването в съня, докато за „виждането" СТ трябва да бъде придвижена волево. Прикриването като контрол на поведението в ежедневния свят, също е подчинено на тази централна цел. Виждащите са измислили тази система, защото са установили, че необичайното поведение, ако го поддържаме непрекъснато, кара СТ да завибрира, да затрепти. В такъв смисъл всички техники на неправенето създават такъв ефект върху СТ. С времето този ефект се натрупва и най-накрая прикривачите стават способни да движат монтажната си точка волево и свободно посредством манипулации със собственото им поведение. Сънувачите за разлика от това използват естественото изместване на СТ при осъзнат сън. При всеки човек, когато спи и сънува, СТ се придвижва много навътре в светещото яйце, но средният човек няма никакъв контрол върху тези процеси. Осъзнатото сънуване позволява именно такъв контрол. Сънувачите не контролират изместването на СТ само по себе си, защото трябва да разчитат на съответната посока на естествено изместване в съня. Те пo-скоро се научават - и това е разликата от нормалните сънища - да я закрепват здраво на новата позиция. Единствено по този начин е възможно събирането на цялостен нов свят, като с опита практикът добива и контрол върху посоката на изместването. Трети метод за изместване на СТ е „овладяването на намерението". Едно от интересните премествания е когато СТ се доближи до средата на светещото яйце и се появяват различни типични съдържания: първо, напр. срещата с „човешката форма", която толтеките отъждествяват със западноевропейската представа за Бог. Това е онази същност, която ни е създала по свой образ и подобие - независимо как се описва това в юдеохристиянската история за сътворението. Най-често тя се явява като фигура от светлина, която иначе е оформена досущ като човек. Тя е нашият истински праобраз, матрицата, по която сме формирани. Трудно е да се опише несравнимото чувство на щастие, което можем да имаме при среща с човешката форма. Съгласно толтекските учения тази форма обаче няма действителна власт, защото не е идентична на онези сили, които управляват съдбата ни. Тоналът ясно различава собствените си конструирани образи от външните сензорни комплекси само в условията на енергиен баланс. Дори най-повърхностните странични измествания на СТ могат да породят илюзии и разстройства на възприятието. Всички знаем, че в състояние на силен психичен стрес човек може да приеме собствените си продукти на безсъзнателното (образи, идеи, думи и т.н.) за външен сигнал. („стори ми се", „привидя ми се" и т.н.). Понякога дори възникват кратки халюцинации - визуални, слухови, кинестетични. Какъв ефект може да предизвика страничното изместване на събирателната точка в променен вече режим на възприятието, когато тоналният механизъм е в състояние на значително напрежение и се опитва да „сглоби" света от непривични комбинации на непознати сигнали? Някои снопчета излъчвания ще са прекалено засилени, други - неадекватно отслабени вследствие на резонансните процеси, характерни за лявата или дясната страна на пашкула. Тоналът започва сам да продуцира сензорна информация, като използва архетипните конструкции, залегнали в личното несъзнателно или в несъзнателното на вида. В полето на възприятието се появят или плашещи, или прекрасни образи, пейзажи и ситуации. Които на свой ред могат да предизвикат силен изблик на емоции, съпровождан от поглъщане или отделяне на енергия. Следва повторно странично изместване, което поражда още по-емоционални видения. И през цялото това време ще ви се струва, че наблюдавате някаква последователност от външни събития: или все по-ужасен кошмар, или все по-безбрежен океан от блаженство. Много мистици, които не са знаели за съществуването на „човешката ивица" и за това как тя функционира, съвсем убедено са вярвали в откровенията, получени от страничните измествания на събирателната точка. И са си мислели, че наистина слизат в „ада" или се издигат в „небесата". Нещо повече - мъчели са се да повторят тези съвсем безплодни опити. Важното е да запомним, че тоналът лошо разграничава външните и вътрешните сигнали. Това трябва да се има предвид при всяко изместване на СТ, дори то да е добре уравновесено. Ако се поддадете на емоциите си или усетите, че няма да можете да ги овладеете, знайте, че съдържанието на перцепцията при изместване на събирането почти изцяло ще е плод на въображението ви. Тези процеси се пораждат не само от емоционалния, но и от енергийния дисбаланс. Има ситуации, в които човек изпитва наглед безпричинна потиснатост, меланхолия, или обратното - бодрост, веселие и оптимизъм. Обикновено това е резултат от неосъзнаваните взаимовлияния на вътрешните и външните полета! Организмът и сам, без влиянието на психиката ни, от време на време излиза от равновесие и започва по-активно да поглъща или излъчва енергия. От енергийният тонус зависи траекторията на изместване на СТ. Динамика на трансформационните процеси в Енергийното тяло. Тригерът (включващият механизъм) винаги е зоната на възбудените нишки, които изискват по-активен и целенасочен енергообмен, след като СТ ги е „бранувала" с изместванията си. Този район обхваща част от задната пластина на пашкула и някои други излъчвания, намиращи се под съответния фрагмент на задната пластина. Енергообменът на пашкула се осигурява от контакта му със Земята - най-мощния източник на енергия, който подхранва всичко живо на нейната повърхност. Тъй като естественият и най-активен канал, по който минава енергията, е в „корена" на човешкия пашкул, тъкмо там почва да се променя структурата, общият обем и усуканите енерговлакна. 1. „Корен" „Коренът" на човешкия пашкул започва под стъпалата на физическото тяло и свършва малко под коленете. Наблюдавайки този сегмент на енергийното тяло, може да се разбере докъде са стигнали трансформационните процеси в пашкула. В областта на краката „коренът" на пашкула променя конфигурацията си: удебелява се, защитните му пластове стават по-здрави и плътни, централните снопчета излъчвания стават по-ярки, но най-важното е, че започват да се движат също както започва да се движи събирателната точка. Магът, който изцяло е развил второто внимание, има поне четири ярки дебели сплита - въжета, които тръгват от повърхността на Земята и стигат до коленете: два от тях подхранват дясната страна на пашкула, другите два - лявата. Яркостта им е практически еднаква. Ако магът е във второ внимание, ореолът, състоящ се от по-тънки полеви нишки, засиява. Впечатлението е, че лявата страна на „корена" е по-дебела и по-ярка от дясната. Докато сте в първото внимание, всичко това изглежда наопаки. С редки изключения обикновеният човек има в „корена" си само два сплита - десен и ляв. Освен това нито един от сплитовете никога не се покрива с ореол. Нещо повече, откакто човекът е измислил обущата, дебелината на тези два сплита е намаляла; яркостта им е станала непостоянна, а някои техни участъци на практика са изгаснали или са се присъединили към онези, които все още запазват активността си. В резултат естественото разпределение на енергията в пашкула е претърпяло пагубни промени, което, разбира се, води до заболявания и до общо понижаване на тонуса на имунната система, до увеличаване на невротизацията, на психическата неустойчивост и подобни. Трансформационните процеси приличат за сезонни проби в магазин за обувки - изглеждат все едно че той /тя/ обува светещи обувки - първо половинки, после високи (или нещо като боти), накрая ботуши, които постепенно стигат до коленете. На равнището на долната част на прасците от двата сплита се образуват четири. Двата нови сплита са по-дълбоко от първите и отначало са мъждиви. След това (с трансформационните промени) яркостта им се увеличава, появява се ореол, който може да се слива с ореолите на първите два - най-често този ярък и наистина красив тъмнокехлибарен букет се появява, когато магът придобива способност да се телепортира, да създава двойник, да преминава заедно с физическото тяло в някой от паралелните светове. Особено странно изглежда „двойникът": събирателната точка, която го конструира, е на самия връх на структурата. Надолу, към Земята, се протяга нещо като издължена светеща луковица, а „коренът" се разплесква като недовтасала питка, съдържаща четири сплита с общ ореол. Сиянията на събирателната точка и на корена са приблизително еднакви; светлината на самия пашкул значително отстъпва по сила на тази на пашкула на физическото тяло. Тежките болести например се отразяват много силно на „корена". През последните часове на живота „коренът" се откъсва от Земята, навива се на спирала и се скъсява. Пръв изгасва левият сплит (той поддържа структурите, създадени от тонала и нуждаещи се от повече енергия). Левият сплит продължава да свети дори в състояние на клинична смърт (именно него окултистите понякога наричат „сребърната нишка"); той винаги е готов да се разгъне, щом пашкулът започне да се възстановява. Ако това не стане, левият сплит първо се връзва на възел, след което рязко и бързо изгасва. Това обикновено става малко след изгасването на събирателната точка и означава окончателната смърт на организма. 2. “слабини - колене". Това е резервоар на сексуална енергия; има мощен канал на енергообмен със Земята (слабинен канал). Този канал се блокира само в случай на сериозно заболяване, което води до смърт. Трансформационните процеси го засягат последен и се състоят в забележимо разширяване на енергийния слабинен канал. При жените този канал е отворен винаги - при тях трансформацията се изразява в рязко нарастване на обема и плътността на енергопотока. Това активира матката и я превръща във „втори мозък". Смисълът на това преобразуване е в това, че жената с помощта на вниманието на матката може да измества събирателната си точка много по-лесно от мъжа, тъй като матката е извън вниманието на тонала и дори при слабо усилие го увлича в пашкула - в нагуала. По време на менструация цялата област около матката активно поглъща и отделя енергия по неструктуриран начин, т. е. така, както това става не при хората, а при живите същества без упорядъчено съзнание (неорганичните). В тези дни енергийното тяло на жената в областта на матката „диша” с цялата си повърхност - сякаш тя изобщо няма тонал. Несъмнено това влияе на силата на фиксация на събирателната й точка. (Навярно именно затова дон Хуан казва, че на жените веднъж в месеца им се открива „процепът между световете”.) 3. „Пъп - слабини". Лесно се поддава на трансформационни процеси. Обикновено се измества надолу, към разширилия се слабинен енергоканал. По същата причина значително се разширява „пролуката", през която маговете целенасочено индуцират потока енергия (волята), като я използват за осъществяване на магични актове. В този случай изразходваната енергия минава през слабините, а излъчването е през пъпния център. Ако събирателната точка се измести в този сегмент, магът става мощен, но необуздан. Доминиращата тук циркулация на енергия има висока плътност и почти не подлежи на контрол. (При жените не е така поради дейността на „втория мозък" - матката.) Маговете, които редовно прибягват към изместване в „точката на звяра" (между пъпа и гениталиите), са склонни да вредят на другите живи същества, тъй като в тази област доминират енергии, кодирали в себе си инстинктите, които сме наследили от хищниците, т.е. прекалената агресивност. 4. „Пъп - тимус". Централен сегмент, в който е основната маса траектории на изместванията на СТ. В средната област на този сегмент се натрупва много енергия. Тук „нишките на света" са най-много и най-ярки. По периферията се наблюдава голямо движение: нишките непрекъснато се местят, като по този начин отразяват емоционалните и интелектуалните флуктуации на света на психиката. Съзнанието от първото внимание разполага тези процеси в главата, т.е. в кората на главния мозък и в други негови части. От гледна точка на първото внимание, това е правилно, защото колебанията на нишките са най-компактни и организирани именно там. И въпреки това източникът им е в сегмента „пъп - тимус". Когато СТ се измества, траекторията й най-често е в райоина на този сегмент. Тук, между пъпа и тимуса, нишките се извиват, „уплътняват" се в едни области и се “разреждат" в други. Това води до промяна на психическото състояние на индивида, настроението му, нагласата на мисленето му, качеството на вниманието му - всичко това се променя. Тоналът автоматично разполага тези промени някъде в главния мозък, а това не отговаря. Източникът на доброто настроение например се намира най-вероятно отляво на физическото тяло на разстояние 15-30 сантиметра между раменния пояс и далака, малко по-ниско от лявата проекция на сърдечния мускул. Източникът на злобата пък е в района на щитовидната жлеза - и т.н., и т.н. Добра база за интерпретиране, нали? Интересно е, че в задната част на този сегмент, някъде между кръста и плешките, се намира обширната „зона на страха". Тя е не само на повърхността на физическото тяло, но и в областта, разположена зад гърба на разстояние 5-10 сантиметра от кожата. Това е нещо като „тъмната (обратна) страна на човека". Пак тук е разположен центърът на излъчване на енергия. Обикновено той е слабо забележим за виждащия, тъй като няма толкова ясна структура като останалите канали и не е много активен. Вероятно този център се е формирал в процеса на еволюцията на човека като биологично същество, именно гърбът е бил най-уязвимото място за първобитния човек и тъкмо тук се е формирал стабилният източник на несъзнателния страх. Концентрацията на вниманието в тази област лесно може да предизвика странично изместване на събирателната точка и в резултат промененото възприятие ще събере ужасяващи видения. Зад гърба винаги се възприема евентуалния враг - навярно недостъпен за идентификация, поради което - внушаващ страх. От друга страна успокояващото физическо или енергийно погалване може да отпусне напрежението в тази област. Центърът на слънчевия сплит - в тази област е съсредоточена значителна част от еманациите, свързани с нашето психоемоционално състояние. Като канал за енергообмен с външното поле той е много слаб, но даже нищожен приток на свежа енергия тук може съществено да повлияе на еманациите, отговарящи за нашите емоции - може да ги усили или отслаби, което незабавно ще се отрази на позицията на събирателната точка. Това се отнася особено за „напречните” й премествания, „оцветяващи” възприятието. Тук може по желание да се разгръща или „нагнетява” страх, жалост, чувство за собствена важност. Твърди се,че именно от областта на слънчевия сплит излизат енергийните нишки, които ни привързват към другите хора и предизвикват любов или ненавист. 5. „Тимус - точката между веждите". От динамична гледна точка това е най-активната зона на пашкула и най-тясно свързана с психическите преживявания на личността. Долната част на сегмента е въвлечена в интензивната „вихрушка" на гьрловия център. Тук протича енергийното проявление на речта и мисленето. Тъй като речта е естественото средство за самоосъществяване на разума, дейността на гьрловия център при обикновено състояние не прекъсва дори за секунда -центърът продължава да работи дори насън. Значението на тази активност е толкова голямо, че в курса си за „магическите пасове" Кастанеда нарича този център Център за взимане на решения (ЦВР). Неуправляемата работа на психиката поддържа този център в режим на излъчване. През него ние губим по-голямата част от енергията, получавана от събирателната точка от външните излъчвания. Спирането на вътрешния диалог обаче може радикално да промени положението на нещата. Когато спрем „вътрешното дърдорене", ние превключваме гърловия център от режим на излъчване в режим на поглъщане. Това оказва непосредствено влияние върху поведението на събирателната точка като за броени секунди в тази област на пашкула се събира излишък от енергия, който кара събирателната точка да напусне обикновеното си място на фиксиране. По време на това изместване осъзнаването активизира голям брой вътрешни излъчвания и за няколко мига влиза в контакт с намерението. Точно затова гьрловият канал се нарича ЦВР - като поглъща енергия, той осигурява възможност за реализиране на предварително формулираните намерения. Частта на полевия сегмент, която е разположена пред лицето, проектира навън целия комплекс съзнателни и несъзнателни напрежения, които непрекъснато бушуват във вътрешния ни свят. Горната част на сегмента образува центъра между веждите. Неговата работа е свързана със степента на концентриране на вниманието. Ако човек е разсеян, този център може дори да не бъде забелязан. Но при всички, които редовно се занимават с работа, изискваща мисловна дисциплина, а също така у медитаторите от всички школи, у йогите, окултистите и т.н. този център е достатъчно активен. По неговото състояние може да се определи степента на организираност на психиката. При обикновения интелектуалец например центърът между веждите забележимо пулсира, като периодично променя ритъма и амплитудата на пулсациите си. При добрия медитатор центърът работи стабилно почти непрекъснато. Центърът може с еднакъв успех да излъчва и да поглъща енергия, като се подчинява на намерението на индивида. 6. „Център между веждите - връх на пашкула". Този сегмент е изключителен на първо място с това, че е полеви скелет на един много важен канал на енергообмена, който върви от темето към върха на пашкула. Плътността на излъчванията тук не е висока. Енергийният поток, свързващ върха на пашкула с външните излъчвания, на пръв поглед изглежда като цялостно лъчение. Внимателното виждане обаче разкрива, че в самия център на излъчваното нагоре светене има няколко нишки, които притеглят енергия отвън. Някои техники, за концентриране на вниманието върху темето, позволяват многократно да се усили способността на центъра да поглъща енергия. Страничен резултат на тези упражнения понякога е значително изместване на събирателната точка нагоре.В областта на върха на пашкула силата на фиксация на събирателната точка отслабва дотолкова, че тя лесно излиза навън. Именно тук за пръв път се формира сънуваното тяло, което впоследствие може да се превърне в „двойник". Ако СТ попадне в областта на излъчванията, по които пашкулът излъчва енергия навън, тя може с невъобразима скорост да се премести в най-отдалечени полета на възприятие. Главните структури за натрупване на енергия са разположени в центъра на пашкула - в областта на гръбначния стълб. Централната ос, има две точки на съприкосновение с външното поле - зоната на перинеума и средата на темето (сахасрара чакра). Можем чувствително да повишим своя енергиен потенциал, ако усвоим методите за хармонично активизиране на двата канала. При това на първия етап от работата (както показва практиката) е по-добре да се отдели основно внимание на средата на темето. Има няколко причини за това: а) каналът в средата на темето е по-слаб; б) плътността на пашкула е по-ниска; в) зоната лежи на пътя на една от оптималните траектории на преместване на събирателната точка при преход към сънуване и към второто внимание. Много ефективен начин да се работи с центровете и каналите в първите няколко години от практиката е превключването на вниманието върху енергийното тяло. Това е и забележителен метод за неправене, а и реална възможност да се усети в някаква степен как работи нашето тяло - една от непостижимите тайни на нагуала. Упражнението занижава фиксацията на събирателната точка и даже води до нейното преместване.
Формата и състоянието на енергийното тяло на човека са до голяма степен резултат от разпределянето на неговото внимание. Именно вследствие на това, че основният акцент в интерпретацията на сензорните сигнали е върху визуалния канал, предната част на пашкула е по-активна и съдържа по-плътни излъчвания. Много манипулации с невидимата част на пашкула се осъществяват с помощта на специална концентрация на произволното внимание пред лицето, гърдите и корема. От друга страна, ние обикновено не обръщаме голямо внимание на краката, поради което долният сегмент на пашкула е разреден, аморфен и с него трудно се работи. А именно в него е разположен „коренът" - главната енергийна магистрала, подхранваща тялото ни от планетарното поле. Ефектът на йогийските асани, ци-гун и други телесни техники е свързан не толкова с механичното развитие на едни или други групи мускули, колкото със специалното привличане на вниманието към различните зони на тялото. С тях може да се работи непосредствено, но затова е Необходимо да имаме много добре развити навици за произволна концентрация на вниманието. И така, енергийното тяло изобщо не е нещо отвъдно, призрачно, ефимерно, съществуващо само в променените режими на възприятие и във виденията на екстрасенсите. То е съвсем реално и отчасти осезаемо дори в обикновеното състояние на съзнанието. Просто ние никога не му обръщаме внимание. В резултат пашкулът расте стихийно, като от време на време се деформира, става вял и лесно излиза от хомеостатичното равновесие. Физическото тяло, което е неразривно свързано с тези невидими за обикновеното зрение полета, започва да страда от различни дисфункции, да боледува и чрез това издига понякога почти непреодолими прегради по пътя на трансформация на психиката. От друга страна, от правилното развитие на осъзнаването до голяма степен зависи и телесното здраве на индивида. Точно затова дон Хуан има здраво и силно тяло, което просто не иска да старее.
ИЗМЕСТВАНЕТО НА СТ КАТО ОСНОВЕН МЕХАНИЗЪМ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА. ТРАЕКТОРИЯ НА ИЗМЕСТВАНЕ. Когато се говори за „обработване и предаване на информация", става дума именно за начина на възприятие. Концепцията за СТ свързва всички процеси, протичащи в човешкото тяло, с модуса на перцепция. Човекът е способен да промени начина на възприятието си под влиянието на получена информация с абстрактен характер. Търсенето на сензорни сигнали, потвърждаващи приетата за сведение информация автоматично измества СТ в тази област, където е възможно да се синтезира съвкупност излъчвания, съдържащи търсения или близък до него по съдържание сигнал. При незначително изместване на събирателната точка могат да се наблюдават феномени като (от загадъчните изцеления и ходенето по жарава до появата на стигмати). Мащабните измествания на перцептивния център, възможни само в резултат на придържането към специална дисциплина, довеждат до мащабни метаморфози на човешката природа. Лесно е да се разбере, че търсенето на сензорна информация и следователно изместването на СТ се осъществява от страна на човека с помощта на произволното внимание, благодарение на практикуващият придобива реалната възможност съзнателно да регулира цялата съвкупност на енергообменните процеси, протичащи в организма на субектите на възприятието. Вниманието е ключът за промяната на режима на перцепция, тоест за специфичната промяна на енергообмена. Известно е, че главният регулативен център на вниманието е свързан основно с челните дялове на главния мозък и частично - с теменната област. Оттук следва, че концентрацията върху сахасрара-чакра и аджаня-чакра (центровете на темето и между веждите) неизбежно влияе върху качеството на произволното внимание на субекта. Един от ефектите на ширшасана (стойката на глава в класическата йога) също е подобряване на работата на вниманието поради усилване на притока на кръв в тези зони на мозъка. Техниката на разсейване на вниманието във визуалното поле например, която наглед няма пряко отношение към дадения обект, въпреки това поражда доста голямо напрежение именно в челните дялове (това е лесно забележимо дори без специални прибори: дългото „разфокусиране на погледа" може да доведе до усещане за тежест или известна болка в областта на челото). Ще рече, това упражнение има двойствен ефект: пренагласява визуалната перцепция и повишава качеството на вниманието. И едното и другото добре подготвят възприемащия апарат за непривичен режим на работа. Произволно внимание: Основното при него е концентриране на вниманието върху произволно избрани обекти, точки. Изолира (и определя) избрана група сензорни сигнали, като подтиска и отслабва другите. Сталкингът, като изкуство за работа с вниманието, е насочен към фиксиране на всяка промяна на възприятие. Съчетан със съответното намерение, той е най-сигурният път за преместане на СТ. При трансформацията на големи обеми от енергийното поле, преместването на СТ е предимно усещане на енергийното тяло /ЕТ/ и това е свързано със специфично осъзнаване – чувствителност, водеща към реактивно поведение. Изчистеният тонал тук играе голяма роля. Обикновено телесните кинестетични усещания са туширани пред водещата визуална перцепция. Чувството на прохлада в гърдите, определени трептения в тялото, повеи на вятър и др. са обикновено усещания, които дават странна дезориентация на привичното осъзнаване по отношение на пространство и/или време. За постигането на цялостност във второ внимание е необходимо да се построи условен модел на възприятие, система от координати; да се структурира опитът от модела на първо внимание. Фиксиращите “котви” на възприятие карат изследователя да интерпретира външни за привичното осъзнаване сигнали, придавайки нов, вариабилен облик на съществуването. Фиксирането върху нетипичните за първо внимание процеси на ЕТ “изтласква” самоусещането и възприятието в неиизследвани области. Последващото им продължително енергийно ефективно отработване освобождава пътя на СТ към света на второто внимание и абстрактното намерение. Поддържането на активни социални взимоотношения и запазването на социално приемлива маска е доста труден, но и ефективен вариант на практиката. Не е лесно поддържането на немерение за променено възприятие, защото тонала има сконност за връщане към обичйната си ригидност. Съхраняването на вътрешно съзерцание на фона на активната комуникация в стандартния тонал е истинско предизвикателство. Импринтните ядра са подвижни и са способни на безкрайни мутации. Сталкингът фиксира СТ в произволно избрано положение и обезпечава пълноценния енергообмен на тялото с външните полета, като поддържа състояние на безупречност, проследявайки първо внимание и отваря врати към ... Произволното внимание лесно сменя своята посока и интензивност, като използва модели на възприятие, които не изискват потвърждения. Сложните семантични конструкции и работата със шаблони кара вътрешния диалог да повтаря законите на описанието, използвайки произволно внимание. Произволното внимание се проследява лесно, тъй като е свързано с усилие на осъзнаването – обхваща най-плътните области на описанието, предлагащи няколко /ограничен брой/ избора на поведение. Произволното внимание може успешно да се конкурира с импринтите /базалните компоненти на общочовешкия тонал/ и - в резултат на правилно и последователно използване на точните технологии и да ги трансформира така, както и тези условности и конвенции, внушени на възприемащия в процеса на социалното научаване. Не се замисляме над същността на извършваната работа, а нали всичко се свежда до СТ - даже тогава, когато произволно концентрираме вниманието си върху опашната кост или дланите. Енергийният смисъл на актовете на съсредоточаване е в отделянето и усилването на снопа от еманации, събран от перцептивната матрица. И само оттам, от матрицата („СТ”), обратният сигнал на възбудените от вниманието еманации „предава” активността към определена област на енергийното тяло. По такъв начин вследствие на произволната концентрация на вниманието сигналът на активността („курсиращ” между избрана точка или канал от енергийното тяло и събирателната точка) непрекъснато се усилва, създавайки нов (избран от нас) режим на енергообмен със средата. Така че техническите навици за съсредоточаване и релаксация са съвършено необходими аз-ове в работата за самотрансформация. При произволното внимание /възприятие съществува активност на съзнанието, насочена към възприятие на самото възприятие. Там обект на осъзнаването са не толкова външните обекти, колкото усещанията. Това състояние се нарича “гранично”, тъй като вниманието се колебае между лявата и дясна страна. Непривързаността дава свобода на осъзнаването и това не са само думи. Произволното внимание е пряко свързано с намерението. Можеш да преместиш СТ, само възнамерявайки го. Понякога лудостта на човека се изразява в това, че усещайки, че е преместил своята СТ, той се опитва да я придвижи по-натък, по-далече, да я фиксира към безкрайните линии на света и да се опита да издърпа осъзнаването си там. Какви смели опити... Упражнения: Практически упражнения за произволно преместване фокуса на внимание биха могли да бъдат напр. “свалянето” или “издигането” на вниманието съответно под и над обичайно възпринимаемата зрителна област. Изключително лесно е преместване на вниманието /виждането/ на около 30-40 см зад теменната област. Физическите проявления са “дърпане” на цялата глава назад, всмукване назад и пр., а психоенергийните са подобни на тези при “походка на силата”. Цяла поредица упражнения са насочени към усъвършенстване на произволното внимание и активизиране на несвойствени за нормалното съзнание начини на възприятие и задействането на различни, необичайни интерпретационни схеми и всички те на първо място са средство за промяна на формата и на функционирането на енергийното тяло. Към този вид упражнения се отнасят: не-правенето, правенето, прегледа, прикриването и, разбира се, сънуването и др., а неизбежен резултат от тях е трансформацията на енергийното поле на субекта. Всяка траектория на изместване на СТ остава видима (т.е. заобиколена от по-интензивно светене) още известно време след момента на самото изместване. Онези снопчета нишки на „пашкула", които са били на пътя на движещия се перцептивен център, биват подложени на активиращото му въздействие и проявяват това с по-ярко светене на осъзнаването отколкото нишките извън траекторията на изместване на събирателната точка. СТ започва да “разпознава” необхванатите досега снопове. Съществуват някои „зони" или „пластове", около които събирателната точка се премества най-лесно. Първо, те са разположени на диска в „пашкула", който дон Хуан нарича „човешка ивица на излъчванията". Второ, като цяло можем да посочим две статистически усреднени траектории, по които обикновено се придвижва събирателната точка. Траекторията А води нагоре, към темето, и често изкарва перцептивния център извън енергийното поле на субекта, като предизвиква феномена на астрална проекция или „излизане от тялото/напускане на тялото". Траекторията Б е насочена навътре (към центъра или надолу), към фронталната пластина на „пашкула", т.е. към гърловия център, гръдния център или по-надолу - към областта на гениталиите. Тази траектория е характерна за събирателната точка по време на сън, а също и по време на сънуване наяве, т.е. по време на потапянето на перцепцията в световете на второто внимание. Трансформацията на енергийното тяло се изразява в това, че активираните области променят характера на енергообмена си с външното поле: енергообменът става много по-интензивен и във все по-голяма степен се контролира от полето на ясно осъзнаване. В резултат на тези процеси СТ придобива способността не само относително свободно да се движи в тези зони, но и лесно да се фиксира във всяка област, принадлежаща на съответните полета. Всяка волева или случайна фиксация видимо разширява „халото" около себе си. Психологически това се изразява в забележимо разширяване на осъзнаваното психическо пространство (както вътрешното, така и отнасящото се към външната перцепция). Енергетичният ефект са по-ярки “бразди” – пътища за преместване на СТ в човешката ивица. Постепенно „следите” се сливат и се разпространяват вътре в енергийното тяло - от обвивката (обикновено откъм задната пластина) към оста. Така след дългогодишна практика се подготвя своеобразен полигон за свободно пресичане от събирателната точка на целия „пашкул" - от задната пластина към фронталната, в областта на „пролуката". Според терминологията на дон Хуан този перцептивен „взрив" се нарича постигане на третото внимание. Цялото сияйно яйце става СТ. Толкова рязко разширяване на енергообмена вероятно води до верижна реакция и целият обем на енергийното тяло става достъпен за полето на ясното осъзнаване. Когато СТ се движи хаотично - предимно по повърхността на „пашкула", понякога се потапя в близките до повърхността пластове, където често се върти като пумпал, вероятно в опит да извлече възможно повече потенциално информативни структури от все още неидентифицируемия сензориум - само на първите етапи на изграждане на осъзнаването (преди пълноценното включване на социалните стереотипи на перцептивното научаване). За съзнанието на едно бебе подобни моменти могат да бъдат наистина драматични, но те обикновено се изтласкват напълно от доминиращите перцептивни схеми - от света на възприятие на първия тип внимание. На възраст 4-5 години децата обикновено забравят „странните" си сънища, „чудните" си фантазии и т.н. Светът на тонала на възрастните поема пълната власт. И все пак СТ винаги запазва потенцията си за движение и я проявява, стига стандартният (нормативен) сензориум да се отдръпне или да се промени. Движението й обаче при наличието на обучен (социално ориентиран) тонал вече съвсем рядко бива хаотично. Разликата между придвижване и преместване на СТ. Преместването е цялостна промяна на позицията, толкова крайна, че СТ може дори да достигне до други снопове от енергия вътре в нашата всеобхватна сияйна маса от енергийни полета. всеки енергиен сноп представлява съвършено различна вселена за възприемане. Придвижването от своя страна представлява своеобразно малко преместване вътре в снопа от енергийни полета, който ние възприемаме като „света на ежедневието". Магьосниците гледат на непреклонното намерение като на катализатор, задействащ техните неизменни решения, или обратното - неизменните им решения са катализатор, тласкащ събирателната точка към нови позиции, които на свой ред предизвикват появата на непреклонно намерение. Магьосниците навлизат в този друг свят, за да черпят оттам енергия, мощ, разрешение на главни и второстепенни проблеми, или за да срещнат невъобразимото. Може да се каже, че непреклонното намерение е лъка, волята – тетивата, а произволното внимание – стрелата. СТ се движи обикновено по определени траектории, като всяка траектория има 1-2 или повече точки, в които перцептивният център най-лесно може да сглоби удобна за себе си мозайка от нови сензорни снопчета (снопчета излъчвания). 1. Траекторията на „излизане от тялото". Този ефект не е първото следствие от последователната работа с толтекската магия, но всеки практикуващ, минал началната степен (не-правенето, безупречността - поне в някаква степен, спирането на вътрешния диалог, прегледа, основите на прикриването и др.), ще потвърди, че „излизането от тялото" (out-of-the-body projection) е най-честият и убедителен феномен, с който се е сблъсквал като начинаещ маг. Някои са извадили късмет и именно благодарение на този метод за пръв път са получили „двойник". Психофизически това е движение на събирателната точка нагоре по повърхността на енергийното тяло или в под-повърхностните пластове. Приплъзването на събирателната точка не се забавя чак докато тя стигне до „оста" - енергийния „стожер", който пронизва целия „пашкул" и излиза навън в областта на темето. Формацията му устойчиво се запазва дори на разстояние 18-25 сантиметра от темето на физическото тяло. Все пак малко по-нагоре претърпява метаморфози и оста един вид се разтваря, „разцъфва" и прилича на центробежен водовъртеж, напомнящ с нещо колелото на чакрата. При спазването на необходимите условия (пълна физическа и психическа релаксация, когато сте легнали по гръб; при съсредоточаване на вниманието и на всички чувства – без ни най-малко телесно напрежение - върху точката, разположена на 10-15 сантиметра от темето; при спиране на вътрешния диалог; при съсредоточаване над шума, който възниква в ушите при пълна тишина) събирателната точка много бързо се издига в областта на „оста", без при това да прониква в самия „пашкул". Пo-нататък всичко зависи главно от психоемоционалното ви състояние, от намерението ви и от равнището наличната ви сила. Кришнаистите например, когато се озовават в „осевия" поток на мощните енергии, насочени обикновено към духовния търсач някъде „отгоре" в поток, впечатляващ не само със силата, но и с красотата си, с изживяването на „любовта" (тази емоция лесно влиза в екстатичното съзнание), искрено вярват, че са стигнали до целта на странстването си, т.е. че са се слели с онова, което наричат „Вселенското съзнание на Кришна". За да променим това положение, трябва да имаме, мъничко повече лична сила, безупречност (безпристрастие) и най-важното, намерение - намерението да направим още една крачка, да не си позволим заблудата, че с това великолепно сияние сме постигнали всичко Днес точката на фиксация на „оста" привлича само наивно религиозните. Новата ера (new age) е полезна дори само с това, че усилва изследователския рефлекс, който и навремето е подтиквал напред ригидната маса на цивилизацията ни. Днешният „толтек" обикновено отминава „мълниите", „гръмотевиците", „озаренията", инсайта става фоново състояние. При наличието на достатъчно лична сила СТ, като следва естествената си траектория, излиза от енергийното тяло и е готова да „сглоби" друг перцептивен режим - нещо повече, да сглоби тотален свят-извън-себе си. Възможно е под въздействието на емоционалните изживявания неговата събирателна точка непрестанно се люшка и затова перцептивният му неустойчив и е изложен на вътрешнопсихични атаки - на мислоформи, отразяващи страховете и опасенията му. Природата благоразумно дава възможност да запази психиката си: превъзбудата, страхът и отчаянието уравновесяват „биологичното махало", което успокоява опасно възбудените дялове на мозъка с необходимата релаксация или със сън. И така, СТ продължава да се движи по траекторията си, отминава „оста" и екраните и накрая стига в околофронталната зона, разположена в предната част на пашкула и близо до проекцията на центъра между веждите. Тук има още една област, подходяща за устойчивата й фиксация. Фронталните зони на мозъка най-добре концентрират човешкото внимание и намерение психо-енергийно. Освен това тук се наблюдава интересен перцептивен ефект - можете да се видите един вид преобърнат. Усещането е, че се виждате съвсем отблизо, например седнал - но така, сякаш някой е обърнал картинката. Това явление се обяснява лесно и в него няма нищо опасно - като се обръща около „пашкула", самата събирателна точка също се обръща и известно време продължава да трупа впечатления, като използва предишната си ориентация за горе и долу, дясно и ляво. Щом перцептивният ви механизъм свикне с новите ориентири (2-3 минути), вие отново ще почнете да възприемате нещата в перспективата, с която сте свикнали. Единствената разлика е, че ще усетите „второ тяло" (както го нарича Робърт Мънро): то е малко встрани от физическото и е способно да преодолява всякакви прегради, мигновено да преминава от една точка до друга и дори да оставя материални следи от присъствието си там. С две думи, вече можете да се наричате „летящ маг" - това е първото равнище на практиката, което наистина струва нещо. Упражнение: Когато сте „излезли от тялото си", се помъчете да съсредоточите вниманието си върху собственото си физическо лице, по-точно в точката между веждите. Може би не веднага, но ще изпитате едно двойствено усещане: че гледате точката между веждите си отвън и същевременно усещате студено петно на челото си на същото място. Щом постигнете това, значи сте се справили с по-важната част от упражнението. Почнете постепенно да измествате фокуса на вниманието си върху студеното петно и съсредоточено „изградете" студен лъч от точката между веждите навътре в главата на физическото тяло. Ако нещата се получат, може да видите блясъци (обикновено бели или светлосини). Не им обръщайте внимание. На заключителния етап на упражнението би трябвало изцяло да изгубите усещане за тялото си. Тук вече няма значение дали очите ви са отворени, или затворени. Може да се почувствате като някаква „тръба", насочена към съзерцавания обект. Не се разочаровайте, ако първия път видите само неясна светлина: успехът на „ясновидството" зависи от силата и яснотата на намерението, а те идват с практиката. 2. „Пазителят на тъмата (мрака)" („Черния Чикомосток"). Областта на мрака; физиологически областта от епифизата към тилната кост, обхващаща малкия мозък. В нея се съдържа негативната визуална информация - всичко, което е изтласкано, забравено и блокирано от защитните механизми на психиката. По-голямата част от тази информация представлява отрицателни халюцинации, които на езика на символите могат да предават на съзнанието неприемливи и неприятни за него неща. Пълният преглед непременно изисква и преход из „пещерите на Чикомосток", които според толтекската митология са мрачната прародина на тези отблъскващи неща. Магът-ясновидец рано или късно е длъжен да посети „пазителя на мрака", иначе виденията му ще станат несвързани, безсмислени и глупаво възторжени. Позицията на СТ, която поражда „ясновидството", активизира снопа излъчвания, стигащи до епифизата и до по-отдалечени области. 3. Траекторията на сънуването. „Толтекското сънуване" обикновено предизвиква два типа изместване на събирателната точка. Първия можем да наречем „прав", понеже траекторията му е почти хоризонтална по отношение на първоначалната позиция („вдлъбнатината"). В осъзнавания сън събирателната точка се измества към щитовидната жлеза или малко по-надолу, като обикновено не навлиза в областта на гръбнака; интерпретацията в рамките на тоналния механизъм е доста по-сложна, ако събирателната точка пресече сърцевината на „пашкула". Осъзнатото сънуване е най-просто в случаите, когато събирателната точка се движи отляво надясно и относително хоризонтално, т.е. към гърловия център. Тук, както свидетелстват практикуващите Тенсегрити, обикновено се натрупва голям запас психична енергия, която се използва за сънуване или за прикриване. Основата на гърлото е естествен резервоар за интересуващата ни енергия, тъй като именно говоренето фиксира събирателната точка и ни лишава от перцептивна свобода. Ние сме привързани към света, за който непрекъснато говорим; когато млъкнем поне за няколко минути, получаваме глътка свеж въздух - натрапчивият „аз" млъква, собствената ни значимост се оказва абсолютно ненужно бреме, а самосъжалението поражда неприязън. Центърът на говоренето (гърловият център) е така здраво свързан с мозъка механизъм, че да го спрем означава почти същото като да изключим безсмислено работещата половина на главата си. Цялата рационална дейност на психиката е изградена върху онова, което англичаните наричат self-talking: непрекъснатата психическа реверберация, потвърждаваща и затвърждаваща всеки външен сигнал, обсъждането, о-значаването, структурирането, преработването на потока сигнали във функционални модели - конструкти, концепти, гещалти, които в цялата си съвкупност творят описанието на света - подредената целокупност, в която живеем, нещо повече, която се опитваме да преобразуваме по такъв начин, че ratio да не остави място за чужди елементи, противоречиви фрагменти и неща, отричащи изградената система. Зоната на Вернике - делът на мозъка, в който протича вербализацията и семантизацията на информацията - е неврологично пряко свързана с гърловия център (центъра на речта). Когато се измества в гърловия център, събирателната точка активизира зоната на Вернике чрез артикулационния център, зоната на Вернике на свой ред активизира онези области на мозъчната кора, които управляват осмислената, значеща реч, а чрез тях - и нервните структури, управляващи артикулацията. Ще рече, имаме пред себе си затворен цикъл: събирателната точка активира съответните дялове на мозъка (като с това провокира дискурсивния начин на мислене), а мозъчните центрове активират речта (вербализацията и артикулацията). Оттук следва, че центърът на говоренето е едновременно и тригер, и начин на реализация на описанието на света. Спирането на вътрешния диалог е естественият и най-ефективен начин на „спирането на света", на проникването в променени режими на възприятие. Когато СТ се движи почти хоризонтално покрай „човешката ивица" (отдясно наляво) и траекторията й съвсем леко се понижава в областта на горната част на гръдния кош, основният център на психоенергийната активност е в гьрловия център (ЦВР – центъра за вземане на решения) и „обявяването на намерението" става конкретна магична практика. Същевременно спирането на вътрешния диалог се превръща в невероятно силен магичен акт: често то означава или „спиране на света", или задължителен преход в друг режим на възприятие.
Традиционното „толтекско сънуване" не винаги непременно се придружава от спиране на вътрешния диалог. Ако гьрловият център е активиран, сънуването може да се съпровожда от вътрешен разговор и обширни коментари по повод на видяното; нещо повече, „гласът на пратеника", толкова често споменаван от Кастанеда и приписван на „безмълвното знание", по принцип е само проекция на безсъзнателния материал, приел вербална форма, върху визуално-аудиалния продукт на сънуването. При хоризонтално изместване на събирателната точка психоенергийният пресинг влияе основно върху зоната на Вернике-Брок, ретикуларната формация, епифизата и, както се смята, върху кохлеарната част на слуховия лабиринт. „Звукът" или неговата имитация се пораждат в по-дълбоките структури на мозъка - там, където протича сензорният синтез и неговият последователен анализ в различните сензорни канали (аудиалния, визуалния, кинестетичния, обонятелния, полевия и др.). Ще рече, „гласът на пратеника" или е специфична халюциноза, или специално „разлагане" на излишната интерпретация, идваща от необичайния режим на перцепция. Колкото до визуалния канал при сънуването, той без съмнение не бива да се пренебрегва. Трябва да отчитаме нестабилността на визуалната перцепция, наличието на архетипи и мислоформи, пробудени за живот от миналия опит, подвижността и своеобразието на сънуваните феномени, съвсем не случайното им „съвпадане" с реалните на първото внимание, и дори нещо повече - че пророческите им и загадъчно синхронни случаи и често лесно разшифруемият им символизъм пораждат очевидни подозрения. Можем да предположим, че в дадения случай гърловият център се явява своего рода транслатор на невербализуемото знание на нагуала. Очевидно разговорът е един от начините да се влезе в контакт с тонала, символичен начин, който трудно се поддава на разкодиране, начин, демонстриращ принципно различен, недискурсивен тип мислене. Едно друго изместване на СТ можем да наречем „косо", понеже се извършва от първоначалната „вдлъбнатина" към долната част на гръдната кост. Като пресича енергийното тяло на човека под този ъгъл, събирателната точка отначало се фиксира в пластовете близо до задната страна на пашкула. Тук се сьбират онези светове на възприятието, за които знаят поне две-три години практикуващите толтекска магия. По-близо до оста фиксираните позиции на събирателната точка пораждат съновидения с все по-космически характер: други планети, незнайни същества и подобни. Обикновените сънувачи не могат да преодолеят „оста" на пашкула. Следва или „излизане от тялото" (по най-неочакван начин), или пропадане в така наречената „светеща пустота". (За някои мистици именно тя е целта на упражненията им.) Сънувачът, който преодолее,,оста", полага с това началото на тотална трансмутация на цялото си енергийно и физическо тяло. 4. Траекторията на прегледа. Прегледът е просто повторно изживяване на собствения ни живот, което се интензифицира от ритмичното дишане. Важни са само два момента: 1) последователността на прегледа и 2) правилното използване на дишането. Прегледът винаги се почва от настоящия моменти свършва с началото на живота, като събирателната точка винаги се движи покрай човешката ивица от началната си позиция към наталната и дори пренаталната област (т.е. приблизително под ъгъл 45 градуса надолу). Пo този начин събирателната точка отбелязва последователните фази на растежа на енергийното тяло. Всеки незавършен гещалт, психична травма или друг емоционален опит непроизволно фиксират движението на събирателната точка по този път, като довеждат до ярки и не винаги приятни спомени. Перинаталната фаза се придружава от бурни соматични прояви - гърчове, почервеняване на кожата, неконтролирано уриниране, дефекация, пристъпи на задушаване, причинни страхове, немотивирана двигателна активност и т.н. Наталната фаза се характеризира с апатичност, често придружена от коматозно състояние. Пренаталната пък - с много парапсихологични прояви, защото СТ излиза от пашкула през фронталната пластина в областта на „пролуката"; може да се наблюдава психокинеза, астрална проекция, телепатия и пр.) С други думи прегледът е „биография наобратно” и събирателната точка се държи по съответния начин. Холотропното дишане и/или ребърдинга спомага за директното преместване на СТ в тези позиции. 5. Сънуване наяве. Това е едно от най-загадъчните състояния. Особеното в него е в непрекъснатостта на осъзнаването при прехода от един режим на възприятие в друг. Интересно е съчетаването на устойчиви перцептивни елементи, характерни за състоянието на бодърстване, с цял спектър възприятия, достъпни само на различни равнища на сънуването. В това състояние СТ непрекъснато се движи: систематично се връща в изходното положение на първото внимание, след което потъва по траекторията на сънуването на дълбочина, зависеща от количеството натрупана енергия. Предизвикваният от подобно „сканиране" ефект по нещо прилича на характерна стереоскопия - обикновените перцепции на първото внимание се наслагват върху повтарящите се по определен начин конструкти от областта на второто внимание, при което това наслагване е именно „стереоскопично" в точките, които са проекции на едно и също енергийно снопче. С други думи, един и същ обект (структура, енергоформа, снопче излъчвания) се възприема като че ли от няколко перцептивни позиции едновременно. Трябва да отбележим също и че сънуването наяве е нестабилно състояние. Когато го изживява, човек е склонен да изпада в повече или по-малко дълбоко сънуване, като през това време „затваря", изключва изцяло съзнанието си от света на първото внимание. Да сънуваш наяве не става веднага. Обикновено е необходим мощен енергиен импулс, който стига до възприеманата в първото внимание картина. Това може да е неорганично същество. Често пътешествията в сънуването наяве са много по-драматични. При високо равнище на личната сила те могат да включват телепортация, непроизволно внушаване на собствения образ на друг, отдалечен субект, детайлно и ясно предвиждане на бъдещето, изключително странни и изискващи специално изследване перцептивни явления (например когато много хора ви виждат не там, където сте реално; когато ви виждат на две или дори три места едновременно; когато възприемането на образа ви е неустойчиво - ту за момент изчезвате и пак се появявате, ту се променя външният ви вид: дрехите, прическата, дори ръстът ви и цветът на очите ви). Според мен степента на външния ефект на сънуването наяве зависи от енергийния ресурс на колебателните движения на събирателната точка. С други думи, ако натрупате достатъчно енергия, чрез сънуването наяве можете да се представите пред познатите си като „истински маг". 6. Точката на звяра. Тъй като „точката на звяра" е доста далече от обичайните траектории на движение на СТ, тя се достига трудно, с наистина мощно намерение. Енергията, нужна за това, е колосална, но и перцептивните ефекти, постигани в тази позиция, са наистина уникални. Първият (най-лесният) е изчезването от полето на възприятието на първото внимание. При което можете да предприемате каквито си искате магически (или физически) действия, като оставате извън обсега на обикновените хора (и извън обсега на повечето магове, които не са стигнали до тази „точка"). Вторият ефект (който изисква много повече усилия) е физическото превръщане в животното, което си изберете, като става дума не за перцептивния ефект на превръщане, а за физическо (тонално) превръщане, т.е. за такава промяна на конфигурацията на енергийните полета, съставящи пашкула ви, че за всички околни вие преставате да бъдете човек, а ставате например вълк. Някои смятат, че до „точката на звяра' се стига най-лесно при пълнолуние, други са на мнение, че „проходът" се намира по-лесно няколко дни преди това. Има и такива, които смятат, че най-подходящо е новолунието. Това не значи, че в тези неща няма никаква закономерност; просто връзката на човешката енергия с Луната е строго индивидуална. „Точката на звяра" е в долната част на пашкула, в областта на гениталиите. При такова изместване на събирателната точка „пролуката" силно променя формата си - издължава се и се разширява, което води до много мощен енергообмен с външното поле. Дългото фиксиране върху „точката на звяра" е изключително опасно - то може да доведе до голямо енергийно изтощение (включително до колапс) и дори до смърт. Точно затова „върколаците" са необикновено силни. Те просто трябва да имат свръхвисоко равнище на енергия, за да „посещават" животинския свят по този начин. Освен това качеството на осъзнаването в „точката на звяра" се различава до такава степен от всичко човешко и околочовешко, че понякога е трудно да се върнеш в изходното състояние. Субективното пребиваване в „точката на звяра" е много приятно: тук бушуват мощни потоци енергия, освобождава се „скритият" материал на несъзнателното, а спомените за човешката ти природа изчезват или са твърде неприятни. Има легенди за магове, избрали „точката на звяра" и останали там… 7. Повишеното осъзнаване „Повишеното осъзнаване" може да се използва като трамплин за състояния, изискващи особено голяма подвижност на СТ: за сънуване наяве, за достигане на „точката на звяра", в прикриването и за общуване със съюзниците. Придобитият опит естествено не се е забравял - щом толтекът е можел да използва даден прийом самостоятелно, без чужда помощ (като удара на дон Хуан по гърба), осъзнаването и съответно паметта са били неизличими. За да се постигне на самостоятелно навлизане в „повишеното осъзнаване", усърдно се практикува неправенето и съответното намерение. Безмълвното познание е една основна позиция на СТ, която преди векове била обичайната позиция при човека, но поради неопределими причини събирателната точка се е отдалечила от тази позиция и е заела нова, наречена разум. изместването не толкова навътре, колкото по повърхността на пашкула, вляво от нормалната позиция, с характерна фиксация, свойствена изключително на това състояние. Събирателната точка не „плува", както в много други случаи, а се държи така, сякаш това е второто й естествено положение. Самото изместване винаги е рязко, като взрив, и се придружава от бурна реакция на тялото: силно пукане в ушите, внезапно изостряне на възприятието, обща емоционална и физическа възбуда. Във всеки случай човек придобива ясното усещане, че на някакъв по-ранен етап на еволюцията това перцептивно състояние е било естествено и привично и необходимо за оцеляването му. Вътрешният диалог на практика спира, рефлексите стават светкавични безпогрешни. Интелектуалната дейност от по-късния тип е невъзможна: не можеш нито да четеш, нито да пишеш, много е трудно да излагаш идеите си последователно, макар че ги възприемаш съвсем лесно и ясно. Речта става спонтанна, логичните връзки се игнорират почти изцяло. Разговорите между хора, намиращи се в състояние на „повишено осъзнаване", според мен са ясни само за самите тях. 8. „Символичната смърт." Въпреки че достигането на тази позиция на СТ се придружава от изключително драматични изживявания, в енергиен план самото изместване изглежда доста скромно - това е просто влизане в малка вдлъбнатинка по същата траектория, както при обикновеното сънуване, т.е. към „оста" на пашкула, с незначително повишаване или понижаване на събирателната точка в енергийното тяло. Особеното на това положение на събирателната точка е в това, че по самата си природа то е нестабилно - при всяко живо същество и на първо място при човека на това равнище на потапяне събирателната точка се стреми да се върне на повърхността. Полетата, които я изтласкват, са наистина силни. Хитростта е в това, че удържането на перцептивния център в това неестествено положение предизвиква верижна реакция за разширяване на светенето на осъзнаването - именно там отива натискът на полевите сегменти. В резултат осъзнаването става значително по-ярко и се разпространява последователно на голяма площ, независимо от това с какво се занимава войнът. Запазването на позицията на “символичната смърт” автоматично довежда до непрекъснато засилване на съзнанието. След" известно време енергообменът се променя така, че връщането на събирателната точка в началното й положение става изобщо невъзможно.Изтласкващите полета се оказват енергийно по-малко плътни от самия център на осъзнаване. От този момент събирателната точка започва непрестанния си „дрейф" навътре в пашкула и да се спре това движение е също толкова трудно, колкото и да я накараш отначало да се задържи в тази особена позиция. Това е не особено разработвана, смятана за “трудна” позиция. В толтекския нагуализъм изкуството да се използва „символичната смърт" е било на специална почит, като последователите на това направление са се наричали „мъртвите воини". В края на краищата те най-често са ставали господари на намерението. 9. Мястото без жалост. Постигането на това положение на СТ - „мястото без жалост" - обикновено се постига автоматично чрез дългата безупречност и практикуването на „пътя на воина". Често срещано е е достигането на това състояние при изживяване на силни емоции /припомнете си психо-соматичното състояние след катастрофа или силен стрес напр./. Тук ясно се проявява феномена на преместения център на възприятие – може да наблюдавате физическото си тяло отгоре или отстрани. Човешкото енергийно тяло има цял пласт полеви структури, който генерира чувството на жалост към самия себе си; подобни пластове са намерени и в качеството на „генератори на страх" и „генератори на чувството за собствена значимост". Толтеките дори ги наричат „трите ремъка", удържащи събирателната точка в нормалната й позиция. И „трите ремъка" се намират основно в плоскостта на „ивицата на човешките излъчвания": 1. чувството за жалост към самия себе си - в зоната на слънчевия сплит, понякога и по-нагоре - на равнището на сърдечния център; 2. генераторът на страха - в зоната под пъпа, като излъчванията му отиват навътре, към кръста; 3. генераторът на чувството за собствена значимост - енергийно е свързан с областта на полевите структури, насочени към основата на мозъка (особено към ретикуларната формация), т.е. покрай гръбначния стълб, като интензивно обхващат надбъбречните жлези, черния дроб и задстомашната жлеза. Достигането на “мястото без жалост” е в частност установяването на такъв вид енергообмен, при който горепосочените зони (слънчевият сплит и сърдечния център), които се намират отдясно на “човешката ивица”, свободно изхвърлят дисхармонични елементи (блокове, незавършени модели, затворени конструкти, носещи невротична информация и пр.) през СТ и “пролуката”. В следствие на това областта на енергообмена около „човешката ивица" се уплътнява и нараства. Особено в зоните, близки до фронталната пластина, където вътрешните излъчвания по принцип са в неосъзнаваем, почти автоматичен режим. Психо-физическа индикация е студена вълна от от областта на центъра на гърлото и на слнчевия сплит, странно безразличие, мигновено рухване да цяла парадигма социални и комуникативни ценности. СТ не плува, а веднага се фиксира с тази позиция. Състоянието на енергийното тяло в зона на безжалостност е далеч от съзерцателността и спокойното уединение. Безжалостността означава трезвост. Един от методите за достигане на безупречност е да стигнеш до “мястото без жалост”. Заедно с девалвацията на повечето социални мотиви обикновено се късат и централните емоционално-комуникативни връзки. Именно тук воинът започва да изпитва „възвишената самота на мага"; общуването му с обикновените хора или значително намалява (сънуване), или се трансформира в своеобразна манипулативна „игра" - игра. с един играч, защото само самият прикривач знае смисъла, правилата и крайния й резултат. При подобен тип комуникация обикновените хора винаги са статисти, макар нито за миг да не го подозират. Макар и да е далече от нравствеността, намерението на “безжалостния войн” винаги е насочено към разширяване на осъзнаването на околните. Твърдостта, безразличието, дори от време на време жестокостта в психиката на „безжалостния" прикриван са само инструменти. Техните „партньори в игрите" са способни да се справят с такава безпристрастна атака и да не се обиждат, да не се озлобяват, да не изпитват отвращение (стандартните модели на реагиране в нашия свят) при едно-единствено условие: да приемат нещата леко, да са променливи, да не приемат нищо насериозно, включително увлечените в играта „безжалостни" прикривани. Хората, способни да участват в понякога съвсем не безобидните игри на безжалостните воини, дон Хуан нарича „добри тонали". Той почти мигновено губи съвкупността съвкупността от личностни смисли („кой съм аз", „какъв искам да бъда”, „каква е ценността на уникалната ми личност" и т.н.), които за обикновения човек цял живот са абсолютно необходима психическа опора. Известно време магът изобщо не знае за какво да говори с околните. Някои воини, предразположени в по-голяма степен към разговори, започват да измислят „приказки". “Разказването на приказки” става един от любимите методи на прикривачите. При него истинската информация или изобщо не може да се схване или се предава в неузнаваем вид, но пък на съплеменниците им е било интересно. Психоенергийното преместване на събирателната точка в „мястото без жалост", разбира се, е съвсем тривиалното потъване на перцептивния център от „вдлъбнатината" навътре и надясно в енергийното тяло (ЕТ) на практика по същата траектория, характерна за толтекското сънуване. Има известен риск СТ да попадне в енергоинформационната зона, запълнена с агресивни конструкти на безсъзнателното, и да се отклони към крайно десния край на „човешката ивица". В такива случаи магът става все по-жесток и личното му намерение започва само да вреди на обикновените хора. При трансформиране на базисните комплекси, СТ променя своята позиция, отклонявайки се нагоре, навътре и наляво, като се стреми към положението, типично за ранните етапи от еволюцията на човешката раса. Това положение на СТ е много подобно на позицията на повишено осъзнаване, която обаче е разположена по-дълбоко и точно по централния меридиан на ЕТ. Звучи изключително лесно или неясно при прочитане, но изисква сериозна задълбочена работаJ 10. „Обръщане” (завъртане) на прикривания. Тази трансформация на енергийното тяло довежда до неочаквани, драматични, понякога неразбираеми резултати. На първо място самата работа на прикривача го принуждава все по-дълбоко и по-дълбоко да изучава оптимално стереотипите на обикновената силно рационализирана психика. Резултатът е, че СТ постепенно започва да се фиксира на дясното полукълбо на ЕТ, без при това да потъва в пашкула. Принципът на „следите", за който вече говорихме, не позволява на събирателната точка да се откъсне от първоначалната „вдлъбнатина" - „следата" се удължава, а СТ бавно се върти по повърхността на ЕТ, докато не се окаже на фронталната пластина. На предната част на пашкула събирателната точка по принцип се стреми да намери най-стабилната точка - позицията, диаметрално противоположна на предишната й позиция. В известен смисъл това е идеално положение за влизане в „сънуването наяве": общуването с недостъпните за възприятието същности и енергии става естествено и редовно. Прикривачът посещава светове на съня, които са трудно достижими за сънувачите, започва и да се телепортира по-лесно. Пространствено-времевият континуум се променя: пространството се възприема огледално, а времето тече назад. Понякога онези, които са преживели „обръщането на прикривача", намират свят на сънищата, който ги привлича, намират гуахо (съюзници), които могат да ги отведат там, и с тяхна помощ предприемат самотна и безвъзвратна телепортация. Прикриваните, преживели „обръщането", рядко намират нещо общо със сънуваните, които се движат от другата страна. Техният жребий най-често е самотата и странстванията из светове, недостъпни за повечето магове. Тези магове открай време са смятани за „свръхсилни". Любимите им номера са: изчезването, телепортацията, призоваването на „съюзник", манипулации с двойник, темпоралните и пространствените деформации. На практика всичките им спътници са неорганични същества и самите сталкери, изживели „обръщането", с времето все повече заприличват на тях. Този път е впечатляващ, но е за изключителни воини. 11. Измествания по повърхността. По повърхността на енергийното тяло различаваме три измествания на събирателната точка: встрани, нагоре и надолу. Всички тези премествания на перцептивния център имат незначителен трансформативен ефект като основната последица от тях е нарушаването на перцепцията за външния възприемащ. Изместването встрани например води до промяна на възприятието по такъв начин, че магът се „превръща" в светеща същност; чертите му се променят непредсказуемо и непрекъснато, лицето и цялото му тяло сякаш стават „течни", неопределени, целият той започва да пулсира с променяща се по сила и място светлина. Изместването на събирателната точка нагоре по меридиана предизвиква обща прекъснатост на възприемането му отвън; той може да предизвиква илюзии, свързани с промяна на външността Психоенергийно това е свързано с прекаленото активиране на горните полеви сегменти на енергийното тяло, т.е. на онези структури, където се формират мислоформите, въздействащи на перцепцията на неофита. Накрая, изместването на СТ надолу по повърхността на пашкула може да породи страшните и впечатляващи видения. Практиката, водеща до подобни измествания, е много фина и специфична, макар и да не изисква голям разход на енергия. Понякога при преместването на СТ може да се чуе като рязък пукот /при повишено осъзнаване/ или грохот в ушите /при виждане на линиите/. Възможно е също така да се изолира едно специфично усещане за физическо преместване. 12. „Изместване към корена." Сливане със Земята. Това е една от най-древните техники на толтекската магия. Много нейни аспекти вече са изгубени. Днес са известни само два метода: „използването на тласъка на Земята" и “заравянето с цел натрупване на лична сила”. Непреклонното намерение, насочено към сливане със силите на Земята, ще възроди у практикуващия мълчаливото знание за основните прийоми на този своеобразен праксис. „Изместването към корена" е свързано с трансформацията на дълбинните пластове на пашкула и съществено разширява канала на енергообмена на мага с полето на Земята. Или иначе казано, „изместването към корена" е на първо място един от най-мощните методи за ускоряване натрупването на лична сила и за постигането на необходимата безупречност. „тласъка на Земята" - с такива мощни енергии човек трябва да е особено внимателен. Упражнение: Един от фрагментите на тази техника при толтеките е било дългото неподвижно седене на някой хълм или друго естествено високо място от здрач до изгрев слънце, като през това време маговете съсредоточавали цялото си внимание в основата на гръбнака и „разгаряли вътрешния огън", влизащ в тях от недрата на майката Земя. 13. „Стената от мъгла"или “успоредните линии”. Специфичен перцептивен ефект, възникващ в случаите, когато събирателната точка се оказва дълбоко в лявата периферия на „човешката ивица излъчвания". Своеобразен опит за интеграция на едновременно сглобяване на света на първото внимание и на излъчвания, които изобщо не подлежат на сглобяване. Вихрушкоподобните структури на лявата страна на пашкула теглят СТ навътре, към „оста"; същевременно фиксацията на „човешката ивица на излъчванията" пречи на по-нататъшното движение на перцептивния център. Често възприемана като серножълта стена от мъгла, това е „бариера на възприятието", която отделя органичния свят, който познаваме, от фактическите други светове. Обикновено „стената от мъгла" се явява междинна област за преминаване при събиране на цялостни светове на второто внимание. Когато СТ се измести близо до средата, е възможно човек да напусне органичната лента и да проникне в останалата част от светещото яйце. 14. „Към неорганичните същества." Освен органичната лента там има още седем други ленти, които можем да направим достъпни за нашето възприятие. Тези седем ленти принадлежат в същинския смисъл на думата на други живи същества, които съществуват на нашата Земя, но не са органични; т. е. тези същества нямат видими за нас тела. Толтеките ги наричат „неорганични". Тези същества се наричат още „съюзници", понеже магьосниците често влизат с тях в контакти, които могат да са изгодни за двете страни. Съюзниците живеят в седем паралелни светове, които съществуват тук, на нашата Земя, но са разделени един от друг посредством бариера на възприятието. Пълните със съюзници светове стават достъпни за възприятието на мага, когато СТ се намира в среднното сечение на енергийното тяло, т.е. в равнината, минаваща през слънчевия сплит (или малко по-надолу) и областта на кръста на задната пластина на пашкула. В случая, когато СТ се плъзга по повърхността и се фиксира в района на кръста, самият маг външно се възприема като подобие на неорганично същество. При това в областта на осъзнаването му попадат съюзници, които се намират наблизо, и компанията им може да му е доста неприятна. Непосредственото проникване в света на неорганичните същества е възможно, когато събирателната точка на толтека потъва доста надълбоко в пашкула и се фиксира в споменатото вече „срединно сечение". Тук енергообменът със съюзниците е плътен толкова, колкото е възможен и с обекти в света на първото внимание. Външно такова посещение на неорганични същества може да не се различава с нищо от обикновеното толтекско сънуване, но последиците му са много по-сериозни. От една страна, известна част от човешката енергия (особено мъжката) е устремена към области, населени със съюзници. В света на неорганичните същества обаче се затъва като в тресавище: рискувате да фиксирате осъзнаването си там завинаги. От друга страна, гуахо са пристрастени към човешката енергия и умело се „хранят" с нея през цялото време, докато сте сред тях. Най-сигурният (и същевременно най-опасният) начин за изместване на събирателната точка в световете на съюзниците е „сънуването наяве". Нестабилността на тази позиция лесно може да доведе до „прехлъзване" на събирателната точка във фиксирано положение на контакт със световете на неорганичните същества. Единственият начин да се задържиш “между световете”е високото равнище на безупречност или непосредствената помощ на по-опитен маг. Съюзниците помагат на маговете с достатъчно енергия, за да се съпротивляват на всмукващата им сила. 15. Световете на второто внимание – Когато СТ се придвижва извън пределите на сияйното яйце, яйцеобразната му форма се променя и става по-приплесната, вретенообразна. В такива положения възприятието излиза от човешките рамки и могат да се възприемат съвършено “чужди” светове. 16. Състояние на свободно странстване на събирателната точка из цялата „ивица на човешките излъчвания" с възможност за произволната й фиксация във всяка избрана позиция. Като цяло характеризира готовността на толтека за „окончателен полет" - влизането в третото внимание. Заключителен етап в практиката. 17. Ентазъм. Състояние на неопределена перцепция. Изключване на всички механизми за идентифициране на тонала, придружавано от усещането за неописуемо блаженство и еуфория, свързано със спирането на работата на всички стереотипи на социализираното его „Сливане с Битието (Божеството, Нищото)", което за много мистични школи е висшето и последно постижение. Предизвиква се от фиксирането на събирателната точка в областта на „оста" на енергийното тяло. Огромното количество енергия и информация, което минава през този канал и свързва човека с цялата маса на външното поле, надвишава възможностите на тонала и не позволява на перцептивния център да „сглоби" картина на света. Оттук следва немотивираното блаженство (отказът от егото); чувството за сливане (unio mystica) и това, че виждаме бездънен океан от светлина с различни оттенъци. Тази позиция на събирателната точка няма трансформативна ценност. 18. Спиране на света – премахване фиксацията на СТ, последваща от непредсказуемо изместване. Промяна на цялата перцептивна картина на възприятие. 19. ДВОЙНИКА /ДРУГИЯ/ Същинският ефект от изместването на СТ в средата на светещото яйце - главно при сънуване - е обаче навлизането в двойното възприятие, което се нарича също „достигане до двойника". В този момент преживяваме отцепването на една част от нашето Аз от нормално единната ни личност. Достигането и управлението на двойника се счита за висш пилотаж в магическата практика. Как да местим СТ? По какъв начин да картографираме местата на преместване? Как да фиксираме /запомним/ позициите при преместване? С помощта на произволното внимание и сталкинга. Има опит за обяснение на произволното внимание по-горе. Основната идея е да екстрахираме и групираме, подобно на несъзнателните процеси в първо внимание, създавайки глоси от няколко маркера. Напр. “летлива светлина” за вас може да не означава нищо, а за мен да е маркер на цяла гама визии, придружени със съответните психо-физични усещания. Запомнянето /маркирането/ на съчетаването на няколко такива главни жалона позволява повторното и произволно връщане на позицията на СТ в тези фиксации. Връщането й в тези или позиционирането й в нови позиции създава т.нар. “енергийни магистрали” на придвижване на СТ, което й позволява както голяма скорост при достигане, така и достатъчна отдалеченост на новите позиции. Липсата на фиксация на СТ води до откъслечни, калейдоскопични видения. Целенасоченото преместване и фиксиране на СТ позволява цялостното поддържане на една или няколко различни позиции. Обикновено отчитаме последствията от преместване /по-слабо при придвижване на СТ/. Водеща идея на целия материал е, че можем да разглеждаме и действаме обратно – чрез психо-енергийните фиксирания да местим СТ. Събирателната точка е енергетичен обект. Въпрос на възнамеряване е да излезем от описанията, предприемайки реални действия. Eдна от целите може да бъде и промяна на формата на ЕТ. Можем да преместим СТ си точка, възнамерявайки го. Опитвайте! Възнамерявайте! Намерението няма край! Intent
Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/ Превод и компилация: aya
|