Новият IOT - Дискордиански разказ от автора на The Chaos Chronicles

От: Noxyfer

Сънувах… на фона на обикновеното сиво битие, през което преминавах транзит като кон с кепенци, не се случваше нищо съществено. До този момент.

Присъни ми се разкошно видение – красива жена около метър и осемдесет, облечена в бяла роба. Имаше ослепително руса коса и очи в цвета на Октарина. Изглеждаше на близо 27-28 години, с изключително умно изражение, сякаш опитът и не съответстваше на относителната и младост, но това по никакъв начин не я загрозяваше. Напротив, допълваше красотата и. Хареса ми. Знаех си какво е това. Намерението ми се беше проявило, понеже от известно време практикувах неправене на ебането, повлиян от страха, който ми беше насадил Дон Хуан, чрез къвавото си учение – шаманизма, а именно – страха на не стана целия на дупки. Явно Намерението беше преценило, че трябва да си наваксам.

Но изведнъж видението заговори:

-Здравей Noxy, реших да те одостоя с вниманието си, като мой най-верен поклонник.

-:LOL: Че от кога съм ти поклонник?!? Поклонник ще ти стана, когато ми дадеш да пия алкохол по крачето ти, като в клипа на Ramstein, и други работи.

Мадамата ме изгледа с недоверие малко, сякаш съм селянин, батко, но при все това изглеждаше доволна.

- Ти не ме помниш…- каза тя, докато аз стоях с физиономия на лицето, сякаш имам балонче като в комиксите, в което пише “WHAT THE FUCK?!?!?!??!?", с примеси на течене на лиги. Определено бих я запомнил. - Това е защото сме се виждали само във второто внимание.- продължи тя. - Не се притеснявай, сега ще ти помогна с движението на нагуала. – и щракна с пръстчета.

Като нищо се озовах легнал в спалнята си с мадамата седнала върху мен. Движението на нагуала оказа забележителния ефект на изместването на събирателната точка, довеждайки ме в състояние на перцептуална яснота, и не толкова забележителния ефект на ерекцията. Веднага си припомних къде бях виждал красивото видение – преди години, когато гледах Cartoon Network то често ме навестяваше в епизодите на “Били и Манди”, по-късно, когато започнах да се изживявам като член на Ciber Chaos Satanic Grup то ме навестяваше по често като касиво божество, обект на насочване на енергия чрез чикиджийство. Но в близкото минало успях да заслужа титлата на най-верен поклонник на Богинята като освен, че я зареждах често чрез гореспоменатия метод, а и като бях проводник на великите и мисли, предавайки ги под формата на простотия под всякаква форма.

- Богиньо!!! – казах аз гледайки отдоллу, опитвайки се да я гледам в очите, а не в златните ябълки.
- Наричай ме по име, чувствам се все едно ми говори някой 13 годишен нюейджър tree huger последовател на уика.
- Извинявай, Ерида.
- Има защо. – каза Ерида. – И не само за името. Надявам се знаеш защо съм дошла? – каза тя и ме изгледа с присвити очи, защото явно се досети, че ще се направя на глупав и ще попитам “Да се ебем?”. Предпочетох да си замълча.- Тук съм понеже не съм доволна от теб – каза тя. – Отдавна не ми се отдаваш – нито духом нито… е там както ти си знаеш. Предпочиташ да се занимаваш с някаква шайка мексикански индианци дето се друсат с пейот, отколкото да бъдеш мой пророк на земята. Време е тази свинщина да престане! Или пак ставаш примерен дискордианец и твориш хаос в света на хората и техните умове, или няма вече златни ябълки.

- Прости ми, че ти измених. – казах аз и съжалих, че съм я разьочаровал. – Позволи ми да заема пак мястото си като твой жрец, кажи ми каква е волята ти.

- Човечеството е в беда. Само ти можеш да помогнеш.

С второ движение на нагуала, Ерида се пренесе до мен. Вече не бях легнал, а крачех по жълт паваж. Изглеждаше сякаш съм в центъра на София, но всичко беше много по-различно. Единствените превозни средства, които се движеха бяха паянтови каручки теглени от измърхавели коне, чиито ребра стърчаха и се набиоваха в очите. Водачите на тези превозни средства бяхя същества, закачулени в черни роби. От всякъде миришеше на конски лайна.

- OMFG WTF?!?… - успях да спутолевя, докато гледах ужасено.

- Това, което виждаш е плод на нова сила. – каза Ерида тъжно. – Всичко започна през началото на 21 век. Група съзаклятници решиха да създадат орден, чрез който да въведат нов световен ред. Те бяха много силно повлияни и екзалтирани след като прочетоха книгата…

- Коя книга?!? – запитах аз.

- Как коя книга?!? – отвърна ми Ерида. – КНИГАТА, разбира се! – след това лицето и помръкна. – Главен приоритет на новия орден беше набирането на нови последователи. Но въпреки многобройните инциативи за създаване на егрегори, хаос вихри, хаос казарми, меси на Бафомет и т.н. те срещнаха сериозно нерабиране и липса на интерес.

Тогава те решиха да направят нещо грандиозно, което да им спечели нужния човешки ресурс, който им беше необходим, за да постигнат на целите си: решиха да насочат енергията си, за да усилят потока от хаос енергия на територията на България. Уви – каза Ерида, и погледът и се съсредоточи директно в мен. – те срещнаха съпротива.

Млад, злобен и самодоволен тъмен магьосник насочи енергията си против тях, не защото му пречеха, а просто ей така – да се изсере на метеното! Той поквари хаос потока и енинствения интерес, който новият орден срещна беше в лицата на няколко фанатици и деца, които поради ваканцията имаха повече свободно време и се надяваха да станат част от това, което в техните очи беше “фриикшоу”.

- Кой ли е бил този лош човек? – казах аз притеснено и погледнах нагоре в някаква несъществуваще точка.

- ТИ, ЗЛО СЪЩЕСТВО ТАКОВА! – крещеше Ерида и ме гледаше свирепо. – ТИ РАЗВАЛИ ВСИЧКО! НАЯСНО ЛИ СИ С ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ДЕЙСТВИЯТА СИ?!?

- Ъъъ, аз ъ, таковата… - казах аз, като си дадох колкото може по разкаятелен вид. – последствията?!

- Ти си виновен за състоянието на нещата в бъдещето, които сега ще ти покажа – каза Ерида, хвана ме под ръка, но с голяма неприязън, и продължихме по жълтокафявите павета.

Вече стигнахме до паметника “Цар Освободител” или поне това, което беше останало от него – няколко стърчащи арматури. В този момент Ерида ме хвана за косата и извъртя главата ми към сградата на някогашното “Велико народно събрание”. Тя изгледжаше почти непроменена.

- Е? – измънках аз.

- Погледни горе – каза Ерида и отново ме хвана за косата и извъртя погледа ми.

- O M F G! – казах аз и очите ми щеха да изхвръкнат от очните ябълки.

На мястото българския герб сега се виждаше осмолъчната звезда на хаоса, а под нея се мъдреше мотото “Нищо вярно, всичко позволено.” Тъкмо отворих уста да кажа нещо, но Ерида яростно ме задърпа и след около десетина метра вече имах изглед към някогашния храм паметник “Св. Александър Невски”. Въпреки, че сградата беше запазила голяма част от предишния си вид, тук измененията бяха по-очебийни. Кубетата бяха черни и от всяко, вместо кръст, стърчаха по четири лъча завършващи със стрелки със същия наситени черен цвят; предположих, че останалите четири лъча влизат навътре в сградата.

- Знаеш ли какво е това? – попита ме Ерида обвинително. Свих рамене. – Това е Храма на Бафомет, а това – каза тя, обръщайки се отново към народното събрание. – е сградата на Хаокрацията. Библиотеката вече се казва Св. Св. Карол и Хайн, а университета е Хаос казарма!!! – вресна тя.

- И какъв е проблема? – попитах аз. – Значи хаоса е разпространен във бъдещето, защо тогава не си доволна, а се опитваш да ме убиеш с високи децибели?

- Защото нещата не са такива каквито изглеждат. – отвърна Ерида. – След като поквари хаос потока, членовете на новия орден бяха съкрушени. Ти ги тласна към отчаяни действия и така те сформираха инициатива, която нигога не стана публично достояние, за да не би да срещне съпротива отново.

- И каква беше тази инициатива? – запитах аз заинтригуван.

- Ордена започна да набира последователи сред ромското население.

- Мухахахахахахахахахахахахахахахахахаха… – не можах да се сдържа. - че как са успяли да ги навият?

- Ами след като попречи на опита със засилването на хаос потока, те избраха далеч по-прост и ефективен метод – агитацията с кебапчета. След това започнаха да разказват на мангалите за ползите, които евентуално могат да имат, ако практикуват МММ. И така, мангалите започнаха да използват магията – изпращаха сигили с молба Електроснабдяване да не им спре тока, правеха месата на Бафомет и въртяха кючеци, отваряха хаос вихри и иманетизираха от тях кашони и метал и ги връщаха в пунктовете за рециклиране и се опитваха да намалят потока на дискриминацията. Но най-голямата беда стана, когато членовете на ордена започнаха да пускат мухи на мангалите да правят секс магия. Съветът на ордена предвиди, че поради ниската сексуална култура на мангалите популацията им ще нарастне за много кратко време и така броя подчинени на ордена ще се увеличи – и така и стана. С новата сила Новия орден направи държавен преврат и свали правителството. Така официално просъществува Новият орден, който беше наименован IOT Билгария – автономен, съществуващ без знанието на оригиналния IOT - с главен жрец fra. Жоро Мортата o1=5, който беше прекръстен от новите си последователи на Бат’ Геле Мортемиуса. Ордена се радваше на голям интерес, дори започнаха да се присъединяват хора от Беларусия. Но всичко това не трая дълго. На мангалите им писна да са хаос магьосници. Някой станаха шамани и запрашиха за Мексико в търсене на съратници, други станаха псевдодискордянци и започнаха да ръсят глупости навсякъде, мислейки, че предават Моите мисли на земята, а някой пък решиха да станат съвестни родители и станаха членове на обществото на “BG мама” и започнаха да четат морал с полузапомнени цитати от евангелието. Всичко което остана от Новия орден беше споменът и лайната на жълтите павета…

Озовахме се отново в леглото ми.

- Какво мога да направя, за да предотвратя всичко това? – попитах аз.

- Noxy, искам да предадеш волята ми на други мои верни слуги – истинските последователи на Дискордианството. Само с тяхна помощ можеш да дадеш отпор на Новия орден. Само така можеш да доведеш до проявление истинския Хаос, да иманетизираш Есхатона. – каза Ерида и с още едно движение на нагуала изчезна, а аз се събудих целия потен и с омазани гащи.

Станах и се залетях към компютъра бързайки да изпълня поръчението на моята Богиня. Клавиатурата ми се стопи под напора на всичките мозъчни пръдни, които канализирах през пръстите си. Станах, намерих лист и химикал и… взех, че ги написах.