Сигилион

Гримоар за сигил магия

от: nika6in

Знам, че за сигил магията има изписано много, но тук мога да си организирам нещата както ми харесва.

Предварителна забележка: занивам се почти изключително със графично оформени сигили, така че ако не е изрично упоменато друго всичко тук се отнася за тях.

Основа за създаване:

Нямам азбука на желанията – опитах, но не се получи поне за сега. Експериментирал съм с няколко свещени (ангелски) азбуки. Резултатите са приемливи, но далеч от това, с което съм свикнал. Дори тази азбука, която дава отлични резултати при ритуална ангелска магия не е достатъчно добра при сигилизация. Опитвал съм и руни, но и те не ми пасват нещо.

Използвам Глаголица и български език. Някои считат Глаголицата за създадена на основата на предшестващи азбуки. Това предполага едно напълно лишено от заряд отношение към азбуката, което прави магическата работа с нея безсмислена. Аз предпочитам да вярвам в легендата и житията на светците, че е била получена от братята Кирил и Методий свисше (тогавашния израз за получаване на знания в състояние на гносиз) в резултат на дълги молитви за всяка буква и посещения на места на силата (много от които са места от педхристиянската епоха). Като добавим факта, че тази азбука е най-българската от всички, мога да усетя дълбока връзка с нея и действително да изразя себе си (т.е. да сигилизирам намерението успешно).

Формулиране на намерението:

Колкото и да се напише по темата пак е нищо в сравнение с личния опит.
Независимо, че може да изглежда като безкрайно преписване едни от други напрактика формулирането на намерението е толкова важно за успеха и грешките толкова лесни, че просто ни сърбят пръстите и ние да си ги кажем

И така какво проумях от собствения си опит (независимо дали и колко пъти съм го чел, чувал или са ми попадали идеи за него преди това):

1. Има два основни вида сигили според периода на действие:
♦ постоянно действащи;
♦ за конкретен резултат.
За всички сигили със заложен конкретен резултат, който си мислим да получим в някакъв обозрим срок, посочването на този срок е наложително. Иначе просто не се знае кога ще стане. Обикновено ако не посоча срок резултата се получава в период до 2 години. Така че ако не ви се чака, имате по-спешни нужди или не знаете колко е обичайния срок за получаване на резултат при вас – заложете си срок в самото намерение.
За постоянно действащите сигили е нужно периодично да ги зареждате и изстрелвате отново. Това поддържа магията. Може да опитате и посочване на срок “постоянно” или “винаги”, но личното ми усещане е срещу подобни опити. Най-малкото от чиста предпазливост – може да се окаже, че сте формулирали намерението си по начин, позволяващ резултат, който не ви харесва. Тогава ще е много по-трудно да се отървете от действието на сигила, ако сте го направили “постоянен” при създаването.

Имайте предвид, че нормалният срок за реализиране на сигилизирано намерение, в което не е заложен срок може да се промени драстично от два фактора:
~ ако не е направен за Вас, а за някой друг – тук ще влязат в сила характерните за него срокове и може да се окаже, че сигилът ще сработи невероятно бързо или отчайващо бавно – според това на какво сте свикнали.
~ ако „уловите мига” – има моменти, в които животът Ви или животът на този за който правите сигилът се намират в точка на промяна. Това е момент в който съвсем малко сила ще даде страхотен резултат. Тъй като промяната е в съгласие със съдбата на този човек, лекото побутване със сигил просто помага да се случи този вариант, който човекът е избрал по съвсем естествен път. За това сигилът сработва изключително бързо.

Уцелването на момента е трудно – често тогава човек се чувства изключително притиснат от обстоятелствата и не може да се реши да предприеме каквото и да е действие. За да не пропуснем трябва редовно да си поставяме ясни цели и по-важното – да следим за възможностите, които ни се откриват. Когат сме в момент подходящ за промяна пред нас изведнъж се откриват множество възможности за да правим неща. Например аз исках да си намеря по-добра работа и да мога да тренирам някакво бойно изкуство, както и да живея по-близо до работата си. Оказа се, че като се преместих освободих възможността да се случват и други неща. Открих място да тренирам. Като започнах това – намерих и по-добра работа. Така че следете за възможности. За да ти се даде по-голяма възможност, първо трябва да покажеш, че си готов да приемаш промяната и да използваш малките възможностите, които ти се отварят. Докато не си готов да направиш нещо за да получиш по-малките неща, няма да откриеш възможност и за големите.

2. Работа по намерението:
Сигилизирането на по-прости, ясни и точни намерения дава резултат.
Колкото по-сложно е намерението, толкова по-вероятно е самото намерение да съдържа взаимно изключващи се под-намерения. Така можете да не получите резултат. Най-вероятно е да получите резултат (тъй като правилно използвана сигил магията винаги действа), но да е нещо много различно от това което сте си мислели, че ще получите.
Основно правило е, че неправилно формулирано намерение дава всичко друго, но не и това, заради което сте направили магията. Това важи за всички видове магия. Сигил, хаос, ангелска, бойна, вампирска и всяка друга, която съм опитал. А ако случайно даде това, което си искал дава и една камара странични ефекти.
Ако ви е нужен резултат, който се получава като допирна точка от няколко желания, най-ефикасният метод при мен е да направя сигил за всяко от отделните желания. Като всяко намерение в тези сигили трябва да бъде така формулирано, че да допълва останалите. (заб. за мен – да видя колко свързани сигила съм правил най-много).
Има две неща, които е добре да имате предвид:
~Хубаво е да си дадете време да обмислите намерението си. Колкото по-добре го формулирате, толкова по-добре ще сработи за вас магията.
~Хванете момента – не се спирайте от създаването на сигил, само защото не сте обмислили всичко и не сте убедени, че сте формирали добре намерението си.
Силното желание да създадете сигилът трябва да се използва. Така или иначе винаги ще има нещо, за което и през ум няма да ви мине, докато формулирате намерението си. С опита ще го правите все по-добре, но винаги има място за повече  А и желанието да създадете сигилът си обикновено е ясен показател, че сте готови с намерението си, според опита, който имате в работата със сигили. Ако го подтиснете или изобщо няма да направите сигилът, или така и няма да се почувствате удовлетворени от направеното.

3. Какво да сигилизираме:
Можем да направим сигил за всичко.
Единственото ограничение е да сте сигурни, че сте наясно с търсения резултат.
Това означава:
♦ при прости и точни намерения- че сте напълно наясно със това, което променяте, омагьосвате или искате. Ако правите сигил, който да ви позволи да стигате навреме на работа най-вероятно ще настъпят промени във вашите лични навици, вместо да изчезнат задръстванията. Така че внимавайте при нещата, които изглеждат прости и ясни.
Магията винаги ще се задвижи по линията на най-малкото съпротивление.
Така че един съвет – не правете магия да се случи нещо, което изисква от вас да го направите или да се промените. По-добре поработете върху себе си. Иначе е като да си самоналожите робство докато не направите, каквото сте заложили в магията. Дори и когато сте предпазливи и търсите просто възможности да го направите, или улеснения по пътя, това е нож с две остриета – докато ви проправя път за това, магията може да ви затвори пътища към други възможности, за които не сте и предполагали. Номерът не е да поискаш да завършиш някой университет. А да се представиш възможно най-добре на изпита за кандидатстване например. Не да направиш магия за написване на дипломна/курсова работа, а като я напишеш да я защитиш перфектно.
Важно е да приложиш минимално възможната сила, там и когато ще даде максимален резултат. Иначе са излишни напъни и пилеене на сили.
♦ при сложни намерения – че знаете достатъчно за факторите, които влияят на резултата.  Обикновено ще получите нещо различно от очакваното:
→ Ако нямате ясна предства кои ваши желания движат едно сложно намерение – ако искате да направите два или повече сигила, които да работят заедно, но не сте наясно със себе си, те по-скоро ще си пречат;
→ Ако знаете твърде малко за това, което движи (определя) желания резултат – ако не сте сигурни как точно се случва нещо, а дори и тогава, когато си мислите, че знаете изричното посочване на начина по който да стане нещо само пречи. По-добре е намерението не налага никакви ограничения за сбъдване на желания резултат, освен тези които предпазват от сбъдване на резултата по неприятен за вас начин.

Техника на създаване:

Най-добре се получава като започна да правя сигилът след като превърна намерението си в натрапчива идея, около която се въртят и още други мисли свързани с него или не дотам свързани, но с общ емоционален заряд.
Изписвам волеизявлението си на глаголица като директно пропускам гласните. Преписвам на отделно листче всяка съгласна буква, която има в изречението само веднъж.
Започвам оформянето на сигилът от тези съгласни, които съм преписал. Просто хващам първата буква която ми се стори интересна в момента и започвам да я комбинирам с една – две други. Постепенно включвам всички букви, като може да се получат няколко синтезирани групи от букви/знаци, които после да свържа в нещо общо.
Докато правя това влагам целия емоционален и мисловен заряд на всичко което чувствам и мисля в момента. Продължавам да работя докато главата ми се изпразни напълно от всяко чувство или мисъл.
забележка: имената ги сигилизирам без да изключвам гласните. от тях махам само повтарящите се букви; ако изготвям глиф (печат) от някое име - някакво магическо име или име на същност, с която работя може да не махна дори и повтарящите се букви.

Изстрелване:

Изстрелвам сигилът веднага след създаването, според това какво ми се прави. Прибирам си го и отивам да правя нещо – да гледам тв, да играя игра, да се видя с някой. Понякога на другия ден може да не си спомням дали съм го изстрелял или само съм го изгледал тъпо и съм го прибрал. Ако нещо ме загложди го изстрелвам пак и забравям за случая.

Не-привързаност/Не-безинтерес:

Това състояние е описано в Liber MMM, но тук искам да покажа приложението му в сигил магията. За целта като начало ще го опиша по начин, който ще помогне да грокнете това състояние. (гроквам идва от фантастиката и е термин изпозван за определяне на осъзнато разбиране, което е станало част от самия теб)
Отсъстващо присъствие – това е още един начин да определиш това състояние. Това е онзи момент, в който можеш да фокусираш ума си върху нещо, докато тялото ти съвсем целенасочено прави нещо друго.
В източната традиция убийството не е грях само по себе си, а състоянието в което го извършваш го прави такъв или не. Ако цялото ти същество е съсредоточено върху убиването, тогава оставяш следа върху душата си и това е грях. Ако обаче го правиш в правилното състояние – няма последствия. Правилното състояние е да изпратиш съзнателният си ум да се занимава с нещо друго – например да го ангажираш с дълбока молитва или медитация – докато тялото ти прави необходимите действия. Така ако убиваш някакво животно, докато си в медитативно състояние, ума ти остава като страничен наблюдател, който няма никаква емоционална връзка с убиването на животното. Но можеш да използваш състоянието си за да помогнеш на животното да “премине”.  Това е нещото, което са използвали при така наречените “жертвоприношения” – докато помагат на животното да “премине”, т.е. да стигне при тяхното божество, използват момента да изпратят и силна молитва (намерение). Лично аз не съм привърженик на този метод. Има по-добри – вж. статията за астрална евокация.
Целта на това отклонение беше да осъзнаете по-лесно възможностите, които открива това състояние.
За целите на сигил магията това състояние може да се използва най-лесно като започнеш да създаваш графичен сигил, без да използваш материали за писане и докато вървиш по многолюдна улица или насечен терен например. Съсредоточаването да изграждаш сигилът поддържайки визуализацията на знаците, които още не са включени в него и на изграждания сигил едновременно ангажира цялата ти магическа воля. В същото време тъй като поддържаш визуализация докато си с отворени очи и вървиш на място, където трябва да реагираш на постоянно променящата се обстановака, онази част от теб, която обикновено се занимава да поставя под съмнение решенията и действията ти или пък да създава желание да не успееш е твърде заета да се пречка.
При тази техника зареждането става естествено в процеса на създаване на сигилът. Изстрелването става също толкова естествено – концентрацията която е нужна за да създадеш сигил по този начи е голяма и в момента в който завършиш сигилът обикновено нямаш сили да продължиш с визуализацията. Просто съзнанието ти се фокусира върху окръжаващата те среда, което изтласква сигилът в нищото и едновременно с това го забравяш.

Инетересното в случая е, че когато не е зададен срок на действие тези сигили имат по-къс период на осъществяване от създадениете на хартия. Всъщност се задействат доста бързо.
Това е за едното приложение на това състояние в сигил магията.

Другото приложение изисква да имаш опит в поддържането на такова състояние. Това е възможността да изстреляш сигил и да го забравиш, без да го забравиш. Или по-точно без да забравиш намерението, което си вложил. Изпадайки в състояние на не-привързаност/не-безинтерес можеш да помниш намерението, без да го свързваш със самия сигил, със сами теб или с желанието за резултат, което да събуди в теб взаимно балансиращите се желания да се осъществи/неосъществи нещо, които провалят магическата работа.

Получаване на сигил:

Една по-рядка форма на сигил магията е да получиш готов сигил от някой архетип – божество, демон, ангел и т.н.
Този метод има предимство в случаи, когато знаем какво искаме да постигнем, но нямаме идея какъв е проблемът в осъществяването. За сега съм използвал тази техника само веднъж – в жилището на мои близки имаше някакъв вид отрицателна енергия, която така и не успях да хвана от къде идва. Така че си измолих защитен сигил и го поставих да виси в стаята (няма материален носител). Там е вече повече от година и половина и си действа. Дареният от архетип сигил няма нужда от зареждане – ти си посредникът, който го поставя, но чрез сигилът архетипът получава възможност за по-пряко влияние в нашия свят, така че архетипът се грижи сигилът да продължи да съществува – съответно – да действа.

Цветове и сигили:

Работата с цветове винаги е подпомагала магическите начинания. Има много и различни обяснения защо и как става това – но честно казано няма особено значение защо нещо действа. По-важно е да се усъвършенстваш в използването му. С времето всеки намира отговор, който му позволява най-пълно да използва това явление.

Аз обичам цветовете. И така правя сигилите си с цветни химикали. Обикновено използвам само един основен цвят. Самият цвят избирам според усета си за сигилът.
Интересно е, че ако направиш сигил с един цвят и после решиш да го прерисуваш с друг почти винаги ти се струва сякаш сигилът не е завършен и изобщо не е както трябва.

Това може да се използва, ако решиш да използваш някой твой сигил, за някой друг. Пръвоначално, когато създаваш сигилът той се настройва към този за който е предназначен. Така че, когато искаш да го използваш за някой друг, трябва да освободиш сигилът от тази настройка. Ако не е бил предназначен за никого, тогава можеш да го използваш за повече хора. Но иначе или трябва да изчакаш докато сигилът си свърши работата за първия човек и мине някакво време, или да го освободиш от настройката. Така използването на друг цвят ти позволява да използваш същият сигил за друг човек, още преди да е завършил действието си за първия.