Сталкинг в практиката на сънуване

Сталкингът ("изследване") в практиката на Трансформация на Енергийното Тяло има двоен смисъл и изпълнява двойна функция.
От една страна сталкингът е инструмент за очистване на тонала. Информационният смисъл на това е усилване на осъзнаването чрез привличане на произволното внимание към автоматизмите, реагирането и поведенческите програми. Следователно функцията му води до освобождаване от автоматизми (перцептивни, смислови, оценъчни, емоционални), благодарение на което процесът на възприятие се дистанцира от инвентаризационния списък на тонала - възниква пауза, по време на която практикът получава някакъв, постепенно нарастващ обем сензорни сигнали, не преминали през "цензурата" на тонала.
В този аспект значението на сталкинга е основно когнитивно. Отстраняването на обусловеностите дава възможност да се погледне на себе си и света с по-широк и ясен поглед. Изостреното възприятие на сталкера открива голям диапазон за познание, което е ценно само по себе си.
Пряко следствие на засиленото осъзнаване става възможността да сменяш собственото си реагиране и поведение; да го манипулираш, следейки както ситуативните задачи, така и стратегическите цели за натрупване на Сила. Тук трябва да се подчертае, че манипулацията на реагирането на е същност на сталкинга, както считат някои, а негово следствие, резултат.
...
Освен това, част от практиците изпитват сериозни затруднения в самото опознаване на автоматизмите и техните вериги, сценарии и програми. На тези изследователи им изглежда, че поведението им е много вариатвно, че сферата на социално наученото в личното им поведение се проявява като безусловен контрол на съзнанието - т.е. реакциите и постъпките са достатъчно свободни и за коригирането им няма нужда от някакъв специален сталкинг. Естествено тази илюзия възниква в резултат на повърхностния поглед върху себе си. Достатъчно е да кажем, че във всеки човек има области на социално научаване, изследването и осъзнаването на които е невероятно сложно - например шаблоните на възприятие, сработващи стотици пъти на ден или стереотипите на мускулните напрежения, които са твърдо свързани с емоционалните реакции и поведенческите модели.
...
Изглежда, че в осъзнаването на "свободният избор на реакция има цяло психологично поле - обширен фундамент, малка част само от който е достъпна на ординарното съзнание. Да откриваш с помощта на сталкинга този невидим фундамент, да се добереш до простите и най-силни стимули, до тези психически движения, които обезпечават енергията на измамното "свободно" поведение, където всичко е замаскирано с рационализации - означава да намериш в себе си мощни сили. На психологическо и семантично ниво това е подобно на получаване на енергия от ядрен разпад - психичните сили, удържащи безсъзнателните организованости, архетипните структури, транслирани като монолитни символи (нещо като "атоми" на вътрешния мир) са напълно сравними с могъществото на ядрените сили, събиращи цялостността на материята.
Съкровената природа на сталкинга е енергия, насочена към умножаване на енергията, доколкото вниманието, както и възприятието се явяват силови процеси, резонансни механизми, и способността да се върши работа, както в енергийното тяло на човека, така и във външното поле.
...
По този начин, за сънувача сталкинга е - от една страна способ за експанзия на осъзнаването навътре, към тези полета на безсъзнателното, където съществуват прегради за ефективно използване на други режими на възприятие (внимание на сънуването и второ внимание), а от друга страна - способ за усилване на самото внимание и осъзнаване.

Практиката на сталкинг може да бъде описана в шест последователни стъпки:

Първа стъпка. Съставяне на "списък от идеи за безупречност", трансформиращи базалните комплекси на тонала, психологическата и емоционалната им преработка. Може да се работи последователно - да се вземе един от трите базисни комплекса и да се работи с него месец-два, после друг и т.н. Необходимо е да се обмисли и отчете механизма на зараждане и проявление на базалния комплекс, за това препоръчвам да се използват схеми и импринти от споменатата книга (Б. пр. - Неведомият човек, Алексей Ксендзюк)

Втора стъпка. Съсредоточаване върху един или няколко автоматизма, свързани с конкретен базален комплекс и внимателното им изследване в продължение на значително време (няколко седмици или месеци).

Трета стъпка. Разширяване полето на внимание, постепенно включване в него на други звена на автоматизми и реакции, обусловени от импринтите. Това не трябва да се прави произволно или механично, а в съответствие с вътрешните връзки и асоциации, които практикът забелязва в процеса на работа.

Четвърта стъпка. "Търсене на позиция". Това е преход към тотален сталкинг, който обезателно се съчетава с неправене и пренос на вниманието към енергийното тяло.

Пета стъпка. Тотален сталкинг. Той е непрекъснат, извършва се с проблясъци, честотата на които се увеличава с правенето. Всичко това, заедно с намерението да се разпространява осиленото осъзнаване по време на сън довежда в крайна сметка до внимание на сънуването, а след това - към пробиви във второ внимание.

Ако игнорираме сталкинга, то достатъчно бързо се сблъскваме със стена, отделяща ни от каквито и да е сериозни достижения в нагуалската практика. Защото ригидността на тонала е чудовищна. Докато му прощаваме цялата маса от автоматизми ни се струва, че има някакъв прогрес, макар че този оптимизъм се явява самозаблуда.

"Идеите на безупречността" се използват като стимули за създаване на правилно настроение на сталкинг и като критерии, с които може да се определи до колко той е успешен. Като цяло те се явяват инструмент за фокусиране на намерението. Над тях може да се работи насаме и след това да се използва този импулс в процеса на самото изследване.
Първо, практикувайки сталкинг, ние не сме длъжни да се поставяме в позиция на "надзиратели" на самите себе си. Войната, напрежението затормозява, а понякога и парализира осъзнаването. Второ, трябва да се "договорим" с тонала. За това е нужно да се работи постепенно и паралелно да се тренира вниманието, разширявайки обема му (стъпки 2 и 3). Постепенност - това е уловката. Взимате един или два пункта и "изследвате" само тях (привички, реакции - по ваше усмотрение), но се стремете да изследвате качествено тези области. Обикновено, след някакво време се изяснява, че избраните от вас пунктове са асоциативно свързани с други. Тогава без суета, уверено вие включвате и тях в сферата на своя сталкинг. Така разширявате областта за изследване.
Понякога чувствате, че не ви достига внимание. За да се справите с тази криза, трябва да си спомните "походката на силата", предизвикваща спиране на вътрешния диалог и други навици за неправене.
...
Тук започва това, което наричам "търсене на позиция" (стъпка 4). Трябва да се намери състояние, в което практикът може така да разфокусира вниманието си, че да му предостави максимална област на осъзнаване на изследваните процеси, съхранявайки при това активност, подвижност и реактивност. Вие едновременно сте въвлечени в света и не сте въвлечени в него.
Отначало тази позиция изглежда невъзможна, но продължителното намерение рано или късно ви довежда там. От този момент започва пълноценния сталкинг, тъй като вие откривате способ за едновременно изследване на невероятно количество процеси и явления.
В своята висша интензивност сталкинга, не само подготвя почва на сънуване нощем или преходи във второ внимание, но е и способен да премести събирателната точка в позиция сънуване наяве - достижение, изискващо по думите на дон Хуан "цял живот борба", проявление на истинската магия на енергетичното сънуване. По този начин безупречността и сталкинга са необходими на сънувача, за да достигне високо ниво на осъзнаване наяве. Засиленото с помощта на тези практики внимание се използва в момента на заспиване, за да се добие внимание на сънуване.


Из: "ПОРОГИ СНОВИДЕНИЯ", Алексей Ксендзюк

----------------------------------------------------------------

Инструменти на ежедневната практика на сънувача.

Сега да се обърнем към технологичното съдържание на ежедневната практика на сънувача. Технологията предлага на практикуващите три важни инструмента - тяло, дишане и внимание. Разбира се, такова разделение е условно, тъй като всички техники, използвани в нагуализма са насочени към човека в неговата неделима цялостност. Такава цялостност осигурява работата с вниманието.
...
От това как практикуващият използва вниманието, зависи резултата от телесните или дихателни упражнения. За това последователя на толтекското учение е относително свободен в избора на методи за работа с тялото и дишането.
Ако се обърнем към комплекса паси Тенсегрити, ще забележим, че конкретните движения на тялото се усилват именно от процесите на внимание, въплащавайки динамиката на психоенергетичните полета. Да се подхожда към магическите паси като към физически упражнения - означава да ги лишиш от ефективност.
И обратно - телесна практика, взета от друго учение (напр. йога или цигун) може да бъде използвана за целите на дон Хуановото учение, ако към нея е приложено правилно организирано внимание. Например всяка асана и всяка пранаяма в хатха йога може да бъде изпълнена в "толтекски дух", ако практикуващият се концентрира на усещанията на енергийното тяло. ...Придвижването на полето около тялото и вътре в него става главно емпирично съдържание на занятията. Ако искате да получите чист опит - не се фиксирайте в метафизиката - тогава ще разберете съществува ли енергетична реалност за описаните в йога "чакри" и "канали". Лично аз намерих този подход за интересен и поучителен. Открих, че асаните, активизиращи кората на мозъка, междувеждието и гърления център (всички обърнати пози, а също и симхасана) способстват за излизане на сънуваното тяло. ... Знаменитата падмасана (лотусова поза) укрепва фронталната пластина на енергийното тяло, повишава чувствителността й и това ускорява придвижване на събирателната точка.
За дихателните упражнения би трябвало да се напише отделно изследване, доколкото пранаямите, използващи задържане на дишането или хипервентилация ускоряват прегледа, способстват за реимпринтирането и достигане на безупречност и мн. др. Ако говорим за сънуване, то тук особена роля играе ритмичното дишане. Сутрешната и дневна практика може да бъде различна - от дълбоко и пълно дишане до специално използване на разтегнато издишване или вдишване. Вечер, както показва опита е по-добре да се използва проста и не изискваща специални усилия техника, която се състои в поддържане на ритъм, близък до естествения, но постоянно в продължение на половин час и повече. Главно условие е равната продължителност на вдишване и издишване, без задържане между тях. Такова дишане спомага за забавяне и в крайна сметка за спиране на вътрешния диалог (за биоенергитичните причини за този ефект виж "Виждането на нагуала").
И все пак най-важното в практиката на сънувача е работата с вниманието, която включва в себе си главните технически навици на сънувача - неправене, спиране на вътрешния диалог (СВД) и съзерцание. Телесните и дихателните упражнения се използват за повишаване на енергийния тонус на организма. Събраната с тяхна помощ енергия се използва за неправене, съзерцание и ОВД.

Всички използвани тук психотехники са насочени към усилване на способността за концентрация и деконцентрация на вниманието. Тези две операции се явяват ключови в перцептивно-енергетичното развитие на човека. Същността им точно е формулирал О.Г. Бахтияров.
"Концентрацията на вниманието - пише ученият - представлява продължително удържане на точката (локуса) на внимание върху някакъв обект.Такова удържане означава отделяне на обекта на концентрация на вниманието като някаква определеност, фигура от общия фон... В пределни форми на концентрацията на вниманието в полето на възприятие остава само един обект, а всички останали структурни елементи на полето на възприятие се превръщат в еднороден и не фиксируем от съзнанието фон.
Деконцентрацията на вниманието е процес на равномерно разпределение на вниманието по цялото поле на възприемамите стимули в една или друга модалност. Противоположно на концентрацията на вниманието, при деконцентрацията в полето на възприятие остава само един еднороден, но съзнателно възпринимаем фон." И по-нататък: "Отделянето на фона като структурна единица на полето на възприятие като правило не се явява произволен процес и изисква за осъществяването си специални приоми, съвкупността от които се нарича техника на деконцентрация."
Изразено на езика на нагуализма, концентрацията на вниманието обезпечава правене, а деконцентрацията - неправене. Доколкото сънувачът използва и едното и другото в своята практика, той е принуден да развива произволно внимание практически във всяко отношение.
За това трябва да работи над подобряване на основните параметри на вниманието:
- способност към концентрация;
- устойчивост;
- обем;
- контролирано разпределение на вниманието;
- превключване на вниманието.
Нека не ви плашат мащабите на задачата. Всички тези характеристики са само отделни аспекти на единния процес на засилване на осъзнаването. ...Всичко изброено са само цели, описания, помагащи на вниманието накрая да се обърне към себе си. Тъй като вниманието, както вече казахме е непосредствено осъществяване (проекция) на осъзнаването.
Важно е да се разбере, че екстремумите преминават един в друг. Концентрацията на вниманието при максимална интензивност и вярно направление става деконцентрация, а деконцентрацията - специфична форма на концентрация.

Практикуващите знаят, че сталкинга, главното усилие на който е безусловно концентративно (съсредоточеност върху изследване на сензорния, емоционалния или мисловния поток, отделянето му от фона, спиране и т.н.), на висши нива преминава в деконцентрация (равномерно разпределение на вниманието по цялото поле). Точно както неправенето или спирането на вътрешния диалог, техники, първичния импулс на които е деконцентрация, "размазване" на вниманието (...) прерастват в обемна съсредоточеност на енергийното тяло и на полетата, с които си взаимодейства.
Използвайки дадените психотехники, сънувачът наблюдава как параметрите на вниманието му се видоизменят.

Да вземем например устойчивостта на вниманието. Този параметър описва продължителността на стабилното въвличане на вниманието в някакъв перцептивен или мисловен акт. На експерименталната психология е известно, че вниманието е подложено на периодични колебания. Може да се каже, че вниманието "пулсира", че е обусловено не толкова от психологически, колкото от физиологични и енергетични причини. С други думи, вниманието пулсира, както пулсира целия организъм, енергийното тяло или "сияйното яйце". Периодичността на пулсацията е различна - от 2-3 до 10-12 секунди. Невъзможно е да се победи този закон на психоенергийната конституция на човека, но опитът показва, че може да се "заобиколи". За да се убедите в пулсиращия характер на вниманието, пробвайте внимателно да съзерцавате някаква сложна фигура - ще се убедите, че вниманието автоматично се пренастройва, обновявайки сбора от сензорни сигнали. В момента на пренастройването (обновлението на сбора) фрагментите на наблюдавания обект изчезват, а след това отново се появяват. Същото се случва с аудиалните и кинестетично събирания: звуковете и усещанията периодично "отплават" от областта на съсредоточеното внимание.
Хитростта е в това не ад се борим с пулсацията, а да се движим след нея. В същият този момент, когато импулсът за концентрация на един локус угасва, той възниква на друг локус. Задачата на практика е непрекъснато да следи за тези премествания на концентрацията. Това е напълно сталкерски подход.. Ако сталкерът не може да постигне непрекъсната концентрация на вниманието на един обект, той "създава" по-висока инстанция - метавнимание, което поддържа концентрацията на пулсациите на самото внимание. С времето може да се намери специфично изкуство на равновесие между вниманието и метавниманието. В крайна сметка те нулират взаимните си колебания....

Друг важен параметър, в голяма степен свързан с навика за деконцентрация - това е обема на вниманието. ... На практика обемът на вниманието е неразривно свързан с качеството на неговото разпределение и способността му към превключване... Първо, ние сме способни безкрайно да разширяваме обема на внимание за сметка на прекодировката на събрания материал. Обединявайки няколко елемента в блок, както това става постоянно при възприятие на перцептивния гещалт, ние превръщаме някакво множество в единица. Второ, вече споменатата способност за метавнимание позволява на практика да използва пулсациите на различни нива, не само за радикално повишаване на устойчивостта, но и за разширяване на обема.
Ритмически разпределящо се и превключващо се, вниманието, ограничено и нестабилно на всяко отделно ниво, може да стане широко и стабилно в качество на единна система, направляваща цялостността на нашето осъзнаване.

Дневната практика на сънувача - това е култивиране на особена "внимателност", която вечер се използва за влизане в сънуване. Внимателността се постига по два начина:
а) специални упражнения (СВД, неправене, съзерцание, съсредоточаване върху енергийното тяло)
б) общо състояние и позиция (безупречност, сталкинг, намерение).
Упражненията могат да бъдат разнообразни, но винаги включват събиране и разпръсване на сензорния материал, правене и неправене на себе си и околния свят. Това е главен принцип на психоенергетичното развитие в нагуализма, доколкото събиране-разпръсване - това е решаваща функция на вниманието, която определя характера на нашето реално битие.
...

Из: "ПОРОГИ СНОВИДЕНИЯ", Алексей Ксендзюк

Превод: aya