Тибетска йога на съня - встъпителна практика.ВСТЪПИТЕЛНА ПРАКТИКА. ШИНЕ Цели постигане на съсредоточеност и устойчивост и покой на ума. Колкото по-голяма е устойчивостта на ума, толкова по-дълги, по-малко накъсани, по-запомнящи се и по-осъзнати стават сънищата. В тибетската традиция тази практика се нарича “пребиваване в покой”(шине). Разграничават се няколко етапа на практиката. Поза за медитация: краката са кръстосани; ръцете – прибрани в скута и поставени една върху друга с дланите нагоре в положение за медитация; гърбът – изправен, но не стегнат; главата – леко наклонена напред, колкото да се изпъне вратът, а очите – отворени. Очите трябва да са спокойни – нито твърде широко отворени, нито затворени. Опитайте се да не мърдате по време на практиката, да не преглъщате и да не примигвата, докато задържате ума си съсредоточен върху един-единствено обект. Не мърдайте, дори по лицето ви да потекат сълзи. Дишайте естествено. Обект на концентрация: поставя се на нивото на очите, на разстояние от около половин метър, така че погледът да пада точно върху него. Обикновено обектът на концентрация при този вид практика е тибетската буква А. * Разбира се можете да използвате като обект съставен от вас сигил или предпочитан символ - всъщност почти всичко, стига да ви вдъхновява и да е свързано по някакъв начин с целите на практиката. Желателно е да не сменяте непрекъснато обектите, а да използвате всеки път един и същ. Използваният символ или сигил се написва върху квадратно листче с размери на страната около 3см.
тибетската буква А
I Етап: Първият етап е свързан с полагането на волеви усилия. Умът се разсейва бързо и лесно, понякога ни се струва невъзможно да останем съсредоточени върху един обект дори и за минута. В началото е полезно да се упражнявате на множество кратки периоди като ги редувате с почивки. Не позволявайте на ума да се зарее през почивкита: рецитирайте мантри, опитайуте визуализация или друга практика, която ви е позната. След почивката се върнете към практиката за задържане на ума. Ако сте готови да се заемете с нея, но не разполагате с обекта, използван обикновено, представете си, че върху челото ви има кълбо от светлина и се съсредоточете върху него. Тази практика трябва да се извършва един или два пъти дневно, а ако имате време дори по-често. развиването на концентрация може да се сравни с укрепването на мусккулите: необходимо е да се тренира постоянно и често. Задръжте ума върху обекта. не следвайте мислите, свързани с миналото или бъдещето. Не позволявайте фантазиите, звуците, физическите усещания и други разсейващи фактори да отклонят вашето внимание. За пазете усещане за насточщия момент и като използвате зрението си, съсредоточете ума върху обекта с цялата си сила и яснота. Не губете осъзнатост за обекта дори за миг. Дишайте леко и все по-леко, докато накрая изчезне самото усещане, че дишате. Потапяйте се все по-дълбоко в тишина и покой. тялотот трябва да е отпуснато, но не се напрягайте по време на концентрация; нито пък си позволявайте да изпадате във вцепенение, апатия или транс. не мислете за обекта, нека той присъства във вашата осъзнатост. размисълът за обекта НЕ е съсредоточеността, която се стремим да развием. Целта е да задържим ума върху обекта и върху сетивното възприятие за обекта, да не се разсейваме и да запзаим осъзнатост за присъствието на обекта. Ако умът все пак се отклони , а в началото това ще се случвва често – внимателно го насочете обратно към обекта и го дръжте там. II ЕТАП: След като сме постигнали устойчивост, пристъпваме към втория етап на практиката. По време на първия етап съсредоточеността е резултат от постоянното насочване на вниманието към обекта и овладяването на непокорния ум. През втори етап умът е погълнат от съзерцание на обекта и вече не е нужно да полагаме усилие, за да го задържим на едно място. Настъпва ведро и приятно спокойствие, в което умът е притихнал, мислите се пораждат без да го отклоняват от обекта. Елементите на тялото са в хармония, а прана протича през него спокойно и равномерно. Моментът е подходящ да преминем към задържане на ума без обект на концентрация. Отхвърлете материалния обект и преместете вниманието си върху пространството. Помага много, ако се взирате в безкрайни пространства като напр. небето, но можете да упражнявате практиката дори в малка стая, като се концентрирате върху пространството между вас и стената. Запазете устойчивост и спокойствие. Нека тялото да остане отпуснато. Не е необходимо да се съсредоточавате върху въображаема точка в пространството: нека умът се разлее, без да губи силно присъствие. Това се нарича “разтваряне на ума в пространството” или “ сливане на ума с пространството”. III ЕТАП: Постигането на този етап е индивидуално. Тук умът е спокоен, но в същото време лек отпуснат и гъвкав. Мислите се пораждат и разтварят спонтанно и без усилие. Умът се слива със собственото си движение. Разграничава се неспокойния ум, опиращ се на мисли и представи, от природата на ума, която е чиста, нераздвоена осъзнатост. Това е последният етап в практиката на шине – пребиваване в състояние на нераздвоена присъствие. ПРЕПЯТСТВИЯТА: Има три препятствия, които трябва да се преодолеят при заниманията с тази практика: превъзбуда, сънливост и вялост: ПРЕВЪЗБУДА: Превъзбудата кара ума да скача непрекъснато от мисъл на друга и затруднява съсредоточаването. За да я избегнете, трябва да се успокойте преди да пристъпите към практиката, като се въздържате от излишна физическа или умствена дейност. Разтегнете тялото – това ще ви помогне да се отпуснете и да успокоите ума. След като заемете позата, вдишайте няколко пъти бавно и дълбоко. Научете се да съсредоточавате ума веднага щом започнете практиката, за да не развиете навика да се разсейвате, докато сте в поза за медитация. СЪНЛИВОСТ: Второто препятствие е сънливост или дрямка. тя прониква в ума като мъгла, тежест и вцепененост, която притъпява осъзнатостта. Случи ли се това, опитайте да разсеете сънливостта, като увеличите съсредоточеността на ума върху обекта. Възможно е да откриете, че сънливостта е само движение на ума, което можете да спрете с малко по-силна концентрация. Ако обаче това не помогне, направете почивка, разтегнете тялото и, може би пробвайте друга практика, както сте изправени. ВЯЛОСТ: Третото препятствие е вялост. Понякога, когато се сблъсквате с него, чувствате че умът ви е спокоен, но слаб и пасивен, а концентрацията лишена от сила. Важно е да разпознавате това състояние на ума. Възможно е то да се съпровожда от приятно усещане и отпуснатост, но ако го приемете за правилна медитация, може да загубите години в напразна работа върху него, без да постигнете осезаеми промени в качеството на своето съзнание. Ако вашата съсредоточеност загуби сила и практиката ви стане вяла, поправете позата и пробудете ума. Изострете вниманието и пазете устойчивост на присъствието. Отнасяйте се към практиката като към скъпоценност – каквато тя е наистина - и като към нещо, което ще ви помогне да постигнете по-високи нива на осъзнаване – каквото тя ще направи. Укрепете намерението и умът ще се пробуди от само себе си. Практиката на шине трябва да се упражнява всеки ден, докато умът постигне покой и устойчивост. ЧЕТИРИТЕ ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРАКТИКИ: Йогата на съновиденията стъпва на начина по който умът работи в будно състояние и основополагащите практики се занимават именно с това. Ако през деня сте разсеяни и впримчени в умозрителните конструкции на у,а, най-вероятно ще се държите по същия начин и в съновиденията. Ако притежавате по-голямо присъствие в будно състояние, ще съумеете да го запазите и насън. ПЪРВА ПОДГОТВИТЕЛНА ПРАКТИКА: Способът помага за пораждането на осъзнати съновидения. Той се състой в следното: старайте се да осъзнавате през деня, че животът е подобен на съновидение, докато тази мисъл започне да се проявява във вашите съновидения. Сутрин, когато се събудите си помислете: “ Аз съм буден в съня”. Щом влезете в кухнята, приемете, че тя ви се присънва. Налейте си сънуваното мляко в сънуваното кафе. “Всичко е сън – кажете си – това е сън.” Припомняйте си го постоянно в продължение на целия ден. Мишената трябва да сте вие – сънуващият, а не обектите на вашите преживявания. Повтаряйте си, че вие сънувате преживяванията: гняв, щастие, умора, тревога – всичко е част от съновидението - дъбът, на който се любувате, колата, която карате, човекът , с когото разговаряте. По този начин в ума се разда нова нагласа: да възприема преживяното като незначително, преходно и неразривно свързано с умствените проекции. Всеки сблъсък със сетивното и всяко събитие се превръщат в напомняне, че природата на преживяванията е подобна на съновидение. Накрая това разбиране се пренася в съня и води до разпознаване на състоянието и развиване на осъзнатост. Практиката може да се разбере и така: животът в будно състояние е сам по себе си същотото онова, което е и съновидението, обикновените преживявания са в своята цялост изтъкани от проекциите на ума, всички смисли са вложени от самите нас и всичко преживяно се обуславя от влиянието на карма. Важен момент в тази практика е да усетите, че сте самото съновидение. Представете си че сте излюзия, образ от съня, лишен от всякаква плътност. Представете си,ч е вашата личност и всички представи, с които обикновено се отъждествявате, са проекции на ума, почувствайте се невеществени и преходни и в същото време запазете осъзнатостта, която се стремите да развиете в сънищата. така създавате съвсем различно отношение към себе си – гъвкаво и неограничено. Когато упражнявате тази практика не е достатъчно да повтаряте отново и отново, че живеете в сън. Истинността на това твърдение трябва да се преживее и почувства. Използвайте въображението, сетивата и осъзнатосста си. ПРОВЕРКА: Ако прилагате практиката правилно, вашето присъствие ще става по-силно, а преживяванията ви по-ярки, всеки път, когато си помисляте, че се намирате в сън. Ако подобно изменнение в качеството не настъпва, проверете дали практиката не се е изродила в механично повторение на една фраза, защото от това нямате никаква полза. Формулата не е вълшебно заклинание! Думите трябва да ви напомнят да внасяте по-голяма осъзнатост и покой във всеки момент. Когато извършвате практиката трябва да се “пробуждате” – като увеличавате яснотата и присъствието – отново и отново да мига, в който самото спомняне на мисълта “ Това е сън” започне без усилие да укрепва и прояснява осъзнатостта. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Във връзка с тази практика е важно да не забравяте отговорностите си и да уважавате логиката и ограниченията на обикновения живот. Когато си казвате, че животът в будно състояние е сън, това е вярно, но скочите ли от някоя сграда, все пак падате, а не летите. Ако не ходите на работа, сметките ще останат неплатени, Пъхнете си ръката в огъня и ще се изгорите. Важно е да не се откъсвате от реалностите на относителния свят, защото докато съществуват ‘ти’ и ‘аз’, съществуват относителния свят, в който живеем, другите живи същества, които страдат и последствията от решенията, които взимаме. ВТОРА ПОДГОТВИТЕЛНА ПРАКТИКА: ПРЕМАХВАНЕ НА ПРИВЪРЗАНОСТИТЕ Целта на тази практика е да намали още повече привличането и отблъскването. Докато първата практика е свързана с мига, в който възприемаме явлението, непосредствено преди да се роди ответната реакция, втората се прилага, след като възникне реакцията. По същество двете са еднакви – различават се само ситуациите, в които се упражняват и по обекта на внимание. Практиката е насочена към осъзнаване на емоционално-оцветените реакции, които възникват в отговор на преживавянията. В идеалния случай практиката трябва да се прилага в мига, когато у нас се породи привличане или отблъскване по отношение на даден обект или ситуация. Реакцията на ненаситния ум може да се прояви под формата на желание, гняв, ревност, гордост, завист, скръб, разочарование, радост, тревога, потиснатост, страх, скука или друга емоционална реакция. Щом възникне реакцията, припомнете си, че вие, обектът и вашата реакция сте всичките плод на съновидение. Помислете си: “Този гняв е сън. Това желание е сън. тази радост е сън.” Емоционалните реакции се пораждат, преживяват и прекратяват от самите вас. Стимулите, на които е възможно да реагирате, се отличават с безкрайно многообразие: при вида на красив мъж или красива жена може да почувствате привличане, шофьорът, профучал пред вас ви изпълва с гняв, съсипаната природа – с мъка и тъга, вестта за нещо, което се е случило или за някого – с тревога и безпокойство, итн. Постарайте се, не просто да “пльоснете” фразата върху своето преживяване, а да почувствате подобната на съновидение привидност на своя вътрешен живот. Когато твърдението е почувствано наистина, а не само премислено, отношението към ситуацията се променя, а емоционалното влечение, което ви държи силно приувързани към явлението отслаба. Ситуацията става по-ясна и просторна, а привличането и отблъскването се осъзнават като неприятни ограничения, каквито в действителност са. Това е силна противоотрова за състоянието на почти пълно притежание и обсебване, резултат от отрицателните емоционални състояния. В ученията тази практика обикновено се нарича метод за отхвърляне на привързаностите. Има полезни и вредни начини да се откажем от тях. Ако потискаме желанията си, няма да постигнем много: те се превръщат във вътрешно безпокойство или във външна придирчивост и нетърпимост. Опитите да избягаме от страданията чрез развлечения или като умъртвяваме тялото, за да задушим преживяванията, също спъват духовното израстване. отказът от светски живот и отшелничеството биха могли да донесат полза, но и да навредят, когато са бягство от трудностите чрез потискане на емоциите или въздържане от тях. Йогата на съновиденията прекъсва привързаностите, като преобразува възприятията и разбирането за обекта и ситуацията и променя светогледа. С напредъка на практиката предметите и ситуациите не само се преживяват по-ясно и по-живо, но и се осъзнават като невеществени, мимолетни и преходни. Това притъпява относителната важност на явленията и намалява привличането и отблъскването, основани на предпочитания. ТРЕТА ПРАКТИКА: УКРЕПВАНЕ НА НАМЕРЕНИЕТО Третата практика се изразява в това да премилим своя ден преди да заспим и да укрепим намерението си да приложим практиката през нощта. Нека, докато се приготвяте за сън, спомените за изминалия ден да изплуват във вашето съзнание. Приемете всичко, което ви дойде на ум, за съновидение. най-вероятно ще си спомните силните преживявания, които могат да повлият на предстоящите сънища. Старайте се по време на тази равносметка да преживявате породените спомени като спомени за съновидения. Паметта до голяма степен напомня съновидение. И отново: идеята НЕ Е да слагате автоматично етикети и да повтаряте “ Това беше сън” като някое заклинание. Опитайте се наистина да прозрете съноподобната природа на своите преживявания и на проекциите, които я поддържат, а после почувствайте каква е разликата, когато се отнасяте към преживяванията си като към сън. Изградете у себе си твърда решимост да видите в сънищата си през нощта онова, което те са в действителност. Нека целта ви бъде готовност – колкото се може по твърда – да осъзнаете непосредствено и ясно по време на сън, че сънувате. Намерението е като стрела, която осъзнатото съзнание може да проследи през нощта: стрела, насочена право в целта – осъзнатост в съновиденията. Тибетският израз за пораждане на намерение в превод означава “ изпращам желание”. ЧЕТВЪРТА ПОДГОТВИТЕЛНА ПРАКТИКА: РАЗВИТИЕ НА ПАМЕТТА И РАДОСТНО УСИЛИЕ Четвъртата основополагаща практика се прилага сутрин при събуждане. Тя развива у нас още по-силно намерение и укрепва нашата способност да си припомняме случилото се през нощта. Започнете с премислянето на нощта. Сънувахте ли нещо? Съзнавахте ли, че се намирахте в сън? Ако сте сънували, но не сте постигнали осъзнатост, хубаво е да си помислите така: Сънувах, но не осъзнах съня си като съновидение. При все това той беше съновидение.”Вземете решение, че следващия път, когато се озовете в съновидение, ще осъзнаете истинската му природа още насън. Ако ви е трудно да запомняте сънищата си, ето какво може да помогне: през деня и особено преди да заспите, изградете у себе си решимост да запомняте съновиденията си. Може също да си ги записвате в бележник или на касетофон – по този начин заздравявате навика си да се отнасяте към съновиденията като към нещо ценно. Самото приготвяне на бележника или на касетофона укрепва намерението да си спомните сънищата на сутринта. Не е трудно да се научите, трябват ви само няколко дни, стига у вас да се роди и затвърди желанието да запомните съновиденията си. Ако наистина получите осъзнат сън, почувствайте радост от своето постижение и вземете решение да увеличите още повече тази осъзнатост през следващата нощ. Помнете, че вашето намерение също е сън. ПОСТОЯНСТВО Значениетто на четирите подготовки за следващите етапи на съновиденията не бива да се подценява. Те са по-силни, отколкото изглеждат на пръв поглед и всеки може да ги приложи. Ако упражнявате някоя практика само преди заспиване, едва ли ще има резултат, но ако проявявате постоянство в четирите подготвителни практики през деня, много по-лесно ще постигнете осъзнатост в съновиденията и ще пристъпите към други по-сложни практики. Не се разочаровайте ако резултатите не се появят веднага – дори да се наложи да упражнявате практиките сълго преди да постигнете осъзнатост в сънуването. не си мислете че те са безполезни и че не можете да ги доведете до успешен край. Сравнете как сте мислили и постъпвали, когато сте били на десет години, и как мислите и постъпвате сега – промени настъпват постоянно. Не си позволявайте да тъпчете на едно място. ПОДГОТОВКА ЗА НОЩТА Обикновеният човек, който не е запознат с принципите на медитация, пренася в нощта стреса, емоциите, мислите и объркването, натрупани през деня. Такъв човек не упражнява никакви практики, нито пък отделя време, за да премисли деня и да се успокои преди заспиване. Сънят го застига, докато е във властта на разсеяността, а отрицателните състояния остават в ума му през цялата нощ. От тях се пораждат съновидения, но тъй като спящият няма устойчиво присъствие, образите и виденията от света на сънищата го увличат след себе си. Тялото му остава напрегнато, праната – груба и неуравновесена, а умът му се мята ту в една, ту в друга посока. Сънят е неспокоен, съновиденията – смутни или в най-добрия случай приятно убежище от действителността. Дори да не се занимавате с йога на съня и съновиденията, полезно е да се подготвите за съня, да го приемете насериозно. Като пречиствате ума колкото се може повече преди нощта – точно както бихте направили преди да медитирате. Не пренасяйте отрицателните емоции в нощта, а използвайте всичките си умения, за да се освободите от тях. Ако знаете как да накарате емоциите да се самоосвободят и разтворят в пустота, направете го. Ако знаете как да ги преобразувате и как да намерите противоотрова срещу тях, възползвайте се от това. Правете каквото ви е по силите, за да се отървете от напрежението в тялото и от отрицателните нагласи на ума. Дори да нямате възможност да прилагате другите практики, тази е много полезна и всеки би могъл да я превърне в част от всекидневния си живот. Източник: "Dream Yoga and the Practice of Natural light" by Namkhai Norbu "The Tibetan yogas of dream and Sleep" by Tenzin Wangyal Rimpoche Компилация: Jade |
