В будистките писания се говори за два основни вида медитация. Едната е Самата /санскр. Самадхи/, другата е Випасана /санскр. Випашяна или Видаршана/.

Самата медитация /Самата Джхана/ цели постигане на състояние на еднонасоченост на ума, т. е. способност той да се концентрира върху една ‘точка’, върху един обект и нищо странично да не бъде в състояние да отклони вниманието от него.

За постигането на различните степени на Джхана се посочват пет основни фактора, всеки един от тях има определено предназначение:

1. Витака се определя като ‘първоначалното прилагане на ума към обекта на концентрация’. След като този фактор бъде постигнат, практикуващият съумява да не позволява на ума да странства безразборно в различни посоки.

2. Вичара се определя като ‘задържане на ума върху обекта на медитация’. След като този фактор бъде постигнат, човек може да задържи ума си стабилно върху обекта на медитация.

3. Пити се определя като ‘трепетна възбуда от предстоящо изпитване на удоволствие’. С този фактор се генерират надежди за постигането на резултати, за задоволяване на желанието за успешна концентрация.

4. Сукха се определя като ‘изпълване с радост /или спокойствие/ на ума и тялото’. След като този фактор бъде постигнат, човек постига спокойствие и способност за себевладеене /на ума и тялото/.

5. Екагата се определя като ‘еднонасоченост на ума’. След като този фактор бъде постигнат, се създава благоприятна атмосфера за медитация.


От посочените пет фактора се създава осморна класификация на медитационните абсорбции, която се разделя на две групи по четири Джхани: Рупа Джхана и Арупа Джхана. Компонентите на Рупа Джхана са:

1. Патхама Джхана – в тази степен на Джхана присъстват всичките пет фактора: Витака, Вичара, Пити, Сукха, Екагата. Те функционират индивидуално, но същевременно си взаимодействат и така създават подходяща атмосфера за еднонасоченост на ума и стабилна концентрация.

2. Дутия Джхана – постепенно в процеса на редовна практика, умът се тренира да бъде по-спокоен, да не бяга по странични обекти и да се задържа върху обекта на медитация. В края на втората Джхана първите два фактора Витака и Вичара стават ненужни и отпадат. Тя може да бъде постигната само с помощта на трите фактора: Пити, Сукха, Екагата.

3. Татия Джхана – с по-нататъшна практика става ненужно да се генерира 'трепетна възбуда от предстоящо изпитване на удоволствие'. Така необходимостта от Пити също отпада. Тази степен се постига само с останалите два фактора - Сукха и Екагата.

4. Чатутха Джхана - в процеса на практика се постига зрялост на медитативната абсорбция. Практикуващият започва да изпитва външно и вътрешно спокойствие и ведрина. Странстването на съзнанието по външни обекти бива сведено до минимум. За да не се развие пристрастие към обекта на медитация факторът Сукха - 'изпълване с радост /или спокойствие/ на ума и тялото' бива заменен с Упекха – умствено равновесие, безпристрастие на ума, неутралност, еднаквост на ума към двойките противоположности.


След като се достигне до майсторство в Рупа Джхана, т. е. медитативна абсорбция върху обекти с форма и цвят /обекти на грубата материя/, се преминава върху втората група от четири Джхани наречени Арупа Джхана. В тази група се медитира върху безформени обекти. Целта тук е съзнанието да стане по-фино.

1. Акаса-нанчаятана – на това ниво вниманието се насочва към безкрайното пространство, което е всепроникващо и обхваща в себе си всички обекти на медитация, върху които е било концентрирано съзнанието досега. Първоначално концентрацията върху такъв безформен обект е трудна, но постепенно се усвоява и задържа за достатъчно дълго, без да позволява на ума да се отклонява.

2. Винана-нанчаятана – в процеса на постепенно узряване на медитационната техника, се разбира, че безкрайното пространство не е нищо друго освен проява на собственото съзнание. Така се разбира, че съзнанието е всепроникващо и всеобхващащо, подобно на пространството. На тази степен на абсорбционна медитация, пространството като обектът на медитация се замества със самото съзнание.

3. Акинчанаятана – при правилно усилие вниманието е цялостно насочено към съзнанието. Започва умствен анализ на природата на това безкрайно и всеобхващащо съзнание и се разбира, че то в своята същност е празно – Шуня. Тази пустота, тази празнота, тази илюзорност на съзнанието става обект на медитация в тази степен на Джхана.

4. Невасананасанаятана – продължава медитацията върху празнотата на съзнанието и умът става безкрайно фин. Той загубва способността да разграничава обект и субект. Функциите му се прекратяват и умът се установява в своята собствена чиста природа на необусловеност. Съзнанието продължава да съществува само като потенциалност. На това ниво не може да се говори за реална медитация върху обект, умът е крайно пречистен от всякакви съдържания.

Чрез Ана Апана Сати /концентрация върху вдишването и издишването/ се постига перфектно успокояване на ума и се развива Проницателността – Випасана (от Ви /необикновен/ и Пасати /виждам/, т. е. ‘да се вижда по необикновен начин’). Чрез Випасана нещата могат да се видят такива, каквито са - непречупени през призмата на обусловеностите, т. е. да се види истинската им природа, тяхната празнота и илюзорност – Шуня.

Практикуващият е установен във Випасана, когато концентрацията и успокояването на ума се съпровождат от вътрешно убеждение, постигнато чрез лична опитност, в това че:

Сабе Самкхара Анича - Всички обусловени неща са преходни;
Сабе Самкхара Дукха - Всички обусловени неща са болезнени;
Саба Дхама Аната - Всички обусловени и необусловени неща са без Аз;
Саба Дхама Шуня - Всички обусловени и необусловени неща са илюзорни.