Храмът на Кибела – град Балчик
Откритието:
На 23 април 2007 г., при изкопни работи на град Балчик, строителите се натъкват на антична сграда. На мястото отиват Радостина Енчева, като представител на Историческия музей в града, и заместник началникът на РПУ–Балчик Пламен Парушев. До тяхното пристигане, от изкопа са извадени и са поставени на улицата покрай оградата на съседна къща една мраморна фундамент-колона с надпис на латински език, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда. Багерът е спрян в момента, когато се е опитвал да извади подаващ се в профила голям мраморен лутерион (купел).
Разкопките започнаха на 08 май 2007 г. от екип в състав: научен ръководител Игор Лазаренко и заместник-научни ръководители Радостина Енчева и Елина Мирчева. В периода 08 май – 30 август 2007 г. бе разкрита централната част на храма, ориентиран по посоките на света.
Храмът е правоъгълна постройка, състояща се от наос - вътрешна, сакрална част и пронаос – предверие. Стените са изградени от каменни плочи на суха зидария, завършващи с красиво оформен йонийски антаблеман от архитрав, два фриза и корниз. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни. Характеристиките на йонийския ордер, техниката на градеж и строителната керамика, позволяват строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280–260 г. пр. Хр.
Според откритите монети, както и надписите в храма, откриваме че е построен през III-ти
век пр.н.е. Бил е действащ около 700 години, но вследствие на катаклизъм е разрушен.
Основно доказателство за това е разхвърляността на предметите по пода на сградата. Версиите
са за сваличище, наистина така характерни за района, земетресение, а по някои от предметите
личат и следи от пожар. В сградата са се извършвали ритуали, дори и след въвеждането
на Християнството, като официално вероизповедание. Открити са множество статуи на Богинята,
както и монети и така характерният трон, а всичко се съхранява в музея в град Балчик, макар
и едва побиращ множеството експонати. До момента кметството на град Балчик е похарчило над
20 000 лева в полза на разкопките.
Богинята:
Кибела е позната от древността с нейните атрибути. В различни исторически източници е известна още като Кимема, Диндимена, сочат данни от енциклопедии. Тя е фригийска богиня, считана за Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата, била покровителка на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти.
http://www.ndt1.com/article.php/200
70801102048167
http://news.balchik.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1834&
Itemid=2
Лични наблюдения:
Определено преоткриването на храма в Балчик е повод за някаква гордост, но при посещението на мястото се придобива усещане за нещо много свещено, скрито в прахта. Забелязва се един особен контраст между порутените „съвременни” сгради схлупени около нещо древно и „вечно”, набързо приготвената стълба от няколко пирона и дъски и прашния път до мястото. А щом слезеш, няма как да не забележиш натрошените бирени шишета и боклуци около нещо, което най-вероятно някога е било олтар.
Отношението на живущите в близост до културния паметник беше незаслужено негативно – заплашиха с извикване на охраната, ако се опитаме да слезем долу. Това обаче не ни спря, макар и раздразнени от фалшивата загриженост за нещо, към което очевидно изпитваш любопитство и уважение. Все пак, кой би слязъл посред бял ден на съвсем открита площ да безчинства?
Друго усещане спохожда присъстващите – на нещо заграбено. Останали само някакви трохи от величието на някогашния храм. Археолозите са се погрижили всичко да попадне в музея, което може и да е нормално, но е вид кощунство, и все пак решение предвид, че ако нещо бе останало, то едва ли щеше да е задълго там.
Не знам до каква степен община Балчик цени това невероятно откритие, но за две години единственото, което са успели да свършат е заграждането с грозна пластмасова мрежа. Доколкото си спомням, Храма на Кибела бе открит при опит да се застрои поредния хотел в Балчик. Откриха находката, спряха строенето – дали това е добре – не мисля. До белите камъни и някогашни масивни колони се издига циментова постройка със завидна грозота.
Общо взето, ако не попиташ някого по улицата, може и да подминеш някогашното свещено място, без дори да го забележиш.
Лично аз така съм се мъчил и се мъчих и последния път да почуствам нещо специфично – вид енергия поне, някаква промяна в съзнанието. Склонен съм да вярвам, че не съм достатъно отворен и причината е в мен, но има и друго – всичко е някак замърсено, наистина разграбено и „празно”. Това разбира се е мое мнение, прилагам и снимки на мястото.
От културна (и от окултна ако щете) гледна точка мястото има огромна стойност, най-
малкото си струва да се посети заради това и ако някой от вас го направи и усети нещо
различно и има друго мнение по въпроса, нека го изрази. Искрено се надявам някой да поеме
отговорност за това съкровище и то да получи нужното уважение, така както го е получавало
цели 7 века.
Източници:
http://www.ndt1.com/article.php/20070801102048167
http://news.balchik.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1
834&Itemid=2